Евгений Кънев: Политиците започват оттам, където интересите им са защитени

Финансовата политика на новата власт, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" на БНР Евгений Кънев, макроикономист.

Процедура за свръхдефицит

"Всъщност няма нищо страшно. Дори напротив – това е полезно, защото в контекста на еврозоната се засилва контролът, който Европа упражнява върху нашите финанси, така че да не се харчи повече, отколкото реално се изкарва. Европейският съюз наблюдава тенденциите в бюджета. България вече е била в такава процедура – при първото правителство на Борисов, във връзка с големите проблеми след глобалната икономическа криза от 2008-2009 г. След това страната излезе от процедурата, когато набелязаните мерки дадоха резултат.

Сега ситуацията е следната: дълго време разчитахме на това, че ще имаме постоянно висок икономически растеж. На тази база разходите в бюджета бяха увеличавани неразумно. Допълнително – капиталовата програма е изключително неефективна и натоварена с огромна корупция. Увеличиха се и заплатите в публичния сектор.

Големият проблем в бюджета обаче не дойде от пенсиите. Да, те увеличиха бюджетното бреме, но икономиката все още работеше добре. Проблемът дойде през 2024 г., когато бяха въведени автоматичните формули за растеж на бюджетните заплати. Заплатите в сектор "Сигурност" – най-вече полиция и служби – се увеличиха шоково, от 50% до 75%. След това върху тези вече високи заплати беше наложена и формула за индексация.

Така бюджетът се "счупи" през 2025 г., въпреки че Европейската комисия отчете, че ако се изключат военните разходи, дефицитът все още е в рамките на 3%. Но тенденцията е негативна: огромни заплати, липса на съкращения в държавната администрация, която расте, докато населението намалява – всичко това води до устойчив дефицит.

Европейската комисия казва следното: открива се процедура, която не означава санкции. Това означава, че България трябва да предложи програма за намаляване на разходите така, че дефицитът да бъде удържан до 3%. Ако предложим програма, която бъде одобрена, ще излезем от процедурата и ще бъдем само под мониторинг дали я спазваме. Но програмата трябва да е реалистична и да гарантира ограничаване на дефицита – тоест разходите да не растат по-бързо от приходите. Комисията даде примери какво може да включва такава програма. Една от ключовите мерки е съкращаване на държавната администрация."

"Политиците винаги започват оттам, където техните интереси са защитени."

"Тоест – последно пипат, ако въобще пипат, разходите, които засягат собствените им лобита.

Изборите са ясни: или се пипат социалните разходи, или се пипат разходите за държавната администрация, или се съкращава капиталовата програма.

И точно тук е проблемът на управляващите: те не могат да намерят откъде да съкратят разходи така, че техните лобита да са доволни, държавната администрация да е доволна, и в същото време да няма протести от хората, чиито доходи ще бъдат намалени или чиито данъци ще бъдат увеличени.

"Виновни са предходните"

"Вярно е, че имаше периоди, в които не толкова заради погрешни управленски решения, колкото заради политическа нестабилност и липса на воля, се правеха повече разходи, отколкото е нужно. Когато няма ясно мнозинство, популизмът расте – всеки се опитва да дърпа към себе си, за да се хареса на избирателите преди поредните предсрочни избори. Това води до лоша финансова дисциплина.

Но дори в такава ситуация успявахме да закърпим бюджета в рамките на 3%. Въпросът е: защо сега не може да бъде закърпен бюджетът при положение, че имаме 20% увеличение на приходите? Защо продължават да се трупат огромни дефицити? Това е големият проблем пред управляващите."

"Ако не се спрат схемите за кражба – а парадоксът е, че те трудно могат да бъдат спрени, защото ключовите места в новите назначения са заети от лица, познати от миналото – няма как да има промяна."

"Особено крещящи са назначенията в енергетиката и здравеопазването – най-големите "касички" в държавата. Ще видим какво ще стане в регионалното министерство, което има заявки за по-добро управление на магистралните пари – да няма "магистрални чували", образно казано.

Първото нещо, което правителството трябва да направи – и без което не може – е да въведе електронно управление. То едновременно спира кражбите и позволява съкращаване на хора, които не са необходими, защото работата може да бъде извършена по-качествено по електронен път. Второто е ограничаване на заплатите в някои сектори и съкращаване поне на бордовете. Част от държавните предприятия могат да бъдат приватизирани – така държавата няма да ги храни и финансира. Всичко това ще отнеме време."

От "справедлива цена" до "кошница с грижа"

"Управляващите си представят, че като копират германския закон за прозрачност на цените, ще стане невъзможно да се надуват надценките. Само че не се отчитат няколко фактора.

Първо – големите надценки не са в големите вериги, които работят директно с производители, а в сивата икономика, която е над 30% от БВП. Там има прекупуване, картели, квартални магазини, които не позволяват цената да падне под определено ниво.

Второ – няма как да се проследи цялата хранително-вкусова индустрия. Нямаме система като германската, където сивата икономика е минимална и всичко е дигитализирано.

Това е големият проблем – огромната сива икономика пречи да се приложат нормални правила, които биха работили, ако имахме електронно управление и дигитализирана икономика.

Най-големият ефект от тази "кошница" ще бъде, че с проверките ще натоварят и тормозят бизнеса. Той ще включи цената на пропуснатите ползи и времето, изгубено в бюрокрация, в крайната цена – и тя ще се вдигне още повече.

И още един парадокс: държавата има полза от това, защото колкото по-високи са цените, толкова по-голям ДДС влиза в хазната."