Искаме Скопие да вкара българите в Конституцията на Северна Македония, да поправи историческите фалшификати и да отвори досиетата. Това обяви пред ФАКТИ Владо Тренески - македонски българин, зам.-председател на Сдружението на македонските българи "Интеракция". Той е един от авторите на писмото, изпратено до българските институции с настояване България да не отстъпва от твърдата си позиция по отношение на Скопие, когато става въпрос за присъединяването на Северна Македония към ЕС.
- Г-н Тренески, как гледате и как определяте отношенията между България и Северна Македония към днешна дата?
- В момента отношенията между двете държави са на най-ниската си точка, откакто е подписан Договорът за добросъседство и сътрудничество. Ако помните, този договор започна да се оформя още по времето на Любчо Георгиевски и Иван Костов, когато бе подписана една декларация между двете страни. След това нещата са като синусоида - има моменти на добри отношения и моменти на обтегнати. Но сега сме в най-ниската точка, отношенията са обтегнати.
- Защо е така и как си го обяснявате…
- Просто се поддадохме на войната на троловете - на сърбокомунистическите и руските тролове. Виждаме ги и в Северна Македония, и в България. Това е.
- Вие сте сред хората, които открито искате българите да бъдат вписани в Конституцията на Северна Македония. Какво ще промени това, какъв знак ще е и ще даде ли защита на хората с българско самосъзнание…
- Вписването е едно на ръка, но трябва и да се отворят политическите досиета колко е възможно повече. Просто хората трябва да проверят и да видят досието си. Вписването на българите в Конституцията е акт, изчистването на историческите фалшификати процес…
- А вие виждате ли нужните условия сред партиите в Северна Македония това да стане факт? Желание от тяхна страна…
- Днес в Северна Македония сме свидетели на разрастване на антибългаризма. Но, като цяло, всичко в страната днес почива на антибългарска реторика. За да се издигаш, трябва да мразиш българите. Ще бъда честен и ще кажа, че преди години и аз бях против вписването на българите в Конституцията. Бях срещу това, защото разчитах на нормално оправяне на историческите фалшификати, вкарването на истинската история в образованието в Северна Македония. Смятах, че това ще е достатъчно основание да се спре с езика на омразата. Някак се надявах, че така ще се оправят нещата. ВМРО-ДПМНЕ беше уж първата пробългарска партия, когато дойде на власт 1998-а. Тогава хората с българско самосъзнание в Северна Македония имахме очаквания за добросъседство. Но от няколко години вече съм категорично за вписване на българите в Конституцията на Северна Македония. Разбира се, едновременно с това трябва да продължи и работата на Историческата комисия. Сега имаме и френско предложение, за да започне Северна Македония преговори за членство в ЕС. Вижте, македонската кауза винаги е изживявала някакви трансформации. От момента, в който се поема лозунгът на Гладстон – „Македония на македонците“, след това се подхващат нещата от ВМРО, след това Тодор Александров, за да стигнем до „Македония: Швейцария на Балканите“, която, според мен, е най-висшата кауза, описана още през 30-те години на миналия век, когато излиза книгата на Ванче Михайлов. Но днес ние стигнахме до 3 искания:
- вписването на българите в Конституцията
- поправяне на фалшификатите в историята
- откриване на досиетата и да се проведе лустрация
Най-бързото нещо, което технически може да се направи, е вписването на българите в Конституцията. Това ще е ясен знак и веднага ще покаже, че македонското общество е направило някаква стъпка, някаква минимална стъпка в правилната посока към отказване от антибългарските настроения и езика на омразата. В своята основа македонизмът, трябва да признаем, е създаден на антибългарска основа, на омраза към България. Също така е много важна лустрацията. Много хора в Северна Македония не знаят, че досиетата им са отворени. Бяха отворени по един или друг начин. Дали чрез калпавата поръчкова лустрацията на Груевски и проекта на държавния архив и Филип Петровски, или изтекоха по желание на притежателите им. Да, сигурно съществува някакъв процес на прочистване, на изчистване от страна на властите в Северна Македония, но до над 70% от досиетата може да се стигне. Аз се запознах и прочетох моето през 2000 година.
- Какво може да излезе от досиетата…
- В тях има достатъчно много информация, за да се осветлят всички доносници, всички оперативни връзки, всички агенти и прочие. Но някак няма желание в хората. А голяма част от досиетата са разкрити в многото томове на „Черните страници на УДБА“. (б.р.- УДБА е Управление за държавна сигурност) Томове и томове, всичко може да се види. Но просто никой не се интересува. Аз съм запознавал с това сериозни институции и организации, защото тази информация може да стигне и до България. Всеки може да си направи копие абсолютно легално на досието. Ако хората видят и отворят досиетата си, ще се види кой е мачкал българите, кой е организирал всичко срещу българите, с какви цели - всичко ще стане ясно. Аз мога да ви кажа, че в България оперира един агент с псевдоним „Зорка“ – Ванчо Янакиевски от Охрид. Той е член и учредител на Сдружението „Цар Борис Трети“ от Охрид и отговорен за всички нелепи инциденти с тази организация. Ексклузивно за вашата медия ще кажа, че е дезинформация това, че сдружението е поддало молба за промяна на името си. Става въпрос за пререгистрация, но с други учредители. Момчетата си чистят организацията. Иначе колко хора между България и Северна Македония са свързани около службите, мога само да предположа. Но този агент, когото всички знаем - даже и врабчетата в двете страни, продължава да работи необезпокояван. Този агент е ясен. Нали си давате сметка обаче колко скрити агенти има.
- Да ви върна малко назад в историята. Какво представлява Законът за защита на македонската национална чест от 1945 година?
- Този закон представлява узаконяването на геноцида в Северна Македония спрямо българите. Този закон трябва да бъде обсъждан и осъден като нехуманен и антицивилизационен.
- Честно казано, не виждам как може да стане…
- Защо да не може да стане това. Трябва да го искат политиците в Северна Македония. Явно ние, българите в Северна Македония, трябва да станем политици.
- В този ред на мисли, смятате ли българите в Северна Македония да направите партия…
- Ясно е, че българите трябва да бъдем по-активни. За момента всичко се движи на ниво някакви неправителствени и граждански организации. Но това е ниско ниво.
- А колко е реално да направите партия…
- Много е реално, но трябва и подкрепа от България. Мисли се в тази посока. Ние не искаме кръв да излеете за нас. Искаме само да се вслушате по-добре и в българската външна политика - по въпроса да има упоритост и постоянство, но без принудености и престараване. Една достойна политика. Към момента подкрепата от българската държава е асиметрична, хаотична и неприлична. За едни организации България е майка, а за други мащеха. Стига разследващ журналист да провери колко пари от българския данъкоплатец чрез МВнР, посолството и консулствата са отишли само при Маринела Петреска от битолското Сдружение за Македонско-българско приятелство, а колко при другите, и да се сравни дейността и активността. Това нейното не е българска организация. Само ще кажа, че за мен бюрократът на средно ниво е не само враг на македонските българи, а на цялото човечество. Тази дългосрочна парламентарна криза в България също се отразява отрицателно на решаването на македонския въпрос и аз силно се надявам на стабилно правителство след изборите.
- Кога разбрахте, че сте обект и представлявате интерес за службите в Северна Македония?
- Казах вече, че получих достъп до досието си през 2000 година. Доста Димовска беше министър на вътрешните работи тогава. Тя ми подсказа, намекна ми да си подам молба и да си видя досието. Вече имаше информация от официалните власти в Северна Македония, че са били следени българи, инакомислещи, журналисти, интелектуалци и прочие. Подадох молба и така стигнех до досието си. Иначе, ако се върна назад във времето, през 1994 година си мислех, че развивам някаква параноя, имах усещане, че нещо се случва около мен, но нямах никакви доказателства. Усещах нещо и вече, след като си получих досието, разбрах, че съм бил прав и че всичко около мен е било следено. Аз съм преследван и съм бил обект на интерес от страна на службите в продължение на 9 години. Говоря за 90-те години. След това време, към 2000-а, службите, които следяха в Северна Македония, бяха в клинична смърт, а Любчо Георгиевски нямаше капацитет и храброст да им “изключи апаратите им за поддръжка“. Трябваше им оръжеен конфликт, за да се възстановят, и го направиха, а ние ги надживяхме с безразличието си, въпреки че те имаха агенти и във ВМРО-ДПМНЕ тогава. Сега УДБА-та се консолидира отново. Има и досиета, които са прочистени в голяма част, но са много ценни за хората, които разбират от темата. Досиетата са много ценни за журналисти, за изследователи. Но, пак ще кажа, че никой не се интересува от това какво може да се извади от държавния архив на Република Северна Македония.
- Да ви попитам и за побоя над Християн Пендиков. Какво се случи и как гледате на него…
- Ето това е работата на службите – те действат много брутално. Смятам, че побоят над Християн Пендиков е в резултат точно на тази бруталност от страна на службите в Северна Македония. Християн е изкупителна жертва. На хората от властта, на сърбокомунистите им се смръзва кръвта от младежи като Християн Пендиков, от този тип катарзис и искат да го съсекат до корен. Просто в Северна Македония има процес към събуждане на българското. И точно от този процес им замръзва кръвта на тези. Притеснява ги това, че един младеж проявява някакъв македонския патриотизъм във времето на след демократична Македония. Младежи започват да се интересува от дясното, от националното, от патриотизма, от родолюбието. И те започват да ровят, да четат, да гледат историята, защото днес има достатъчно информация. Не е времето като преди 20 години, когато са ме следили. Днес този младеж се докосва до Тодор Александров, до Ванче Михайлов, по-бързо, по-свободно и по-точно. Този младеж ще разбере, че трябва да си българин, за да си най-десен македонски патриот. Косата им настръхва на властите, замръзва им кръвта на всички сърбокомунисти, на службите от това, че някой проявява интерес и има поглед към България. Това е и проблемът на Християн – че чете и се интересува. Християн е опасен пример за службите. Аз познавам 100 такива младежи, които имат проблеми и със семействата, карат се с бащите - това е уникална трагедия. Българските институции смирено и без престараване да помислят и за тези хора. А тези над 3500 човека, които са се престрашили и са казали, че са българи, както и тези около 30 000, които са казали, че притежават българско гражданство на последното преброяване, са направо всички за орден „Стара Планина“, но никой не ги бръсне за слива. Много малко хора искат да виждат този процес на обръщане към българското. Но това е добър процес за евроинтеграцията ни и не само за хората с българско самосъзнание, а за всички в Северна Македония. Истината ще ни освободи!