Честит празник на всички гладни за знание, на всички които вдъхновяват в неговото търсене и усвояване! Честит празник на всички ангажирани и професионално и непрофесионално всеки ден, всеки час да учат себе си и другите.
Тези дни някои отлитат и са в училище за последно. Част от тях ще продължат да учат в университет. Качественото университетско образование е скъпо и няма смисъл да се правят компромиси. Това са най-ценните години в живота на един човек. Когато казвам че е скъпо, нямам предвид единствено платените програми. Дори и държавното университетско образование е скъпо, ако искаме да е качествено. Голяма част от студентите ми работят по време на следването и то не по специалността. Защо? Защото нямат друг избор. И то не полезната, в нужното количество работа, а им се налага да работят толкова, колкото е необходимо да си покрият жизнено необходимите разходи. Помощ от родителите има, но обикновено не стига. И започват отсъствието от упражнения, лекции. Липсва време за усвояване на материала, да не говорим за задълбочаване в материята. Затова качественото университетско образование е скъпо. Некачественото не върши работа.
Има специалности в България, в които качеството не подлежи на компромис. Затова не съм видял студент по медицина да бъде продавач консултант, студент по фармация да бъде барман и бъдещ строителен инженер сега да се подвизава като полагащ фаянс. Няма нищо срамно в работата, но целта е друга.
Ако ще учим нещо, е хубаво наистина да се стремим да станем най-добрите в избрана от нас ниша и след това да продаваме експертизата си на подобаваща цена. Затова, не е добре да се съвместяват учене и прекомерна работа по неволя и то не по специалността на обучение.
Българският народ цени образованието, но дали това е подплатено с действия. Ние сме критични към ниското заплащане на учителите, но нищо не правим за съпътстващото ниско качество в държавния, безплатен формат. Готови сме обаче да плащаме за частни уроци от същите тези преподаватели, които този път доставят качество. Искаме безплатно средно образование, но тихичко участваме в приватизацията му. Спокойно! И със здравеопазването е така. Казвам това, защото всяко нещо, продукт или услуга си има своята цена и тя трябва да бъде платена, явно или неявно. Иначе следва влошаване на услугата и то понякога в такава степен, че тя изчезва съдържателно, и остава като целофанена опаковка от отдавна изядена вафла.
Какви са опциите?
Пращаме децата си в университет. Те и ние си мислим че учат, а те всъщност правят други неща – предимно работят и накрая едва покриват критериите за диплома. Загубили са най-ценните години в живота, за придобиването на една опаковка, без съдържание. Децата ни отиват в университет и наистина учат и правят ако не единствено, то предимно това и ако работят, то работят по специалността или нещо свързано с нея.Втората опция предполага финансов комфорт и свобода. Те също не са безплатни. Предполагат дисциплина и постоянство и понякога жертви. Навремето нашите дядовци и баби са продавали нивите си, за да изучават децата си. Това са имали, това са правили!
Ние? Ние трябва да правим неща, които са присъщи и достойни за нашето време. И в този смисъл, това послание не е за тези родители, които изпращат абитуриенти. Това послание е за всички бъдещи родители и настоящи родители с деца преди и по време на училищното образование с достатъчен хоризонт до абитуриентския бал. Едни 150 лева на месец, заделяни в правилните първокласни финансови продукти, ще покрият в голяма степен разходите за истинското университетско образование на децата ви, така че те да могат да учат, а не да си мислят че учат. Ключът е в хоризонта до абитуриентския бал и в ефекта на сложното натрупване. И не, никой не може да ви гарантира, че към онзи велик абитуриентски момент ще можете да изтеглите заем както за всичко по-скъпо до сега, така че да платите истинското университетско образование на детето си. И никой няма да се погрижи, освен вас сега!
В никакъв случай не ви съветвам детето ви да ползва студентски заем. Това е нещо което ще го застави да приеме първата срещната работа след завършване, за да си покрива заема. Какво се получава? Не плащаме в пари, но плащаме в свобода. Изборът е наш.
Някои ще ме обвинят, че на 24-май си говорим за пари. Да, говорим за пари и за финансова грамотност и дисциплина и свобода. Финансовата грамотност и образованост също празнуват на 24-май, за да го има самият 24-май. Иначе можем и по сегашному. Ние си мислим, че се учим, те си мислят, че им се плаща и всички си мислим, че участваме в нещо смислено.
Цената платена от нашите деди, за да го има 24-май е огромна. Време и ние да почнем да си плащаме цената, собствената цена, която ние самите определяме. Цената на собствената ни образованост и свобода.
Честит празник!