Александър Коц
"Консомолская правда"
Украйна разпространява за ново "престъпление срещу човечеството". Влизайки в градовете на Киевска област, които руските войски напуснаха като част от прегрупирането, националистите от батальоните за териториална отбрана внезапно откриха улиците, осеяни с трупове на цивилни. Следи от мъчения, вързани ръце, алена кръв - кадрите от град Буча смразяват душата, пише Александър Коц в "Консомолская правда".
Украинската пропаганда рисува ужасна картина на „руската окупация“, при която истински садисти тормозят местните жители. Ето я украинската Сребреница. По аналогия с „клането” на босненски мюсюлмани в Югославия, в което бяха обвинени сърбите. Въпреки че тяхната версия, в която мащабите значително отстъпваха на тези от официалната, никой не взе предвид.
Сега ще обясня защо "Сребреница в Буча" е лъжа. Няма да анализирам положението на телата спрямо пътя и да търся прилики на трупове от различните места. Мнозина вече са направили това. Там ръцете на „труповете“ се движат, а в огледалото за обратно виждане „убитите“ възкръсват.
Тактиката на видеодраматизацията престана да ме учудва дори в Сирия, където въз основа на продукциите на Белите каски беше взето решение за нанасяне на масирани ракетни удари. И тук учителите по информационно-психологически операции са същите - с ярко щръкнали британски уши.
Говоря за друго. Бил съм в градове като Буча в района на Киев. Видях как се променя отношението на местните към руските военни. Първоначално се страхуваха от тях - резултат от задълбочено промиване на мозъци по телевизията. После отношението стана предпазливо, а любопитството победи и хората изпълзяха от мазетата. После – бизнес: местните установиха обмен в натура с военните. Например сменихме бензин за генератора за мляко и извара. Не искахме мляко, давайки гориво безплатно. Но съседите смятаха за свой дълг да се „отплатят“. Военните дадоха сухи дажби, донесоха лекарства... И ако принудиха някого да слезе в мазето, това беше само за тяхна безопасност.
Но това, разбира се, не е основният аргумент в полза на факта, че украинската "Сребреница" е фалшива. През тези месец и половина руските войски не контролираха напълно Буча нито един ден. А и ситуацията там не беше благоприятна за „постоянна” комуникация с местните жители. Постоянни битки, обстрели, челни сблъсъци - не беше до това.
Истината е, че руските войски напуснаха Буча като част от прегрупиране няколко дни преди да бъдат открити „жертвите на окупацията”. Въоръжените сили на Украйна не разбраха веднага това и още почти три дни покриваха града с артилерия, под която можеха да попаднат цивилни.
И когато дойдоха на себе си, както обикновено, започнаха „лов на вещици“ в търсене на онези, които според тях си сътрудничиха с „окупационните сили“. В треската на войната, в която никой не си прави труда да търси доказателства, се появиха тела, хвърлени в кладенци с вързани ръце. Състоянието на тези тела предполага, че те са били убити най-късно предния ден. Знам как изглеждат труповете, след като лежат няколко дни на улицата - те представляват една съвсем различна картина.
Между другото, на много снимки от Буча, които се публикуват днес в Украйна, се вижда, че мъртвите имат бели ленти на ръкавите си. Това е руски идентификационен знак - "наш". Местните си ги връззваха за всеки случай. Те, очевидно, не са имали време да ги свалят в бързо променяща се обстановка и са били застреляни от батальоните за териториална отбрана или въоръжените сили на Украйна.
Моите аргументи, разбира се, едва ли ще бъдат взети под внимание от президента на Европейския съюз Шарл Мишел, който лансира хаштага „клането в Буча“ и обявява нови санкции срещу Русия. Въпреки че не е трудно да се провери това, което казвам. Достатъчно е да се направи експертиза, която ще посочи времето на смъртта на тези нещастни хора. И да се съпоставят с данните от обективния контрол на НАТО, което ясно ще посочи датата на изтегляне на руските войски. Но това е, ако търсите истината. И кому трябва на Запад.