Църковният спор в Украйна стигна до истинска кулминация - игумен е под домашен арест, правят се обиски, монаси трябва да си търсят нова обител. Правителството ги обвинява в поддръжка на Русия, те отричат.
Правителството в Киев от седмици се опитва да изхвърли около 200 православни монаси и 400 семинаристи от манастирския комплекс Киево-Печорска лавра. На 29-и март министърът на културата Олександър Ткаченко прекрати договора му за наем. А в събота полицията е претърсила и дома на игумена митрополит Павло. Прокуратурата обвинява духовника в подбуждане на религиозна омраза и оправдаване на войната на Кремъл.
Украинското правителство обвинява духовниците, че работят тайно за Русия - нещо, което те отричат. Митрополит Павло, който многократно е осъждал в медиите руската агресия, също отхвърля обвиненията на прокуратурата. Украинската православна църква отказва да напусне пещерния манастир и оспорва в съда действията на министерството.
"От първия ден Украинската православна църква се обяви съвсем ясно и официално против войната, против Русия и в защита на Украйна", казва пред ДВ теологът Томас Бремер. Той се съмнява в твърдението, че украинската църква е ръководена от Москва. Освен това много хора, които са част от нея, се сражават в украинската армия срещу Русия.
Белезници за митрополита
Досега в Украйна цареше религиозна свобода, заявява Бремер. Според него случващото се в момента я застрашава. В социалните мрежи се разпространява видеоклип, на който се вижда как украински полицай поставя белезници на краката на митрополит Павло. В знак на солидарност с него пред манастира се събраха стотици вярващи. Представители на украинското правителство уверяват, че обитателите на манастира няма да бъдат изведени принудително.
Междувременно украинската църква получи непоискана подкрепа от погрешната страна, което допълнително усложни ситуацията. Представители на Руската православна църква и бившият президент Дмитрий Меведев разкритикуваха предприетите от Киев мерки. Руският патриарх Кирил винаги е бил близък до държавата, а клирът му благослови оръжията, използвани във войната срещу Украйна.
Другият утежняващ фактор е подкрепата на властите в Киев за противниковата православна църква в Украйна. Страната отдавна се придържа към принципа на разделението между църква и държава. Но това се промени през 2018-а година, когато правителството насърчи създаването на Православната църква на Украйна (ПЦУ). Тя възникна с благословията на гръцкия патриарх Вартоломей, който е Вселенски патриарх и архиепископ на Константинопол.
Плановете на украинското правителство предвиждат следното: когато духовниците се изнесат от пещерния манастир, в него ще бъдат настанени служители на подкрепяната от властите църква. Не е напълно ясно обаче дали ПЦУ разполага с достатъчно монаси, за да управлява обширния манастирски комплекс, в който има над 140 сгради.
Разколът в православието
Подкрепяната от властите в Киев църква обаче не е призната от повечето други православни църкви. Томас Бремер обяснява, че това е така, защото ръководителят ѝ митрополит Епифаний и повечето от неговите епископи са "били ръкоположени от човек, който е изгонен от църквата като самозван патриарх". От 15-те православни църкви в света само четири признават подкрепяната от правителството в Киев украинска църква. Това са Вселенската патриаршия в Константинопол, Гръцката православна църква, Александрийската патриаршия в Египет и Кипърската православна църква. Руската православна църква скъса отношенията си с тях.
Всичко това означава, че в православието има разкол заради спора между църквите в Украйна. Албанската православна църква предложи представителите на православието да се срещнат на събор, за да намерят решение на казуса. Вселенският патриарх Вартоломей отхвърли идеята. Томас Бремер коментира, че компромис не се вижда: "В момента православието е в задънена улица. Ситуацията е много объркана."
Руската църква настъпва в Африка
Украинският църковен спор има последици, които стигнаха чак до Африка, където в няколко държави има православни църкви. Досега всички приемаха, че за този континент отговаря Александрийската патриаршия в Египет. Но заради подкрепата ѝ към алтернативния синод в Украйна, Руската православна църква скъса с традицията и започна да изгражда собствени структури в Африка. Тя основа две епархии, ръкополага свещеници. Духовници, които преди това са били подчинени на Александрийската патриаршия, сега се присъединяват към новите църкви, намиращи се под руско влияние. За африканското православие се води борба, обяснява Томас Бремер.
В Африка съществуват и т. нар. Ориенталски православни църкви, т.е. коптите и църквите в Етиопия и Еритрея. Руската православна църква в момента задълбочава отношенията си с тях.