Александра Сеферова пред ФАКТИ: Логопедичната терапия не е състезание, а процес

Първата дума, първият опит за изречение, правилното произнасяне на даден звук – зад тези на пръв поглед малки стъпки стои сложен процес на развитие, в който всяко дете има собствен ритъм. Кога обаче забавеното проговаряне е просто част от индивидуалното развитие и кога е сигнал, че е време за консултация със специалист? Как влияят телефоните и таблетите върху езиковото развитие и защо логопедичната терапия не трябва да се възприема като състезание за бързи резултати? Пред ФАКТИ говори Александра Сеферова, логопед и специалист във фондация „За Нашите Деца“.

- Г-жо Сеферова, кои са най-честите говорни и езикови затруднения, с които децата стигат до вас през последните години?
- През последните години все по-често във фондация „За Нашите Деца“ идват деца със забавено езиково развитие – такива, които проговарят по-късно, имат ограничен речников запас и срещат трудности при комуникацията с околните. Срещаме и деца с нарушения в звукопроизношението, които все още не могат да казват „Р“ или „Ш“, невербални деца, както и с много редки синдроми и специфика в развитието, при които речевите затруднения са част от по-широката картина. В практиката ми като логопед и специалист във фондацията виждам, че все повече родители търсят помощ още при първите съмнения. Все по-често към нас се обръщат и родители на деца с хранителни трудности – избирателно хранене, отказ от определени текстури, затруднения при дъвчене, преглъщане или силна чувствителност към храната. Тези предизвикателства често са свързани със сензорното и орално-моторното развитие на детето и изискват цялостна оценка и индивидуален подход.

- Все повече родители се тревожат, че детето им проговаря по-късно. Кога забавеното проговаряне е част от индивидуалното развитие и кога вече е сигнал, че трябва да се потърси логопедична помощ?
- Всяко дете има свое темпо на развитие, но има и ориентири, които проследяваме. Не бива да сравняваме децата помежду им, но когато липсват думи като „мама“, „тата“, „дада“, липсва имитацията на звуци, жестове за „чао“ или „дай“ около първата година е добре да се направи консултация. Също толкова важно е не само дали детето говори, а дали разбира речта, търси контакт с възрастен или връстници, използва жестове, поглед и желание за общуване. Консултацията с логопед не означава непременно наличие на сериозен проблем , тя по-скоро дава спокойствие на родителите и възможност при нужда да се започне навременна подкрепа. Ценно е, че във фондацията работим с деца още от раждането до 7-годишна възраст. Това ни позволява спокойно да проследяваме развитието във всеки етап и да насочваме родителите при възникнали въпроси.

- Наблюдавате ли промяна в развитието на речта при децата заради все по-ранния контакт с телефони, таблети и други дигитални устройства?
- Да, все по-често наблюдаваме, че прекомерното време пред екраните се отразява неблагоприятно върху развитието на езика и комуникацията, особено когато измества живото общуване с възрастните. Детето не усвоява езика чрез пасивно слушане, а чрез взаимодействие – когато някой му говори, изчаква го да отговори, играе с него, чете книжки и споделя ежедневни ситуации. Дигиталните устройства сами по себе си не са причина за езиковите затруднения, но когато заменят реалната комуникация, могат да ограничат възможностите за развитие на речта, вниманието и социалните умения.

- Кои са най-големите предизвикателства при работата с малки деца – липсата на мотивация, трудната концентрация, съпътстващи нарушения или нещо друго?
- За мен към момента едно от най-големите предизвикателства е все по-често да срещам деца, при които липсват ясно поставени правила и граници. Напоследък се наблюдава тенденция детето да „води парада“ и възрастните да се съобразяват изцяло с неговите желания. Това обаче не създава усещане за сигурност у детето и често затруднява както терапевтичния процес, така и ежедневното му функциониране. Децата имат нужда от предвидимост, последователност и спокойни, но ясни граници.

Друго голямо предизвикателство е изграждането на доверителна връзка между детето и специалиста.

Без доверие и чувство за безопасност трудно можем да очакваме активно участие и устойчив напредък. Именно затова в началото на терапията отделям време да опозная детето, неговите интереси и начин на общуване. Когато то се чувства спокойно, прието и разбрано, ученето чрез игра се случва много по-естествено.

- Често родителите очакват бързи резултати. Как им обяснявате, че логопедичната терапия е процес и какво реално определя успеха на работата с едно дете?
- В такива случаи често обяснявам, че логопедичната терапия не е състезание, а процес на постепенно изграждане на нови умения. Успехът от логопедичната терапия/работа зависи от много фактори – навременното започване на терапията, редовното посещение, активното участие на семейството и последователността в ежедневните упражнения. Най-важното е да не се търсят мигновени резултати, а устойчив напредък, който остава във времето. Често давам на родителите един лесен пример – езикът е мускулен орган и както всеки друг мускул в тялото има нужда от тренировка. Ако не изпълняваме редовно упражненията, които логопедът е препоръчал – било то артикулационна гимнастика, дихателни упражнения или други специфични задачи – не можем да очакваме бързи и трайни резултати. Домашната работа между терапевтичните сесии е също толкова важна, колкото и самата работа в кабинета.

- Каква е ролята на семейството в преодоляването на говорните затруднения? Какво трябва да правят родителите у дома и кои са най-честите грешки, които допускат?
- От родителите се очаква да са партньори в терапевтичния процес. Като освен упражненията, за които споменах по-горе, е важно и ежедневното общуване. Разговорите по време на хранене, разходка, съвместната игра, четене на книжки, пеене на песни и споделени дейности като готвенето например. Много по-ефективни резултати се постигат, когато специалист, дете и родител работят заедно.

- Работата с дете често изисква координация между логопед, психолог, педагог и педиатър. Колко важен е този екипен подход и кога е задължителен?
- Екипният подход е от ключово значение, защото развитието на детето е комплексен процес. Когато логопедът, психологът, педагогът, педиатърът и при необходимост други специалисти обменят информация и работят с общи цели, детето получава много по-цялостна подкрепа. Това е особено важно при деца с трудности в развитието. Във фондация „За Нашите Деца“ мултидисциплинарният, семейно-ориентиран модел е в основата на нашата работа. Защото най-добрите резултати се постигат, когато всички възрастни около детето действат в една посока.
Може би това е и най-важното послание, което искаме да достигне до повече хора чрез втория сезон на кампанията „Професия Човек“ – че зад всяка малка детска победа стои човек, който е повярвал, че тя е възможна. Именно тези специалисти и тяхната ежедневна работа заслужават да бъдат видени и оценени.

- Ако трябва да отправите едно послание към родителите, които се колебаят дали проблемът е „нещо, което ще мине от само себе си“, или е време за консултация със специалист, какво бихте им казали?
- Бих ги насърчила да се доверят на своите наблюдения и интуиция. Ако нещо в развитието на детето ги тревожи, най-добре е да потърсят консултация с логопед, психолог, педиатър. Често чувам изрази като: „Той още е малък“, „Тя ще го израсте“ или „И аз съм проговорил късно и нищо ми няма“. Вярно е, че всяко дете се развива със собствено темпо и не бива да сравняваме развитието му с това на другите деца. Това обаче не означава, че трябва да пренебрегваме сигналите, когато те са налице. Много говорни и езикови затруднения не отшумяват сами с времето. Ако изчакваме с надеждата, че детето „ще го израсте“, може да пропуснем най-ценния период за ранна намеса – именно тогава, когато мозъкът е най-пластичен и терапията е най-ефективна. Навременната консултация не поставя етикет на детето – тя дава информация, насоки и спокойствие.

Понякога на детето му е нужно малко вълшебство – точният човек, правилният подход и малко допълнителна работа, за да открие своя начин да общува спокойно и уверено с околните.

Именно това показва и кампанията „Професия Човек“ – че зад всяка първа дума, всяко ново умение и всяка малка детска победа стои специалист, който е повярвал в потенциала на детето и е бил до него във всяка стъпка от този път.