Върховният лидер на Иран отдели време, за да обмисли как и къде да отговори на удара на Израел в Дамаск на 1 април. Съединените щати и Израел също трябва да отделят време, за да обмислят какво вероятно е възнамерявал да постигне с отмъщението от този уикенд и какви послания се опитва да изпрати, пише Atlantic Council
Най-незабавно Техеран очевидно възнамеряваше да възпре Израел отново да атакува дипломатическите му съоръжения - места, които преди смяташе за достатъчно безопасни, за да бъдат използвани за военни цели. Дългогодишната "война между войните" на Израел изложи на риск офицерите от Корпуса на гвардейците на ислямската революция на Иран, когато действат близо до границите на Израел, така че Техеран несъмнено не желае да види останалите си "светилища" като част от бойното поле.
Оперативно Иран изпрати недвусмислен сигнал, че иска да избегне по-нататъшна ескалация, която може да предизвика истинска регионална война. Той избра атаки на далечни разстояния, които могат лесно да бъдат осуетени от известната израелска отбрана и явно не беше насочен към никакви американски съоръжения. Той направи всичко това, докато издаваше извънредни изявления (на английски), че "въпросът може да се счита за приключен" и че "U.S. ТРЯБВА ДА СТОИ НАСТРАНА!" (главните букви са в оригинала иранското на изявлението).
Докато Хамас може да е отчаян и иска по-широк пожар, неговият покровител Иран със сигурност е доста доволен от статуквото след 7 октомври, от което извлича огромна полза. За много хора в региона, изпълнени с образи на палестинско страдание, възприятията им за Иран никога не са били по-положителни, тъй като той "сам" се "противопоставя" на Израел - преди това чрез своите пълномощници, а сега и директно. Съобщенията за Йордания, която активно защитава Израел от Иран, допълнително изострят дихотомията между Техеран, който се представя като лидер на съпротивата срещу "ционисткото образувание" и арабските правителства, които се смятат от много от техните граждани за тайно изпълняващи заповедите на Израел.
Междувременно ядрената програма на Иран слезе от първите страници и продължава да се развива до голяма степен безпрепятствено, като вече надскача важни етапи, които някога бяха смятани за неприемливи. Нещо повече, досега Иран избягва всякакъв реален риск за Хизбула, перлата в короната на неговата прокси мрежа, тъй като капацитетът на Хизбула за втори удар помага за възпирането на израелска атака срещу иранската ядрена инфраструктура. Иран иска изтегляне на САЩ от региона; последното нещо, което иска, е да провокира по-широка регионална война, която би рискувала пряка военна конфронтация между САЩ и Иран.
Създаване на прецедент
Стратегически Техеран също се опита да създаде нов прецедент, който ще промени естеството на продължаващия конфликт с Израел в своя допълнителна полза. Прецедентът е, че Иран може да атакува Израел директно, че може да го направи от иранска земя и че може да се насочи към цивилни вътре в Израел. По този начин Иран следва книга, която е усъвършенствал в продължение на десетилетия: експериментиране с нов набор от злонамерени действия, оценка на отговора от противниците и, ако тези отговори се считат за минимални или временни, установяване на тези действия като нова нормалност, което след това става прието имплицитно. Този модел е както Иран стана единствената страна в света, която рутинно дава прецизни оръжия на недържавни пълномощници и ги инструктира да атакуват цивилни през границите - и как останалият свят толкова свикна с тази реалност, че сега почти не се забелязва и коментира.
През последните месеци Иран вече успешно установи няколко "нови норми", които работят в негово дългосрочно предимство: чрез хусите той демонстрира новооткрита способност да затваря протока Баб ел-Мандеб, когато пожелае и за когото поиска; чрез Хизбула демонстрира способността си да заплашва израелците у дома и сега принуждава масови вътрешни разселвания; и чрез собствените си действия той демонстрира още веднъж способността си да извършва пиратство близо до Ормузкия пролив и да не привлича много международно осъждане за това. Ако Техеран успее по подобен начин да създаде прецедент, че може директно да атакува израелците от Иран, получената нова нормалност ще стане особено ценна, след като Техеран бъде обявен за сила с ядрени оръжия.
В дипломатически план Иран също се надяваше да демонстрира както границите на американската мощ, така и своята надеждност. Съединените щати са ангажирани със сигурността на Израел от десетилетия и президентът Джо Байдън лично демонстрира собствената си отдаденост на тази цел. И все пак Иран е в състояние директно да заплаши Израел, без да предизвика военен отговор на САЩ - или поне така се надява. С атаката този уикенд Иран вероятно възнамерява Саудитска Арабия и други арабски правителства от Персийския залив да си вземат поука, че не трябва да зависят от "ненадежден и неефективен" чадър за сигурност от САЩ и особено, ако това е ползата, която се предлага за нормализиране на отношенията с Израел. По същия начин Иран се надява да насърчи своя съюзник във всичко, но не и да го назове - Русия и основния си икономически партньор - Китай да обвинят Израел за ескалацията на напрежението и да го защитят в Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН). Това вероятно ще бъде успешна стратегия; след шест месеца Съветът за сигурност на ООН все още не е успял ясно да осъди Хамас за неговите терористични атаки срещу Израел.
Следващите стъпки за Израел и САЩ
Целите на Иран бяха рационални и добре обмислени и играят в полза на възприемането на собствените му силни страни и слабостите на неговите опоненти. Такъв трябва да бъде и отговорът на действията на Иран. Нито Израел, нито Съединените щати трябва да позволяват на Иран да постигне целите, посочени по-горе, но призивите за незабавна военна кампания на иранска територия са толкова безразсъдни, колкото и неразумни. Вместо това фокусът трябва да бъде както следва:
През идните месеци, въпреки че продължава "война между войните", основният приоритет на Израел трябва да бъде да постигне убедително военните си цели срещу Хамас: обезглавяване на ръководството му, демонтиране на тунелната му инфраструктура и унищожаване на останалите му военни бригади. Израел трябва да направи това, докато работи със Съединените щати за много по-добра защита на цивилните в Газа, за установяване на вътрешна сигурност там и отхвърляне на възстановяването на Хамас и значително подобряване на хуманитарните условия за невинните палестинци. Нищо не би нанесло по-непосредствена вреда на иранския разказ от това партньорът на Иран в Газа да претърпи неоспоримо поражение.
Освен това Техеран ще претърпи още по-опустошителен стратегически удар, ако Израел, след като е постигнал военните си цели срещу Хамас, успее да събере политическата смелост и стратегическа мъдрост, за да приеме предложения от САЩ принцип за "ограничен във времето, необратим път към палестинска държава", започват добросъвестни преговори за това как да приведат в действие тези условия и междувременно да нормализират отношенията със Саудитска Арабия, която е засилила отношенията си в областта на сигурността със Съединените щати. Администрацията на Байдън амбициозно настоява за този сценарий повече от година, като признава, че постигането му би променило фундаментално геополитиката на региона - всичко това в стратегически ущърб на Техеран и неговата мрежа.
В същото време Съединените щати трябва да разширят кампанията си срещу хусите от мисия, тясно дефинирана да защитава международното корабоплаване и влошаване на възможностите на хусите в Червено море, до мисия, която също се стреми да установи възпиране чрез обезглавяване на лидерството на хусите. Съединените щати имат голям опит в подобни операции в Йемен, след като ги провеждат от години срещу лидерите на Ал Кайда на Арабския полуостров; Съединените щати трябва да извършват тези удари, докато хусите окончателно спрат атаките си срещу международното корабоплаване.
Съединените щати трябва също така да декларират нова доктрина: Всяка атака срещу което и да е американско лице от ирански партньор или пълномощник отсега нататък ще се счита за (а) атака от самия Иран и (б) успешна атака, за целите на определянето на американски военен отговор. Твърде дълго Иран успя да атакува американците относително безнаказано, като го правеше чрез изрязване и провеждаше тези атаки по такъв начин, че може да се очаква да бъдат успешно осуетени или да причинят само "незначителни" жертви. Когато трима американски военнослужещи бяха убити по-рано тази година, отговорът на САЩ беше ясен и Иран отговори, като нареди спиране на подобни атаки. Това беше успешно приложение на възпиране. Същите военни отговори могат и трябва да бъдат предприети, когато Иран дори се опитва да убие американци, не само когато го прави успешно. Чрез установяването на това ново състояние Съединените щати успешно ще променят правилата на играта в своя полза и ще създадат прецедент, който Израел да следва.
И накрая, Съединените щати трябва да приемат, че злонамереното поведение на Иран няма да приключи, докато самият режим не го направи. В крайна сметка конфликтът на Иран с Израел е изцяло идеологически, продукт на конкретната теология на революцията от 1979 г.; предишното иранско правителство не е имало такива враждебни действия. Освен това, както беше в случая със Съветския съюз, режимът е все по-крехък във вътрешното пространство, разглеждан като фундаментално нелегитимен от нарастващ процент иранци, които многократно се надигат на протести, независимо от рисковете.
Но една война с Иран, за да доведе до смяна на режима, би донесла твърде много рискове за региона, не на последно място от които ще бъде смъртта на безброй невинни и най-вероятно ще послужи за укрепване на контрола на режима върху неговия народ и за легитимиране на ядрената му програма в очите на мнозина в чужбина. Ето защо, точно както по време на Студената война, най-добрата дългосрочна стратегия на САЩ срещу Техеран би била тази, която е насочена към тази присъща слабост на режима чрез засилено прилагане на санкции, тайни действия срещу ядрената програма на Иран, правни усилия да държи режима отговорен за човешки права, жестокостите у дома и в чужбина и кампания за явна и скрита подкрепа за тези в Иран, които се противопоставят на режима.
Като се имат предвид несъответствията в политиките на САЩ между администрациите през последните десетилетия, подобен подход може да е извън капацитета на Съединените щати. Но никога не е било по-важно да се изгради двупартийна подкрепа за последователна стратегия за Иран, която може да успее.