Коментар на Емил Соколов, историк от Екзитърския университет:
Не може да им се отрече на Кирил Петков и Асен Василев, че водят преговорите като истински университетски преподаватели. Седнали са в средата, задават въпроси, записват, помагат да се дефинират конкретни идеи и цели и насърчават участниците да се изслушват. Всичко напомня леко на сократичен семинар.
Програмата на правителството се пише пред очите ни. Всичко е на светло. Да, някои от идеите може да не са идеални. Някои от участниците имат спорни биографии. Форматът и водещите обаче са на високо ниво. Не само са на високо ниво, а са автентични. Целият процес е демократичен и прозрачен.
Оказа се, че "аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме" има алтернатива. Преговорите не е задължително да са раздаване на министерства, пари и поръчки. Няма хора, които да се подписват под проект за конституция, в замяна на концесия на плаж. Няма дърпане на уши и спиране на Фейсбука на кандидатите за власт, защото се излагат твърде много.
Каква изненада, че Харвард не е Банкя. Момчетата от Харвард не се изживяват на партийни лидери, които изискват от другите някой да им целува ръка. Напротив, те работят наравно с останалите, за да се случат нещата. Като някой, който доскоро е водил подобни семинари, не мога да не споделя задоволството си, че най-сетне българската политика излезе от 90-те години и влезе в 21-ви век.
Промяната е факт.