Съгласно наредбата ВЕЦ трябва да представят документ за учредено вещно право на строеж върху територията на реките, какъвто те нямат.
Представяме позициите на двете спорещи страни – асоциация „ Хидроенергия", която представлява интересите на производителите на хидроенергия и НПО Балканка, с надеждата да се намери справедливо решение в интерес на индустрията, на хората, решение, което не застрашава природата.
Според Димитър Куманов от НПО Балканка собствеността на ВЕЦ не е уредена. „ От 2003 г. насам в страната са изградени между 170 и 180 малки ВЕЦ-а. От тях само 3 имат учредено възмездно право на строеж в коритата на реките.
Водохващанията са построени в публична държавна собственост без да имат учредено право на строеж, което се изисква от Закона за енергетиката. Преди Законът за енергетиката не го е изисквал, а сега ЗУТ казва, че никой не може да строи в чужда собственост. Това означава, че или трябва да си собственик или да имаш учредено право на строеж от собственика. Те го нямат това.
ДНСК, която трябва да следи за законността, когато назначава приемателна комисия, съгласно наредбата за въвеждане на строежите в експлоатация, пише, че трябва да изисква документ за собственост или учредено право на строеж, за да назначи приемателна комисия и да пусне строежа в експлоатация. В Закона за устройство на територията (ЗУТ) е записано, че "инвеститорът внася при главния архитект документите за строеж на ВЕЦ, единият, от които е правото на собственост или учредено право за строеж". Инвеститорът ги внася. Това, че главният архитект е издал разрешения за строеж без тези документи и не ги е поискал, означава, че той е нарушил закона и самото разрешително за строеж е незаконно", обяснява инж. Куманов.
„Собствеността на всички ВЕЦ в България е напълно законово уредена. Всички те са построени върху собствени или преотстъпени имоти, следвайки всички необходими процедури. Всяко друго твърдение е откровена лъжа”, категоричен е Боян Кършаков, председател на УС на асоциация “ Хидроенергия", която представлява интересите на инвеститорите в сектора.
Водовземните съоръжения (също известни като водохващания) на ВЕЦ и на всички други водоползватели (ВиК, Напоителни системи, индустриални предприятия и др.) се намират в коритата на реките, които са публична държавна собственост. Практиката на компетентните административни органи в последните над 100 години е била за тези съоръжения в речните корита да не се изискват учредени вещни права, поради сложните процедури (съгласно днес действащите закони те могат да се учредяват само с решение на Министерски съвет на РБ). Така откакто съществува настоящия ЗУТ (2001г.) наложена практика на държавните органи е била да одобряват инвестиционни проекти, да издават разрешения за строеж и да въвеждат в експлоатация тези хидроенергийни обекти, изграждани в принадлежащите земи на реките, без да е налице учредено ограничено вещно право на строеж в полза на лицата, експлоатиращи водноелектрическите централи. Съществувало е разбиране, че издадените в полза на лицата разрешения за водовземане и ползване на водни обекти създават ограничени вещни права в тяхна полза (конкретно ограниченото вещно право на строеж) или им дават възможност да строят в речното корито.
Самият факт, че от близо 300 ВЕЦ в България и хиляди други съоръжения в реките само 3 ВЕЦ са получили от МС вещно право за съоръженията си в реките е показателен, че това не представлява установена процедура и наложена практика. Нещо повече, в свой актуален доклад ДНСК наскоро изрично посочи, че в настоящото законодателство не е предвидена процедура, по която да може в момента собствениците на всички тези хиляди, строени в продължение на десетилетия съоръжения да се сдобият с учредено вещно право.
Няма как при положение, че са издадени стотици, а може би и хиляди законни строителни актове от компетентните административни органи да се въвеждат твърдения за незаконно строителство.
Боян Кършаков споделя как може да се разреши проблема.
“Ако административните органи вече имат разбиране, че следва да се учредят такива вещни права – това обстоятелство не следва да се прехвърля в тежест на собствениците на ВЕЦ. Заинтересованите лица изцяло са се съобразили с указанията на административните органи и с издадените от тях актове, поради което не следва да търпят неблагоприятни последици от това. Този въпрос е основополагащ и следва да се разреши на законово равнище, тъй като създава правна несигурност в дейността на огромен брой български водноелектически централи и огромен брой други важни за обществото съоръжения, каквито са водохващанията за питейни нужди например” казва Кършаков.