Два месеца преди президентските избори в Русия в република Башкортостан няколко хиляди души излязоха на протест срещу едно съдебно решение - факт, който е повече от изненадващ за страна като Русия. Какво се случи?
Тежка присъда за две думи: четири години в наказателна колония с тежък режим заради използването на понятието "Кара халик". Политическият активист в руската република Башкортостан Фаил Алсинов беше нарекъл по този начин мигранти от Кавказ в една своя реч.
Съдът след това призова лингвисти да дадат становище относно значението на израза и те обявиха, че в превод от башкирски „Кара халик“ означава "черни хора" - което съдът е преценил като обидно определение за мигрантите от Азия. Алсинов на свой ред твърди, че е употребил словосъчетанието в съвсем друг смисъл - на „черноработници“, тоест за "нелегално наети работници", а самият той обясни, че няма нищо против чужденците, стига те „да уважават нашите обичаи и традиции и да не нарушават закона". Но властите не приеха неговото обяснение и осъдиха Алсинов за подклаждане на етническа омраза.
Какво се случи в Баймак
Това, което последва, е много нетипично за Русия на Путин две години след началото на войната срещу Украйна: няколко хиляди души излязоха на протести пред сградата на съда в малкия башкирски град Баймак с настояване за освобождаването на Алсинов. Полицаите използваха сълзотворен газ и палки, за да разпръснат тълпата, а демонстрантите ги замерваха със снежни топки. Има задържани протестиращи, започнало е наказателно производство за предполагаеми масови безредици. За това в Русия може да получите до 15 години затвор. Макар до вечерта всичко да беше приключило, този изблик на гражданско неподчинение изненада наблюдателите, тъй като от началото на войната в Украйна почти всеки протест е бил потушаван още в зародиш - за разлика от този случай в Баймак.
37-годишният Фаил Алсинов е най-известният политически активист в Република Башкортостан в Урал. Той произнася речта си по време на акция срещу плановете за добив на злато в село Ишмурзино, област Баймак, през април тази година. Протестът се провежда на фона на обвинения, че правителството е влязло в сговор със златодобивни компании. Активистите предупреждават и за вредите за околната среда. Алсинов казва на проявата, че след като работата приключи, гастарбайтерите ще си тръгнат, но проблемите ще останат в Башкортостан: "Арменците ще се върнат в родината си, Кара халик – също, руснаците - в своя Рязан, а татарите - в Татарстан. Но башкирите няма да отидат никъде, защото "за нас няма друг дом, нашият дом е тук!"
Критика на войната в Украйна
В същата реч Алсинов критикува и войната, която Русия води срещу Украйна: "Какво печелим от това? Каква е тази политика спрямо нашия народ? Аз не разбирам това."
В качеството си на съпредседател на сдружение "Башкорт", Алсинов и преди е попадал в полезрението на властите. Неговото нерегистрирано националистическо сдружение води кампания за независимост на Башкортостан, обявено е за екстремистко и е забранено.
За ръководителя на Република Башкортостан Радий Хабиров Алсинов не е природозащитник. Политикът посети Баймак ден след протестите и нарече „предатели“ хората, сред които и такива в чужбина, които призовавали за отделянето на Башкортостан от Русия.
Алсинов - символ на съпротивата
За мнозина в региона Алсинов е символ на съпротивата, която този път властите потушиха с твърда ръка. Руската политоложка Екатерина Шулман не намира обяснение за този твърд подход. Според нея полицията е можела вместо това да използва изпитаната тактика: да остави демонстрантите на студено, докато тълпата не се разотиде сама, и чак след това да бъдат издирени организаторите и ораторите на протестната проява – в домовете им или на работните им места. "Това помага да се избегне ужасяващият образ на полицаи, които бият хора", казва Шулман за ДВ.
В тази връзка тя припомня и за два други протеста, които са били разпръснати по същия „тих начин“ – в Москва, след като бе вкаран в затвора опозиционният политик Алексей Навални, както и в руската република Дагестан през миналата година след погрома на летището в Махачкала, когато разярена тълпа нападна самолет, пристигащ от Израел.
Многото народности – един латентен проблем за Русия
Башкортостан не е изключение: и в много други републики националните малцинства се чувстват твърде доминирани от руснаците. "Това е в допълнение към много други недоволства в регионите. Понякога те успяват да мобилизират целия протестен потенциал и да заявят на висок глас, че се чувстват дискриминирани от Москва“, посочва Шулман.
С това е съгласен и руският политолог с башкирски корени Абас Галямов, кото е работил няколко години в регионалната администрация на Башкортостан. В интервю за ДВ Галямов казва, че преследвайки активисти и потушавайки протести, "патриотичното" правителство всъщност залага бомба в основите на Русия: "Когато един ден нещата станат сериозни за московския режим, той може вече да не е в състояние да се справи с недоволните“, казва той.
В опасност ли е Кремъл?
Галямов намира за много интересно и това, че се е стигнало до протест на едно национално малцинство. В тази връзка той припомня, че Съветският съюз се разпадна по подобен сценарий: много народи, които обявиха своята независимост, си спомниха за масовите депортации, на които са били подложени техните предци в СССР, макар оттогава да беше изминал половин век. „Националната памет живее дълго", припомня в тази връзка още Галямов.
Руският политически наблюдател Дмитрий Орешкин обаче не вижда опасност за Кремъл точно от Башкортостан. За ДВ той прогнозира, че местното правителство ще се справи успешно с този протест. Новото е, че гневът вече е насочен срещу местните управници, които се разглеждат като протежета на Москва. Въпреки това протестният потенциал в Башкортостан е нисък, защото зад него не стоят политически сили, добавя Орешкин. Но случилото се в Башкортостан определено е знак за някакво пробуждане, вярва той.