Дисидентите Илия Минев, Желю Желев, Блага Димитрова, Радой Ралин и мнозина други от първите лястовици на прехода са сред главните действащи лица в единадесетия документален сборник на Комисията по досиетата от поредицата „Из архивите на ДС“. Той ще бъде представен премиерно пред любопитните за най-новата ни история днес в 17 ч. в Зала 1 на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Темата на изданието е дейността на Държавна сигурност срещу първите автентични неформални структури в тоталитарна България, които след 10 ноември се превръщат в легално регистрирани граждански организации. Материалите обхващат периода 1988-1990 година. И „сюжетът“, и времето по принцип са добре осветлени от специалистите, но са сред най-дискутираните в историята на комунизма.
„С този сборник сме се опитали да създадем много добър документален масив, който да се ползва от изследователи и историци както в хартиен вариант, така и в електронен – повдигна предварително завесата за Факти.бг главният редактор на изданието Орхан Исмаилов. – Тъй като в хартиеното тяло можем да включим ограничен брой документи – около 500 страници, създадохме и електронен вариант. В него има много повече документи, които ще се качат и в сайта на Комисията по досиетата“. Гостите на премиерата тази вечер също ще получат информацията на електронен носител.
В 11-ия сборник например са включени документи, които отразяват посещението на френския президент Франсоа Митеран на 19 януари 1989 година и закуската му с родни дисиденти, която де факто легитимира съществуването на другомислещи в България. Между другото, за съставителите на изданието падането на режима на Тодор Живков не е определящ вододел за събитията у нас.
„Убеждението ни е, че датата 10 ноември 1989 не е гранична за работата на ДС по отношение на тези неформални структури или граждански организации. Документите сами показват, че трудно може да се говори за промяна в начина на работа или манталитета на тези служби поне до средата на 1990 година. По отношение на някои организации като „Подкрепа“, начинът на тяхната работа остава непроменена дори до началото на 1991 година“, обясни Орхан Исмаилов.
Сред документите има информации за съгласуване на позиции срещу лидери на различни независими структури, за бъдещето на тяхното консолидиране, агентурни сведения, оценки за оперативната обстановка и т.н., разкри още главният редактор. Широката публика досега не е имала достъп до тези материали и сега читателят, който иска да черпи автентични сведения за тези организации от извора, може да се запознае как са действали, какъв е приносът им за формирането на гражданско общество у нас и каква е била ролята на ДС срещу тях.
„Като член на Комисията по досиетата не искам да давам оценки за този период, защото нашата цел винаги е била да управляваме документите, а самият читател на направи оценка. По време на тези събития аз съм бил 10-годишен, но виждам, че и тогава е имало надежда. Хората са се борили да променят нещата, макар че БКП чрез машината на ДС се е опитвала да манипулира и да пречи на това развитие“, коментира Исмаилов, който лично е подбирал част от текстовете в сборника. Документите в 11-ото издание показват щрих от картината, защото на този етап ние нямаме потенциал да покажем цялата картина, завършва той и обещава още разкрития в близко бъдеще.