Руслан Трад е журналист, съосновател на специализираното издание De Re Militari и изследовател в областта на сигурността в Атлантическия съвет.
ДВ: Станахме свидетели на поредна ескалация в конфликта в Близкия изток, след като САЩ и Великобритания удариха позиции на хутите в Йемен. Какво предстои за региона тази година?
Руслан Трад: Песимист съм. Вече има няколко фронтови линии, които се активизираха. Сирия пак се активизира. Великобритания и САЩ удариха хутите. Ударите вече доведоха до ескалация, защото те вече подновиха ракетните обстрели. Покрай Йемен Израел очаква удари и откъм Ирак. Притеснява ме какво ще стане със заложниците на хутите. Има и български моряци там, техният живот зависи от хутите. Те могат да решат, че не си струва да отделят ресурси за заложници.
ДВ: Минаха над три месеца от началото на войната в Газа. Безспорно големият губещ са хилядите невинни жертви. Но кой е големият печеливш?
Руслан Трад: Голям печеливш може да се окаже Иран и оста около Иран. Те черпят най-много плюсове. Иран беше изведен отново на преден план като водеща сила в Близкия изток. Освен това докато вниманието е насочено върху Газа, Иран може много по-лесно да снабдява руската армия, тъй като саботажните действия са намалели.
Като цяло за лагера на Иран ситуацията носи полза - дори в идеологически смисъл. Когато Хизбула участваха във войната в Сирия на страната на режима на Асад, те не обявяваха публично своите жертви. Сега, когато израелската армия извършва конкретни удари върху командири на Хизбула, организацията моментално публикува информация за това кой и как е загинал, защото в момента конфликтът има и идеологически измерения.
ДВ: Как ще се развие конфликтът с Хизбула?
Руслан Трад: Моето мнение е, че ще има ескалация. Може и да не е война, но е факт, че в Северен Израел 100 000 души вече са разселени в резултат от ежедневни атаки. В израелската армия има одобрени планове за удари по Хизбула в Ливан. Почти всеки ден се поразяват командири на Хизбула, които пък удариха една от най-важните израелски бази за наблюдение. В последните дни отбелязахме и три атаки върху Израел с ракети, изстреляни от територията на Ирак - т.е. през държава.
ДВ: В по-добра кондиция ли влиза оста Москва-Техеран-Пхенян в новата година, отколкото Западът?
Руслан Трад: Да, категорично. На терен в Украйна руската армия продължава да си позволява загуби в човешка сила за сметка на това, че все пак, макар и разрушени, взима селища - дори символични като победа. От друга страна, Руската федерация продължава да получава сериозна подкрепа от Северна Корея, Иран, дори от Китай под формата на различни компоненти за електроника и оръжия. Китай продължава да е голям партньор и това се вижда. Данните показват, че руската икономика, макар и бавно, върви нагоре. Това означава, че и санкциите се заобикалят от западни компании, например нидерландски, с помощта на китайската мрежа за снабдяване.
Тази ос изглежда много по-единна. Виждаме го в различни точки на света - от Украйна, през Газа, до конфликти в Африка и Азия. Оста между Китай, Русия, Северна Корея и Иран изглежда много по-съсредоточена в изпълнението на целите си от Запада, който дори по отношение на Украйна има различия.
ДВ: Описвате тези, но и по-малки конфликти, като проблеми, които допринасят за "глобалния хаос". До какво може да доведе този глобален хаос? Какви са най-големите рискове?
Руслан Трад: Мрачно можем да заключим, че през 2024 година този хаос в международната правна система, международната система за сигурност и международните отношения ще се задълбочава. Заради конфликти, които избиват - включително в Етиопия, Сомалия, Нигерия, Мали, напрежението около Тайван, както и редица други горещи точки в Латинска Америка.
Международната система за сигурност в момента не действа. Всички установени правила се игнорират, а държавите все по-малко комуникират помежду си и се делят на лагери, което е изключително опасно. Дори напрежението като това между Венецуела и Гвиана да не избие в открит конфликт, това не означава, че няма да доведе до струпване на военна сила, което допринася за хаоса. Да припомним, че до 2025 година се очаква напрежение в Тайван, което включително сериозно би засегнало логистиката на продукти в Европа, както и потенциала за конфликт в района на Африканския рог, който също е с глобално значение.
ДВ: Изборите в САЩ са ключови за всички тези развития. Ще се опитат ли враговете на либералните демокрации да се намесят във вота там, както стана през 2016 година?
Руслан Трад: САЩ са енциклопедичен пример в момента. Дори не е нужно една или друга държава да се намесва, защото семената на разделението и на съмнението в демокрацията като цяло са покълнали и дават зрял плод. Тръмп с много по-малко активно участие в обществените процеси успява да наклони везните и да повлиява дори с една дума на своите симпатизанти. Наскоро имаше интервю в американските медии с жена, която е участвала в опита за преврат на 6 януари 2021 година. Тя каза: "Аз вярвам, че когато Тръмп се върне на власт, той ще ме помилва". Това мнение се споделя от всички негови поддръжници, включително ултранационалистически организации като Proud Boys, Atomwaffen, които са забранени. Тръмп и идеологията му намират много добра почва и в Централна и Южна Европа, включително в България.
ДВ: Споменавайки Европа - конфликтите в Африка и Азия, за които вече говорихме, водят и до ръст на миграцията към Европа. Миграцията продължава да е нерешима задача за Стария континент въпреки новия пакт, който беше приет. Виждате ли сигнали за намиране на решение?
Руслан Трад: Негласно се търсят решения, които включват използването на оръжия. На това мнение са немалко държави в Южна Европа. Агенции като "Фронтекс" не биха се посвенили да използват оръжия. В глобален мащаб Европа продължава да е водеща желана дестинация. Освен това се влошават условията, заради които хората бягат. Не говорим само за икономически мигранти, част от които просто искат по-добър живот, без да има опасност за техния живот. Вече не е точно така. Случващото се в Сахел например може сериозно да повлияе на сигурността в Европа заради военните конфликти и преврати там. Голям брой хора бягат и не само по икономически причини. Климатичните бежанци също стават все повече. В следващите години се очаква те да достигнат 200 милиона души. И трето, продължава да има бежанци, които Афганистан "произвежда". В края на 2023 година Пакистан реши да прогони два милиона бежанци от Афганистан - една чисто популистка мярка, но тези хора няма да се насочат към Афганистан. Те се насочват към Европа. Иран ще ги пропусне, Турция може да се опита да ги спре, но говорим за стотици хиляди. Ние в България, бидейки страна по пътя, не сме готови да предложим убежище или сигурност - нито за себе си, нито за тях. Много решения все още не са взети, а тези, които са взети, включват използване на сила. Което няма да реши проблема, че се очакват все повече миграционни вълни.
ДВ: За да обобщим: какви са най-големите рискове за сигурността на България?
Руслан Трад: От една страна, миграцията и последствията от миграционните вълни. Ние нямаме нито инфраструктура в сигурността, нито средствата да устоим. Според новите разпоредби трябва да се установят лагери по границата, които България не е готова да направи. Далеч по-тежък за сигурността е руският фактор. Русия ще се опита да си върне позиции в Черноморския регион, изгубени в последната година, включително с кибератаки. България продължава да има проблем с киберсигурността си. Само през лятото на 2023 година България беше атакувана девет пъти от една от руските хакерски групи.
Рискът от дестабилизацията на Балканите също трябва да интересува България. Русия не се е отказала да използва Балканите в глобалния контекст на съпротивата си срещу западната система. Тези два лагера - Западът срещу Иран, Русия и Китай - не включва само военно напрежение. Най-честият инструмент е икономическият. В този контекст са и нападенията на проиранските бунтовници в Йемен върху кораби, където все още има заложници българи. Този коридор ще бъде засяган все по-често и в момента оттам преминават предимно китайски кораби, които не са атакувани. Има много сериозни предизвикателства пред България и един от начините да се справим с тях е много по-доброто интегриране в европейските и натовските системи и споделянето на разузнавателната информация.
Автор: Александър Детев