Калоян Паргов, член на Националния съвет на БСП и председател на Стратегически институт за национални политики и идеи (СИНПИ), се срещна със съмишленици в Стара Загора. Срещата бе по покана на основната партийна организация на БСП в града на липите – „Георги Кирков“, с председател Живка Аладжова, ексобластен управител на Стара Загора. По време на дискусията бяха разисквани бъдещето на комплекс „Марица изток“, Плана за възстановяване и устойчивост, както и други актуални външнополитически теми и социално-икономически проблеми.
– Г-н Паргов, на срещата в Стара Загора коментирахте една от водещите теми за региона, свързана с комплекса „Марица изток“. Какво е Вашето виждане?
– Ангажиментите по „Зелената сделка“, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост, са свързани с намаляването на въглеродните емисии в следващите години, което неминуемо ще доведе до затварянето на комплекса.
Ако това се случи, би било бедствие за България
Към 31 октомври данните за произведената еленергия от различни видове източници показват, че най-голям дял имат кондензационните електрически централи, каквито са тези в Маришкия басейн. Делът на произведената от тях еленергия е около 39-40%. Тяхната обща мощност е 3500 мегавата. Това е един път и половина повече от мощността на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлудуй“, като делът на ядрената централа в производството на еленергия е 28-29%. Ако през следващите години загубим тези 39%, какво би се случило в България? Електричеството опосредства всяка крачка от нашия живот, а вече и автомобилите. Откъде ще идва този ток, на каква цена? Не говоря само за обикновените домакинства и битовите потребители, но и за бизнеса, за големите производства, които са енергоемки. Идеята за „Зелената сделка“ на този етап е нецелесъобразна, нерационална и би довела до истинска икономическа катастрофа в България.
Още повече, че
не сме готови с мощности, които да заместват произведената еленергия от въглища
Обикновено се поставя въпросът за вятърни централи, фотоволтаици, биомаса и др. Но справката, към края на месец октомври, ясно показва, че общият им дял е не повече от 5-6% от производството на еленергия. Нека да видим какво става и в Европа. Вследствие на енергийната криза, Германия и Гърция започнаха да правят планове и постъпки за възобновяване на използването на въглища. В Полша 85% от произведеното електричество е от въглища. Те нямат никакво намерение под какъвто и да е натиск или споразумения, да променят това.
– Има ли реална „стъпка назад„ за България, обаче?
– Когато националният интерес е водещ, не би трябвало да има проблем той да се отстои от нашите представители в различните институции. Когато ясно артикулираме проблема, нещата се получават. Ето, тази година поискахме отсрочка по повод вноса на руски нефт. Смятам, че
при обща позиция и виждане на различните институции и на нашите представители зад граница, можем да устоим позицията си по „Зелената сделка“
Така или иначе до 2043-45 година е планирано да се добиват въглища от Маришкия басейн. Няма смисъл да се отказваме преждевременно.
Освен това, социалното бедствие ще е огромно, защото свързаните с комплекса, са малко над 15 000 души, пряко и косвено заети там. Това означава поредната социална адаптация в България, след тази в армията в началото на новото хилядолетие с масовите съкращения на много хора и търсене на варианти те да намерят ново поприще.
– Каква е Вашата визия за пътя на БСП и на Вашия път в партията?
– Оставам част от БСП. Това, че едно тясно национално ръководство реши да си разчисти сметките и пътя с мен, не означава, че съм сърдит и напускам БСП. Аз съм част от партията и помагам, дори като редови член. Чувствам се член на Националния съвет, въпреки че ръководството не иска да признае решението на ВКС.
БСП е в катарзис, в който влезе миналата година
Това важи за цялата държава и останалите политически субекти, въпреки че не им личи чак толкова, колкото на БСП. Така е, поради естеството на партията и демократичния ѝ характер – публично и на висок глас се изразяват различни позиции. В БСП няма опозиция, по-скоро има хора с позиция, които очевидно не се харесват на националното ръководство. Липсата на чуваемост и взаимно разбиране за проблемите в момента водят БСП до този срамен, едноцифрен резултат от последните избори. Това е тенденция, която тревожи хиляди социалисти.
Трябва да търсим изход от ситуацията. А той е да се направи по-широко обединение в ляво. Само механичният сбор няма да даде резултат. Трябва да се търси отговор на въпроса какво отстоява лявото в 21 век, на фона на променящия се геополитически свят? Какви функции има? Защото, ако то не е на мястото си, става като при автомобила – като се спука едната гума, губи се балансът. Това важи и за дясното, респективно.
Разговорът по тази тема трябва да се води под формата на дискусии и срещи с хората. Не е ангажимент на един, двама
или неколцина лидери на мнение и известни представители на БСП. Това е задача на всички редови членове от цялата страна.
Трябва да сме наясно и как да привлечем младото поколение, което мисли левичарски, но не е ориентирано към БСП. Въпросът е как лявото да се събере в едно.
– Оптимист ли сте, че България ще има нормално правителство?
– За съжаление, сигналите, които си излъчват от Народното събрание не вдъхват оптимизъм. Президентската институция, като следя срещите с политическите партии, има същото усещане. Не случайно, президентът ще връчи третия мандат чак през януари, за да е сигурно, че страната няма да се хвърли в избори посред зима. Засега, за съжаление, няма преспектива за съставяне на правителство.
– Виждате ли в БСП в управлението отново?
– Преди да влезе в управлението БСП трябва да реши същностните си проблеми. Партията и през миналата година бе изправена пред този избор. Корнелия Нинова реши, че участието в управлението ще бъде лек за тези проблеми и всички ще ги забравят. Очевидно,
не беше доосъзнато, че да си в управлението е най-голямото предизвикателство в политиката
Да си в опозиция не е толкова трудно, защото не носиш отговорност. Когато си в управлението, очакванията са огромни и натискът понякога наистина е чудовищен, особено в кризисни моменти. А когато не си решил и вътрешнопартийните въпроси, по-скоро задълбаваш проблемите.
Нужно е БСП да се вгледа в себе си, в своята същност. Това налага откровен и труден разговор, съпроводен с трезв анализ. И подготовката на лявото в България за бъдещо управление.
Събитията и ситуацията предвещават нуждата от ляво управление на страната
Но дали лявото е готово да поеме тази отговорност и дали ще бъде натоварено с нея? Очевидно на този етап няма нужното доверие. Не може никой да ме убеди, че лявото в България се изразява от 25 депутата от 240-членен парламент. Явно нещо куца.
– Какви са целите на Стратегическия институт за национални политики и идеи, който бе създаден това лято и който Вие оглавявате?
– Винаги съм искал да направя нещо подобно. Познат съм като политик от БСП. Но част от моята биография, като че ли остава скрита през последното десетилетие.
Освен в държавната администрация, аз имам опит и в неправителствения сектор.
Участвах и бях в управлението на една от най-големите фондации до 2005 г. – „Ресурсен център“
Една от нейните мисии бе да подпомогне социалната адаптация на бившите военнослужещи. Тогава се изляха десетки милиони левове да се преструктурира сектора и да се подготви за членството в НАТО. Оттогава насам симпатизирам на гражданския сектор. НС на БСП ми даде повод тази година, взимайки едно решение, което беше несправедливо (и което ВКС отмени), да се заема с конструирането на стратегически институт, какъвто е СИНПИ. Поканих хора, без значение от тяхната политическа принадлежност, но с експертиза в своята област. Институтът не е нито ляв, нито десен, той търси решения на различни проблеми, основавайки се на държавността и националните интереси. Обект на нашата работа са държавата, държавните институции и проблемите, които съществуват. Не сме политически субект, без значение, че някои от нас в лично качество са част от политическа партия или имат свои политически пристрастия, което е напълно нормално. Говорим си за проблеми и за търсенето на ефективни решения.
Със създаването на Института исках да покажа, че
не е нужно да бъдеш депутат, министър или партиен ръководител, за да правиш политики
Още повече, че политическият процес в България сега е доста неефективен, дори разочароващ, предвид поредните избори, които се задават.
– Доволен ли сте от свършеното досега като работа в Института?
– Не бързаме, не препираме, има много теми. Но се съобразяваме с дневния ред на държавата. В момента няма добра чуваемост за експертиза. Основният проблем е кой е по-виновен за кризата, кой е повече сгрешил, кой е първопричина за даден проблем. В момента изборното законодателство повече интересува политиците, отколкото предстоящата зима, липсата на бюджет, на политики и на ефективни решения за други належащи проблеми.
Освен енергетиката, която е глобална тема,
другото важно в момента у нас са индексациите на строителите
Те са обещавани от няколко правителства, обект са на политически ежби и страсти в парламента. А са изключително нужни, за да могат да се компенсират инфлационните процеси, за да не спре инвестиционния процес и да бъдат запазени хиляди работни места. Това на този етап все още не се случва и на прага на зимата създава кризисна ситуация в сектор, който е ключов за растежа на икономиката. Със сигурност, ако погледнем и други браншове, с които са свързани колеги от СИНПИ, всеки може да сподели проблеми, възникнали в кризисната ситуация, в която се намираме.
– Споделихте, че няма да се кандидатирате за следващ мандат в Столичния общински съвет. Имате ли поглед към местните избори догодина?
– Близо 16 години на едно място стигат. Всеки човек трябва да си дава сметка за това. Считам, че съм дал достатъчно през тези години. През 2019 г. достигнах върха на своето управление в БСП – София. Получихме най-добър резултат в последните години и малко не ни достигна да имаме за първи път ляв кмет на София в лицето на нашия общ кандидат Мая Манолова. Само 20 хил. гласа не ни достигнаха. Не успяхме, за съжаление. Да, двойно повече повишихме резултата – имаме и районни кметове, и селски кметове. 25% от СОС е доминиран от БСП и ние сме незаобиколим фактор.
Но предвид събитията и проблемите в партията, трябва да мислим как ще се представим догодина на местните избори. Вярвам, че моите наследници начело на градската организация ще намерят правилния подход.
А аз ще им помагам това да се случи. Когато го изискват от мен, съм готов да го направя
Пожелавам успех и на старозагорските социалисти в подготовката на местните избори.
Интервю на Радослава РАЧЕВА, източник nbp.bg