Хората не спазват мерките, защото не вярват на институциите; хората не вярват на институциите заради управлението в последните 12 години и упадъка на парламентаризма; хората не излязоха да гласуват заради недоверието към авторитетите - в последно време свикнахме да чуваме подобни тези в публичното пространство. С упадъка на авторитетите от всякакво естество се описват на практика всички процеси или липса на такива в обществото и гражданите, а препредаването на този упадък от политическата сфера в сферата на образованието, културата и науката е естествено, обяснимо.
Защо институциите на науката и културата бавно, но сигурно губят своя авторитет, кои събития от последните месеци ясно показаха именно този упадък, каква е същността на самите “авторитети” и време ли е за реформа във висшето образование - по тези въпроси от ФАКТИ разговаряхме с адвокат Михаил Екимджиев.
“В последно време се говори много за упадъка на експертността, за незачитането на авторитети. Покрай отношението към COVID-кризата, ваксините, антиваксърските настроения, включително и за упадъка на научни авторитети. Несъмнено това е проблем и то глобален. Случващото се в България в последните няколко месеца обаче, както и публичните изяви на някои видни представители на висшата академична каста, поставиха въпроса дали те самите с неадекватното си поведение не руинират и не разоомагьосват мита, който българите все още храним в съзнанието си към науката, към “Алма Матер”, към научните титли и звания”, посочи в началото на разговора той.
Адв. Екимджиев изведе и фрапантните проявления за този упадък на авторитетите от последните месеци:
“Само преди няколко месеца видяхме нещо невъобразимо - видяхме как преподавател в Софийския университет “Свети Климент Охридски”, визирам Петър Илиев, се държа просташки и арогантно по национална телевизия. Видяхме как той дори не отричаше, че е откраднал интелектуален труд на своя колега, а се хващаше за това, че не може да бъде наказан заради изтеклата давност. Посланието към нас беше, че за да станеш главен асистент в Софийския университет, за да обучаваш студенти, след това на базата на този свой академичен "принос" да станеш кандидат за вицепремиер, е достатъчно да препишеш. В училище за преписване учителите пишат “Единица” (1), а се оказва, че в академичните ни среди това е някакъв масов спорт. Оказа се, че преписването е толкова силно прието за естествено, че дори потърпевшите - в случая Наталия Киселова, не правят необходимото, за да се защитят срещу посегателствата върху труда си”.
“Надявам се, че след напускането на Софийския университет от Петър Илиев и мерките, които бяха взети там, това е приключен случай”, допълни адвокатът.
“Това, от което бях фрапиран, бяха публичните изяви на ректора - на лицето, на иконата на най-старото и най-авторитетно висше учебно заведение у нас - Софийския университет”, продължи той и посочи три причини за това.
“Да започнем от това, че проф. Анастас Герджиков с непосилна лекота, поне от моя гледна точка, застана на страната на едно корумпирано управление и да се отъждестви с Бойко Борисов - еднокнижник, човек, който с цялото си същество е отрицание на наука, на култура, на духовност и образование”, посочи адв. Екимджиев.
“На второ място, този човек започна да ни облъчва с откровено подценяващи ни послания - като това, че не е кандидат на ГЕРБ. За всички разумни, мислещи, информирани хора беше ясно, че той лъже. Доказателствата за това виждаме и след изборите. Този ренегатски корпус за бързо реагиране на ГЕРБ - в лицето на Тома Биков, Любен Дилов-син, Даниел Митов и Деница Сачева, обиколи всички телевизии, за да обяснява как за погрома над Герджиков са виновни Бойко Рашков, Румен Радев и международното положение, а не умората на всички от ГЕРБ, от престъпните им практики и от най-отвратителното у тях в духовен и морален план - бездуховността, простащината и арогантността. Как, по дяволите, стои на този фон ректорът на Софийския университет?”, каза още той.
“И това обаче не беше най-голямата беда. И аз, и много мои приятели от академичните среди се надявахме да има публичен дебат между Герджиков и Радев. Макар да не симпатизирам на Герджиков заради позицията, която той взе, хранех надежда, че в един публичен дебат ще проличи превъзходството на културата, на академичната тежест спрямо един военен пилот, който е обучаван основно да дава и да изпълнява заповеди. В дебата не се случи нищо подобно. Герджиков беше разгромен и то не защото Радев беше силен, а защото ректорът на Софийския университет беше безумно и безусловно слаб и безпомощен.
Радев беше предсказуем, движеше се по опорните си точки, вероятно за да не сгреши много. Допусна сериозен гаф с Крим, но въпреки това на неговия фон, освен че дрънкаше трафарети, Герджиков излъчваше безволевост. В него нямаше грам страст, артистизъм, духовитост, чувство за хумор, които са характерни за креативните натури. Нямаше нищо, с което Герджиков да превъзхожда обрания и говорещ в армейски стил Румен Радев. Не вярвах на очите си, че такава посредственост, такава безличност може да се въплъщава в ректора на най-старото и най-авторитетно учебно заведение в България, призванието на който е да бъде морален и интелектуален лидер”, коментира още адв. Михаил Екимджиев.
Разговорът с адв. Екимджиев премина към същината на самия дебат преди втория тур на президентските избори.
“Всички знаят, че една публична реч трябва да бъде изградена на три стълба - логика, етика и патос. Нито един от тези три стълба не пролича в изявленията на Герджиков. Напротив, той ни говореше като леко ядосан чиновник, показващ главата си в отвора на гише, облепено със заповеди и забрани, без да усетим това, което академизмът трябва да излъчва - логика, етика и одухотвореност”, посочи адвокатът.
“Когато в такъв дебат виждаме, че един военен стои по-добре от ректора на най-добрия ни университет, при това не защото военният е особено добър, а защото ректорът е изключително слаб, явно има нещо сбъркано във висшето ни образование”, категоричен беше той.
Попитан за качествата на академичната общност на България, той отговори: “У мен се създава впечатление, че на гърба на шепата истински учени, световни интелектуалци, които се броят на пръсти в нашите висши учебни заведение, вегетират орди посредствени хора с научни титли, произведени на конвейер в същите висши учебни заведения. Впечатлението, което се създава е, че тези хора се окопават в катедри, в Катедрени съвети, че целта на университетите е не толкова да обучават студенти и да поддържат жив академичния дух, а просто да се осигурява препитание и издръжка на тези посредствени преподаватели и служители. Впечатлението е, че науката и просвещението са последна грижа на нашето висше учебно заведение, че тези хора не просто си осигуряват една зона на комфорт и източник на препитание, но възпроизвеждат и облъчват студентите със собствената си посредственост, ограниченост и провинциализъм. Това е опасно, защото общественото развитие се крепи преди всичко на доброто и модерно образование. С такива хора, с такива лица на българската академичност, определено скоро няма да бъдем конкурентоспособни нито на европейската, нито на световната карта”.
Според адв. Екимджиев, точно сега е времето да започнем да мислим за реформа в системата на висшето образование. “Намираме се в период на катарзис и на промяна. Точно затова като че ли е време не само да говорим за реформа на съдебната система, но да помислим и за реформа на системата на висшето ни образование. Да, съдебната власт коригира дефектите на обществената система на “изхода”, докато образованието дава основата, дава тласъка. Без него не би могло да се очакват и постигнат сериозни успехи”, коментира той.
На въпрос за посоката на реформата, в края на разговора адв. Екимджиев отговори: “Вместо автономията на висшите учебни заведения да се използва за това там да се гради наука, иновации, познание, тя се използва именно за окопаване на посредствени хора, които заемат позиции, растат в измислени йерархия без външна конкуренция. Това убива самата идея за академизъм. Поведението на проф. Герджиков в предизборната му кампания, тонът му, неговият публичен образ, показваха, че той не е свикнал да работи извън зоната си на комфорт и всеки неудобен въпрос го изнервяше. Това показва, че нещо в системата на висшето образование трябва да се промени, че има нужда от свеж въздух, от едно по-честно състезание по тези научни и духовни писти. Качествените хора като онези два процента български професори и преподаватели, които бяха оценени в световните класации, трябва да намират своето място, да вдъхновяват студентите, а не автономията на висшите учебни заведения да се използва за удовлетворяване на битови кариерни амбиции на самодостатъчни хора, попаднали там заради собствените си житейски проекти, а не в името на науката, изкуствата, духовността, академизма”.
”Единици са преподавателите и учените, които респектират с поведение и с морал. Моралът наистина е едно от вътрешноприсъщите качества на тези духовни лидери, каквито би трябвало да бъдат университетските преподаватели - особено ректори и декани, които би следвало да са “иконите” на просвещението”, завърши адв. Михаил Екимджиев.