Пред деца в Калининград се появи добрият Путин, за да им говори за любов и преданост. За политика: почти нищо. Но каза, че силата е в истината. И в речта му се прокрадна една голяма истина: че много руски войници умират.
Когато диктаторите се разправят с опозицията и превърнат своите министри, пропагандисти и църковни деятели в крепостни селяни, се открива ерата, в която диктаторите откриват своята любов към децата. Ленин например отиде да се види с децата пред една коледна елха. На трибуната на мавзолея усмихнатият Сталин държеше в ръцете си русо момиченце, което много години по-късно беше моя учителка по френски език в Московския държавен университет и призна, че Сталин не ѝ е харесал.
Сега дойде времето и Путин да се сприятели с децата. Другите явно просто не заслужават неговото приятелство и време. В Деня на знанието, 1 септември, Путин се срещна с цяла група деца на различна възраст в Калининград. Децата демонстрираха прекрасна подготовка, явно добре бяха научили ролите си.
Още помним как Путин целуна по корема малко момченце на площада пред Кремъл. И досега не е ясно какво му беше хрумнало тогава. Но към онзи момент той все още беше незрял диктатор. Сега вече се е научил да бъде - навярно се досещате - добър диктатор.
Добрият чичо пренесе патриотизма в училище
Да, пред учениците сега се появи добрият Путин, за да им говори за любовта, предаността, помощта за възрастните хора и децата с увреждания, както и за това, че силата се крие в истината. За политиката - почти нито думичка. Съвсем между другото удари един шамар на Ленин за това, че е дал "руски" територии на Украйна, която, според Путин, никога не е имала държавност, и обясни, че защитавайки руския свят, войниците дават своето здраве за родината, а много от тях и умират. Да, тъкмо тук силата на истината действително си проби път - защото много от руските войници сега наистина умират. В думите на президента се долавяше и онази мачистка философия, която изисква от мъжа да се бори докрай - не е ясно обаче докрай за кого?
Добрият чичо пренесе патриотизма в училище. Отсега нататък всяка седмица в училищата ще издигат руския флаг триумфално, с военни маниери, под звуците на националния химн. Човек може да си помисли - какво пък толкова - и в Америка издигат знамето и обичат националния си химн! Но ако наистина говорим за силата на истината, трябва да признаем, че всеки човек, всеки народ има своя собствена истина, която заслужава да бъде зачитана по същия начин, по който следва да се спазват международните договори за неприкосновеността на границите на същата тази Украйна.
Разговорът в Калининградското училище отново ме наведе на мисълта, че разговорите на диктаторите винаги са безкрайно банални. Сигурен съм, че децата, които са разговаряли с Путин, ще намерят своята собствена истина в живота, която едва ли е съвместима с баналностите. Впрочем, независимо от заучените въпроси и словесните украси, децата ми се сториха умни. Те ще пораснат и навярно ще живеят в съвсем различна страна от тази, в която се намират сега.
Уморен от командването на войски и министри, Путин си припомни своето минало и по-точно познанството си с нелегален шпионин, който го поразил с това, че искал да служи на родината си, вместо да изисква от нея да му служи. Но темата за служенето е много по-значима. Служенето на родината предполага тъкмо това разнообразие от възгледи, подходи, схващания и инакомислие, което беше изцяло погребано на 24 февруари.
Вярва ли си Путин?
Кой тук си играе на котка и мишка? Вярва ли си Путин, когато говори за любовта и състраданието? Ако е така, как това се вписва в "специалната операция"? Или Путин не вярва на собствените си думи, също като онзи разузнавач, който разправя всякакви небивалици пред врага? Но нима децата са врагове? Какъв е всъщност патриотизмът на диктатора? Може би - да служи сам на себе си? Та нали подмазвачите и бездруго го отъждествят с Русия.
Ето как президентът отиде уж да посети децата в Калининград по повод първия учебен ден, а всъщност се получи нещо като тайна среща със самия него, но без особен резултат.
Виктор Ерофеев е писател, литературен критик, телевизионен водещ, автор на книгите "Руската красавица", "Добрият Сталин", "Акимуди" и много други.