Тежки мисли са седнали на веждите ми, клатят крака и навират пети в очните ми ябълки. Възможно ли е да съм част от едно поколение, което цели два пъти в съзнателния си живот прави огромни, исторически грешки?
Първият път беше в началото на 90те, когато се нахвърлихме да консумираме свободата с вкус на корекомско шоколадово яйце и не усетихме как под носа ни едни мошеници се преоблякоха с нови биографии, ритнаха куфарчетата с мръсните пачки под леглото и се направиха, че гладуваме заедно. Моето поколение не направи лустрация, не успя да осъди престъпниците, половин век избивали инициативността и интелекта от главите на българите, замествайки опразненото пространство с плиткоумни лозунги и захаросани лъжи.
Втората грамадна грешка на моето поколение ни дави сега. От поне десетилетие се правим, че не виждаме какво се случва извън удобния ни обществен балон. Увлечени в отчаяни опити да си върнем държавата от мафията, не обърнахме внимание на връхлитащата помия от конспиративни теории, хибридни внушения и бавно имплантиран кретенизъм в главите на българите.
Истината ни тресна в слепоочията чак с пандемията и ни ритна в бъбреците с руската инвазия в Украйна. Изведнъж осъзнахме, че огромна част от сънародниците ни са преяли с глупост, сервирана им обилно, година след година, месец след месец, ден след ден, ежечасно.
Аз, като теб, като нас, като всички ни, съм виновен.
Ето, чак днес забелязах едно телевизионно участие на мой стар познайник – Стойчо Керев. Човек, който в началото на 90те ми беше колега в радиото – правеше се на диджей и музикален редактор. Тоест залъгваше всички (някои дори успешно), че разбира от музика.
После стана нещо като лява гласна струна на Кеворкян и май нататък му изгубих дирите. На моменти виждах, че прави някакви предавания за мистерии, НЛО-та и подобни пресолени пуканки. Но в това предаване от преди 5 години (което забелязах чак днес) видях моят стар колега да говори за това как има разработен план да бъде унищожена България. Планът бил от страна на Колективния Запад, естествено. България трябвало да бъде унищожена, заличена, изравнена със земята, понеже е неудобно разположена на пътя на Великите сили.
Дали може Стойчо, още преди няколко години, да измисли тази плитка, но страховита история? Все пак пише и книги, които май се продават добре... Но същата история я чуваме, вече отчетливо, да се повтаря от много тенекиени рупори у нас. Всички тези оратори, дружно мляскат една и съща конспиративна яхния, в която плуват отрязаните глави на българите.
Защо се правихме, че тази помия не се налива пряко в опразнените черепи на българите? Откъде извадихме тая пуста надменност? Сега зяпваме и почваме истерично да повтаряме Смирненски.
Да, у нас наистина има два свята. Въпросът е дали ще се оставим на внезапно появилия се страх, че излишните сме ние.