Подпали се троянският кон на Истанбулската конвенция

Внезапно, както стават пътнотранспортните произшествия. В късния следобед на 10-ти февруари едно Peugeot 3008 с трима мъже сменя безпричинно посоката, в която се движи и се блъска челно с кола Renault Mégane, пътуваща по насрещната лента. Двама от пътниците пътуващи в Пежото са в достатъчно добро състояние, за да избягат преди полицията да дойде на местопроизшествието. Шофьорът причинил катастрофата е известният хуморист Пиер Палмад. Той е в безсъзнание и е откаран в болница. По-късно бегълците са издирени и индентифицирани. И двамата са емигранти. Единият е 33- годишен тунизиец, другият 34-годишен мароканец. Пострадалите в ударената кола са сирийски кюрди. Добре интегрирани, работещи и спазващи правилата емигранти. Шофьорът Юксел Якут е 40-годишен. Прекарал 10 дневна кома, той е подложен на поредни операции, без гаранция, че някога ще проходи. Синът му е 6-годишен, бил е на задната седалка, тежко наранен в главата. Челюстта му е на трохи и не се знае дали някога ще проговори. Третата жертва е млада жена, която следствие на удара ражда мъртво 7 месечно бебе, но остава жива. Следователите се колебаят дали да окачествят загубата на бебето като убийство, в зависимост кога точно е настъпила смъртта. За огромната част на френското общество, убийството е факт и изисква за причинителят Пиер Палмад най-тежкото възможно наказание.
Какво накара французите, които гледат с неприязън на емигрантите, да вземат безрезервно страната на пострадалите кюрди? Във Франция, както навсякъде има два свята. Първият е на хората, които стават рано,за да изкарват с труд насъщния и вторият е светът на артистите, интелектуалците и творците. Те спят до късно, заети вечер с различни мероприятия, които понякога приключват със забавления на „закрити врата“. Катастрофата от 10-ти февруари отвори широко „вратата“ към една реалност, която средствата за масова информация знаеха, но криеха. В кръвта на Пиер Палмад беше намерен коктейл от кокаин смесен с наркотични добавки, които позволява на участниците в секс-купони да издържат дни и нощи в неописуема еуфория. До този момент се гледаше с пренебрежение към сексуалния живот на „меките китки“. Дори с разбиране и снизхождение. Все едно, че се касае за „секса на Ангелите“. Оказа се обаче, че става дума за секса на Дявола, защото от него се умира.
Борбата за равнопоставеност между „женствените мъже“ и останалите се увенчава с успех в Съединените щати на 26 юни 2015 година, като в американската конституция се вписват еднополовите бракове. Както всяка победа, тази постигната срещу полицейско насилие демонстрирано в бар на „Гей общество“ край Ню Йорк през 1969 година, заслужава уважение. Така бе родена идеята за демонстрациите „Gay Pide" в името на „Честта на Гейовете“ - мъже и жени. От всички инвестиции на Джордж Сорос срещу християнските традиции, най-предпочитаната е тази, която отрича семейните ценности в името на правата и на удоволствията без граници. Американската история, нрави и традиции обаче са коренно различни от европейските. „Истанбулската конвенция“ без да държи сметка за разликите между Щатите и Европа, както и тези между Източната и Западната част на стария континент се позовава слепешката на „прогресивното“ американско законодателство.
Защо Конвенцията се казва Истанбулска, след като Турция отказа да я подпише е мистерия. Друга мистерия е опита зад параграфа за "Правата на жените", тихомълком да се присламчи и защитата на "Женствените мъже". Тази хитрост е посрещната в страните от Източна Европа като посегателство към тяхното достойнство. Тук е грешката на "богатите" държави, които дават ултиматуми на по-бедните, без да взимат под внимание, че най-голямото богатство на бедните е тяхното достойнство. Един от проблемите за оповестяване на истината е присъствието на множество „гейове“ в международните представителства и институции. Американците, убедени в необходимостта да натрапят на съюзниците си тяхната концепция за отношение към „Меките китки“, изпратиха един дипломат Дейвид Персман, познат и признат като „Женствен мъж“, в най-бранещата християнските традиции страна - Унгария.
Каквито и документи да пишат и подписват политици и технократи те са само на хартия. Най-важното е между редовете, а от него по-важно няма! Как се прави секс без любов, без взаимност и привлекателност? Пергамент, хартия или лозунг са кухи форми. Съдържанието липсва. „Липсата“ обаче е двигател на пазарната икономика. Славословието се опитва да скрие проблемът. А той е „Пенисът“? Това е ключът, който позволява на разнополовите хора да се привличат взаимно и да изпитват удоволствие. Да се сплотяват и да създават деца. Да се радват на внуци и правнуци. В средите на „Меките китки“ този логичен процес е невъзможен. Дървото им няма нито листа, нито корени. Изсъхнало е по рождение или е последствие на някакво събитие. Остава стремежа към сексуалното задоволяване, което в повечето случаи е въображаемо и недостижимо. Търсенето обаче създава предлагането. Американските лаборатории разполагат с медикаменти, които позволяват на „пениса“ да се вкочаняса без необходимата естествена възбуда. И „съпругите“ или „любовниците“ да му се радват цели дни и нощи. Този начин на сношаване се казва „Chemical Sex" и намира приложение в Щатите, след това в Англия, във Франция, вероятно и другаде. Списъкът на субстанциите е дълъг колкото таблицата на Менделеев. Основата на всичко е кокаинът. Как се осъществява връзката между търсещите и предлагащите „Chemical Sex"? Много лесно – чрез специализирани сайтове. Търсещите мъжка компания за вечер-две предлагат на млади закъсали финансово мъже секс-преживяване срещу заплащане.
Така постъпва хумориста Пиер Палмад. Неговият случай не е изолиран. Тази извратена практика обяснява подкрепата на активистите от ЛГБТ на безразборната африканска емиграция. С растящия наплив на бездомници тоновете кокаин заловени в Хавър и Ротердам също достигат рекордни нива. Тези които не са заловени са извън статистиката. Точно като нелегалните емигранти. Благоразположението на „меките китки“ към тях подкопава многовековната ценностна система на европейците. Търпението на нормалните хора, на тези които стават рано и създават семейства започна да се изчерпва. Отвращението към сексуалните практики на разюздани медийни величия, като хумориста Палмад изпреварва Съдебната присъда и изисква от магистратите наркозависимият секс престъпник да бъде зад решетките час по скоро. Къде да бъде затворен един „обратен“ престъпник е актуален проблем и във Франция, в Англия,и в останалите развити европейски демокрации. В крилото на мъжете, или в това на жените? В първия случай затворниците обезателно ще го подложат на колективно изнасилване, докато при жените, без бой няма да му се размине.
Следствие на жестоката катастрофа френското общество осъмна пред безжалостното огледало на действителността. По първите страници на вестницитe се появи думата Décadence – упадък, която сама по себе си е ужасяваща! С нея се слага край както на лицемерието, така и на затварянето на очи пред токсичната идеология за правата на „гейовете“.
Дойде време да се каже и защити единствената спасителна за обществото истина: Детето има за майка - жена и за баща - мъж!
Не само специалисти по история знаят, че с извращаване на сексуалните практики започва упадъка на империите! Така е било с древна Гърция и Рим. От сега нататък всичко зависи от нас!