Пред Запада Владимир Путин винаги се представя като този, който се бори неуморно срещу ислямския тероризъм. Той е първият, който телефонира на Джордж Буш след атентатите от 11 септември 2001 г. Той прелъсти част от европейската десница, посочвайки с пръст имиграцията, станала неконтролируема на Стария континент. Но всичко това беше хвърляне на прах в очите. По време на Съветския съюз, както и в Русия на Путин, Кремъл винаги е демонстрирал двойнственост, дори самоцелно съчувствие към ислямистките движения и терористичните групи. Това пише в анализ за френския вестник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.
Списъкът с примери е толкова дълъг, че хвърля сянка на съмнение относно ролята на руските власти в събитията в мюсюлмански Дагестан. В този свръхконтролиран регион, където Москва наказва опонентите си и за най-малката критика срещу правителството, публикувана в социалните мрежи, "е трудно да се повярва, че подобни насилствени демонстрации биха могли да бъдат организирани в автономната руска република без съгласието на управляващите » , обяснява Франсоаз Том, историк и специалист по Русия. Докато демонстрациите обикновено са забранени в Русия, в неделя можехме да видим поддръжници на Хамас да призовават за смъртта на евреите насред Москва...
Именно чрез манипулиране на ислямистката карта Владимир Путин дойде на власт в Москва. Атентатите в Москва от 1999 г., приписвани на чеченците, но несъмнено организирани от ФСБ, потомъкът на КГБ, след това нахлуването в Дагестан на чеченски лидери, вероятно манипулирани от руския олигарх Борис Березовски, му позволиха да започне втората война срещу Грозни.
Но неговият предшественик Борис Елцин също беше ислямизирал чеченския конфликт, като доброволно вкара през Москва, където се изискваше виза, ислямисти от Персийския залив в малката кавказка република на суфизма. По това време Кремъл искаше да отреже из основи всякаква западна подкрепа за чеченците, като ги направи недостъпни. "Умерените като президента Масхадов бяха маргинализирани и елиминирани в полза на военачалници като Басаев, които все повече се въвличаха в ислямистката орбита", продължава Франсоаз Том.
Бившият президент Масхадов каза по това време, че е убеден, че някои олигарси около Елцин контролират и финансират джихадистите в Чечня чрез ФСБ и ГРУ (военното разузнаване). Някои, като американският журналист Пол Хлебников, дори твърдяха, че отвличанията на личности в Чечня "са част от руската държавна политика", целяща чрез система от откупи да финансира екстремистки елементи в Чечня, за да изолира страната и да разруши нейния имидж в чужбина.
Преди избухването на новата война между Израел и Хамас, Чечня и Дагестан предоставиха пълномощници на руската армия за нахлуването ѝ в Украйна. Войските на чеченския диктатор Кадиров, на когото Владимир Путин позволи да наложи шериата на своя народ, вече сееха терор в Донбас през 2014 г.
През април 2021 г. Русия репатрира 34 сираци на кавказки доброволци от ДАЕШ, убити в Сирия, по искане на властите в Чечня и Дагестан. В осведомени кръгове се говори също, че именно руските служби са позволили на чеченци да отидат да се бият в Сирия, където някои са заемали отговорни позиции във военната структура на ДАЕШ в Ракка. Освен това руските удари срещу Ислямска държава в Сирия са сравнително малко на брой, като Кремъл винаги е смятал, че терористичната организация е най-добрата карта за поддържане на Башар Асад на власт. Колкото до привилегированите връзки, които руските лидери поддържат с талибаните, те са известни на всички.
Но подкрепата за терористичните групи, особено ислямистките, вече беше очевидна по време на съветската епоха, когато КГБ проникна и ги използва. СССР, чрез ГРУ, въоръжи и обучи палестинските и арабски терористи от ООП, особено след споразуменията в Кемп Дейвид, когато Москва скъса с Израел и създаде "фронт на отказа", враждебен на израелско-египетския мирен договор от 1978 г. "Днешната политика е продължение на съветската политика", отбелязва Франсоаз Том. Дори тогава Близкият изток беше едно от бойните полета на Студената война и експлоатацията на ислямската идентичност също беше средство за отблъскване и отслабване на Запада. "Вчера, както и днес, Кремъл го вижда като начин за прокарване на антизападна политика", обяснява Галя Акерман, историк и директор на уебсайта Desk Russia.
Подобно на Турция, Русия играе своята "ислямска карта" още по-лесно днес, тъй като тя има сериозни последствия на Запад. От 7 октомври руското правителство отказва да осъди Хамас. Владимир Путин одобри, както в някои съветски епохи, държавния антисемитизъм. Той насърчава пропагандата на Хамас в Москва и Северен Кавказ. Той прие и делегация на Хамас в Москва. Путин потрива ръце и се радва на тази нова война, която му предоставя нова възможност в борбата му срещу Запада, отслабва лагера, който подкрепя Киев, и увеличава влиянието му спрямо южните страни.
Как събитията в Дагестан, които почти се изродиха в погроми, могат да послужат на Русия? Дали става въпрос за дискредитиране на дагестанците преди евентуална и предстояща репресивна операция? Севернокавказките републики бяха дестабилизирани от войната в Украйна и се създадоха течения на съпротива. Или, както предполага Галя Акерман, това е "предупреждение" към руските евреи, заповед да "изберат своя лагер и да се въздържат от критика на Хамас"? Освен ако Москва не използва Хамас, за да се върне в центъра на играта, да повиши залозите и да предложи на света "оферта за услуга", както направи в Сирия през 2016 г. Верни на навика си да обръщат посоката на обвиненията, руската власт и медии обвиниха украинците и Запада, че са в основата на събитията в Дагестан...
Ако Путин е този, който запали кавказкия фитил, ще успее ли да го угаси?
превод: News.bg