Тези дни се вдигна медиен и академичен шум около госпожата преподавател в СУ - Дарина Григорова, според която в Украйна се извършва денацификация и това всъщност е един сам по себе си позитивен процес, който скоро ще дойде и у нас.
Извън ужасяващата реалност, че хора като тази дама и Дайнов /да, точно така/ преподават на студенти, очаквам с нетърпение да разбера от защитниците ѝ /има и такива/ с какво днешните масирани ракетни атаки по украински градове допринасят за въпросната денацификация?
Как всъщност изглежда този прословут украински нацист и с какво той е опасен за могъща Русия? В какво се изразява украинският нацизъм, кои са идеолозите му, кои са мишените, кои са жертвите?
Защо в Русия помляните чеченци на Дудаев бяха заслужено избити и наказани сепаратисти, а проруските зелени човечета в Украйна са борци за свобода и жертви на нацизма? Към конфликта в Украйна и поведението на запада, особено лично на Джо Байдън от 2014 година насам, има голям терен за напълно основателни критики. Да се нарича обаче този гнусен руски терор “денацификация” е точно толкова низко от морална гледна точка, колкото и пряко да го извършваш.
Коментарът е публикуван в профила на Георги Харизанов във Фейсбук