Безработица, намаляване на заплатите и растяща бедност - тази е перспективата пред Кипър покрай очакваното свиване на икономиката с до 25 процента. Броят на бедните вече расте. Но и желанието да им се помогне, коментира Дойче веле.
На пазара в Никозия цари бъркотия - до купчините от малки и големи кашони са струпани чували, пълни с консервирани супи, сокове и ориз. На малка масичка са наредени шампоани и почистващи препарати. Панайотис Лакру снове между кашоните, лепи етикети, разнася ги насам-натам. Мобилният му телефон звъни непрекъснато.
"Това е поразително", казва младият режисьор, организирал наскоро благотворителен концерт за бедните в Никозия. В концерта взели участие 50 изпълнители от Кипър и Гърция, а посетителите били призовани вместо да купуват билети, да дарят хранителни продукти за бедните. Артистите не поискали хонорар, доброволци били и озвучителите, и осветителите. Вместо очакваните 3 500, на осемчасовия концерт присъствали над 20 000 души.
Църквата помага на 2 000 семейства
"Още не знаем какви количества са се събрали, тепърва ще ги регистрираме", казва младият режисьор. Организаторите са се заели да разпределят даренията, преди да ги раздадат на нуждаещите се.
На 200 метра от пазара се намира седалището на архиепископа на Никозия. Църквата на свой ред полага усилия да помогне на бедните и в началото на всеки месец осигурява най-необходимите хранителни продукти за 2 000 семейства. Стойността на продуктите е към 50 000 евро на месец и някой би могъл да каже, че това е нищо за богатата църква, която държи една четвърт от акциите на третата по големина кипърска банка. Покрай банковата криза цените на акциите обаче рязко паднаха. "При необходимост църквата ще даде под наем част от имотите си, за да може да продължи да помага на растящия брой нуждаещи се", съобщи вестник "Сайпръс мейл".
Обречени на нищета
Мигрантите на острова обаче не получават помощи. Положението им и без това е драматично, а кризата го усложнява още повече. Председателят на неправителствената организация KISA Дорос Поликарпу казва, че в кипърските домакинства сега работят 40 000 мигранти от Виетнам, Филипините и Шри Ланка. Те получават регламентираните по закон 350 евро на месец, но трябва да платят такса от 4 000 евро на посредническите агенции, осигурили работните им места. "Т.е. в продължение на година те работят безплатно", казва Поликарпу.
Законите в Кипър не позволяват на мигрантите да работят на острова по-дълго от четири години - след това са длъжни да се върнат в родните си страни. Ако работодателят им ги уволни предсрочно, те моментално биват репатрирани.