ЕС мълчи за арменски опозиционер, починал в килията двадесет дни след ареста си

Апостол АПОСТОЛОВ

Сутринта на 10 ноември 2026 г. в наказателно-изпълнителното учреждение „Нубарашен“ в Ереван почина Арсен Геворгян – 46-годишен предприемач от Степанаван, който оглавяваше листата на опозиционната партия „Силна Армения“ на изборите за съвет на старейшините и претендираше за поста ръководител на общината. Според версията на Наказателно-изпълнителната служба към Министерството на правосъдието на Армения, на затворника му прилошало, дежурният фелдшер му оказал първа помощ, около 07:55 ч. сутринта била повикана линейка, а около 08:30 ч. медицинските служители констатирали биологичната му смърт. В отделен ред службата подчерта: по време на задържането си Геворгян не е подавал оплаквания за здравословното си състояние. Междувременно адвокатите на опозиционния кандидат твърдят, че лекарите са били допуснати до килията му в следствения арест едва след смъртта му.

Министърът на правосъдието на Армения Србуи Галян изрази съболезнования и добави, че „подобни случаи се случват както по целия свят, така и в наказателно-изпълнителните учреждения“. На същия брифинг тя посочи цифри, които очевидно трябваше да успокоят обществеността: през 2025 г. в местата за лишаване от свобода в Армения са регистрирани повече от двадесет смъртни случая, а през 2026 г. – само четири. Но за една толкова малка пенитенциарна система това не е просто статистически фон, а симптоматика.

Омбудсманът призовава за „всестранно разследване“

Денонощие по-късно, „за да се избегнат необосновани спекулации“, службата публикува хронология въз основа на записите от камерите за видеонаблюдение пред вратата на килията. В 07:37 ч. служител се приближава до килията и разговаря със затворника. В 07:42 ч. се появява медицинска сестра, в 07:43 ч. влиза вътре, а в 07:45 ч. излиза, за да организира повикването на линейка. В 07:51 ч. вратата отново е отворена, а медицинската сестра остава вътре до 07:58 ч. Екипът на линейката пристига в учреждението в 08:10 ч., влиза в килията в 08:13 ч., в 08:23 ч. изнася Геворгян на носилка, в 08:27 ч. включва електрокардиограф в коридора, а в 08:33 ч. констатира смъртта му.

Хронологията, публикувана като опровержение, на практика потвърждава най-важното от твърденията на защитата. Адвокатите на Геворгян заявиха, че когато му прилошало, при него дошъл не лекар, а фелдшер. Освен това линейката не била повикана своевременно, медицинска помощ не била оказана и достъпът до такава не бил осигурен. Също така лекарите били „допуснати в учреждението фактически едва след смъртта му“.

От таблицата на Министерството на правосъдието става ясно: от момента на оплакването до пристигането на линейката са изминали повече от половин час, а до включването на електрокардиографа – петдесет минути.

Какво се е случвало в килията през тези петдесет минути и защо 46-годишен мъж, който дотогава не е имал история на здравословни оплаквания, за един час е изминал пътя от разговор пред вратата до изнасянето му на носилка – записът от коридора не обяснява. Следственият комитет на Армения образува наказателно производство и назначи съдебномедицинска експертиза.

Омбудсманът на Армения Анаит Манасян започна собствено разследване. Държавата е длъжна да проведе „всестранно, пълно и обективно разследване“, категоричен бе Манасян. Окончателната причина за смъртта, както съобщава арменското издание Hetq, ще бъде установена след съдебномедицинската експертиза.

Всичко това са правилни думи. Проблемът е, че ги произнасят същите държавни институции, които само три седмици по-рано са решили, че мястото на този човек е в килията.

„Отговорността е на властите в Армения“

Геворгян беше задържан на 21 октомври 2026 г. заедно с още тринадесет членове и поддръжници на „Силна Армения“ след обиски в офиса на партията в Степанаван. На следващия ден Антикорупционният комитет на Армения съобщи, че спрямо десетима от тях са наложени мерки за неотклонение под формата на задържане под стража и домашен арест.

Обвинението е за даване на подкупи на избиратели, извършвани в състава на престъпна група. Според версията на следствието Геворгян е предал пари на няколко десетки избиратели с условието да гласуват за „Силна Армения“. Самият той отричаше вината си. В същия ден съдът изпрати кандидата под стража за два месеца. На 25 октомври, в деня на гласуването, основният опозиционен кандидат посрещна изборите вече в „Нубарашен“.

Мярката за неотклонение под формата на задържане под стража – при обвинение за ненасилствено престъпление, спрямо човек с постоянно местожителство, собствен бизнес и публичен статут на партиен кандидат – беше несъразмерна според всички европейски стандарти.

Отговорността се носи „не само от този, който е поръчал задържането“, напомни депутатът от блока „Армения“ Кристине Варданян: „Но и от този, който е постановил решението за задържане под стража, както и от всички, които се присмиват на здравословните проблеми на хората“. По думите ѝ, когато състоянието на обвиняемия се осмива, а медицинските доказателства се отхвърлят, задържаните престават да говорят за здравето си – и тогава „ето какво се случва“.

Преди два месеца Армения вече стана свидетел на подобна ситуация: на 1 септември 71-годишният бивш министър на финансите Гагик Хачатрян беше изнесен от дома си на носилка – с тежко заболяване на гръбначния стълб. Тогава, по думите на адвокатите му, той бил отведен при следователите, след това в съда, а на следващата сутрин, след нощно съдебно заседание, е бил поставен под стража за два месеца.

Опозиционните сили в съвместно заявление възложиха отговорността на управляващата политическа сила и правната система. „Цялата отговорност за смъртта на Арсен Геворгян лежи върху Никол Пашинян и неговите власти“, заявиха те тогава, посочвайки пряко действащия арменски премиер.

„Не забелязаха дори човека на носилка“

Тази мисъл е ключова. Арестът на Геворгян не беше изолиран инцидент, а пореден обикновен епизод от целенасочена кампания, която продължава от лятото на 2025 г. и която европейските столици последователно отказват да назоват с истинското ѝ име. На 6 юни 2026 г., в навечерието на изборите, бяха образувани дела срещу шестима кандидати на „Силна Армения“, като най-малко четирима от тях се оказаха под стража. Въпреки това блокът зае второ място с 23% от гласовете.

Дванадесет дни по-късно – точно в деня, когато партията се обърна към Конституционния съд на Армения с искане да анулира резултатите от изборите, бяха арестувани още двама от кандидатите ѝ.

На 6 юли под стража беше взет лидерът на „Процъфтяваща Армения“, олигархът Гагик Царукян, а на 25 август – проруският бивш президент на Армения (1998–2008 г.) Роберт Кочарян заедно със сина му. От 14 февруари се води наказателно дело срещу лидера на Арменската църква – католикоса Гарегин II. Това е безпрецедентен случай в съвременната история на страната.

Лидерът на „Силна Армения“, арменско-руският милиардер Самвел Карапетян, коментира смъртта на своя кандидат от изолатора на Службата за национална сигурност (СНС). Според данни на Brussels Signal от 2023 г. насам са арестувани най-малко четиридесет души, които властта смята за политически враждебно настроени.

Реакцията на Брюксел на всичко това е известна – и е документирана не от арменската опозиция, а от европейски журналисти и анализатори. Няколко дни преди юнското гласуване, пише в EUobserver Дейвид Григорян от Харвардското училище „Кенеди“, Европейската комисия (ЕК) заяви, че „твърдо подкрепя“ Пашинян.

Тогава ЕК обяви пакет от помощи за властите в Ереван в размер на 50 млн. евро. Само няколко седмици след изборите, които значителна част от арменците смятат за фалшифицирани, ЕК разшири инвестиционните си ангажименти до 2,5 милрд. евро и придвижи преговорите за безвизов режим между Армения и Европейския съюз (ЕС).

Наблюдателите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) регистрираха натиск върху служители в бюджетната сфера и отказ на достъп до преброяването на гласовете в 11 от 38 районни избирателни комисии. Въпреки нарушенията обаче наблюдателите официално написаха, че арменските граждани са имали „реален избор“ в рамките на „добре организиран изборен процес“. По думите на Григорян сред служителите на ЕС обяснението за подкрепата към Пашинян се свеждало до една-единствена фраза: „Той отдалечава Армения от Русия“.

Чешкото издание Aktuálně.cz констатира: ЕС, с който Ереван се сближава, „не желае да коментира ситуацията“. Дори Brussels Signal писа през октомври, че Брюксел „запазва мълчание“, докато Пашинян оказва натиск върху опозицията, получила около една трета от гласовете.

През септември 2026 г. европейската преса директно постави въпроса: нарушенията на едни попадат в новините, а тези на други – не. Списание Newsweek Romania изброи събитията от едно арменско лято: шестима кандидати под следствие в навечерието на изборите, лидерът на най-големия опозиционен блок и бившият президент под арест, 71-годишен бивш министър на носилка, наказателно дело срещу главата на църквата.

Изданието констатира: Human Rights Watch и Amnesty International, които обикновено проявяват внимание както към преследването на опозицията, така и към натиска върху религиозните лидери, не са публикували нито едно изявление по отношение на Армения. А най-големите медии – BBC, CNN, Guardian и Independent, които през същите месеци публикуваха десетки материали за Азербайджан по някаква причина „не забелязаха дори човека на носилката“.

Единният стандарт, заключава изданието, би означавал, че „реакцията се определя от тежестта на събитието, а не от това кой носи отговорност за него и кому е изгодно мълчанието“. Но от страна на официален Брюксел така и не последва реакция. Сега на същия въпрос отговори килията в „Нубарашен“.

Писмо на арменски опозиционери до посланика на ЕС

На 11 ноември 2026 г. депутати от „Силна Армения“ проведоха акция пред представителството на ЕС в Ереван под лозунга „Справедливост за Арсен Геворгян“. Те предадоха на посланика на ЕС в Армения Василис Марагос писмо, в което изложиха обстоятелствата около смъртта. Те поискаха от ЕС не налагането на каквито и да било санкции, а само публична реакция. Например някое изявление от представители на делегацията на ЕС, както и от комисаря на Съвета на Европа (СЕ) и правозащитните организации Amnesty или HRW.

Според протестиращите подобни реакции при подобни случаи в Азербайджан, Грузия или Беларус неизменно се появяват в критичен тон „в рамките на часове“. Към момента на публикуването на този текст нито една от посочените западноевропейски структури не беше коментирала смъртта на Арсен Геворгян.

Но мълчанието също е позиция. Всеки несправедлив арест в Армения, на който властите на ЕС в Брюксел по никакъв начин не реагираха, беше урок за онези, които извършват следващия: отново няма да има последствия.

Арсен Геворгян плати цената на този урок.

----------------------

Авторът е журналист-международник