Войната в сянка между Израел и Иран излезе на показ. Какво ще се случи след това?

Безпрецедентната атака на Иран срещу Израел в нощта на събота срещу неделя беляза промяна в подхода на Техеран, който от началото на войната между Израел и „Хамас“ през октомври разчиташе на своите проксита в Близкия изток. Всички погледи сега са вперени в това дали Израел ще реши да предприеме последващи военни действия, докато Вашингтон търси дипломатически мерки за успокояване на регионалното напрежение.

Иран каза, че атаката е в отговор на приписвания до голяма степен на Израел въздушен удар, нанесен по-рано този месец, при който беше разрушена, както Иран каза, консулската му служба в Дамаск и бяха убити двама генерали от паравоенната иранска Революционна гвардия.

Израел каза, че почти всички от изстреляните от Иран над 300 дрона и ракети са били свалени от противовъздушната му отбрана с помощта на САЩ и Великобритания. Единствените поражения от нападението бяха леко раняване на момиче в Южен Израел и паднала ракета в израелска военновъздушна база, нанесла леки щети.

Началникът на Иранската революционна гвардия продължава да нарича операцията успешна.

Иран успя да постигне баланс между публичното отмъщение за удара, нанесен в Дамаск, и избягване на провокиране на по-нататъшни военни действия от страна на Израел, което би довело до много по-широк конфликт, каза Мона Якубиан, вицепрезидент на Центъра за Близкия изток и Северна Африка към американския "Институт за мира".

„И двете (страни – Израел и Иран) са способни в този момент да обявят победа и да отстъпят от ръба на бездната, особено след като няма убити цивилни израелци“, каза Якубиан.

Светът все още обаче очаква резултата от срещата на Израелския военен кабинет в неделя. Твърдолинейните израелци настояват за отговор, но други призовават за сдържаност, като казват, че Израел трябва да се фокусира върху укрепване на зародилите се връзки с арабските партньори.

„Ще изградим регионална коалиция и ще накараме Иран да си плати, по начин и във време, в което преценим“, каза Бени Ганц, член на Военния кабинет.

Според анализаторите Иран е изпратил съобщение, че има желание за ескалация и променя правилата си за участие във войната си в сянка с Израел.

„Това е предупредителен изстрел, с който (Иран) показва, че ако Израел наруши правилата, ще има последствия“, каза Магнус Рансторп, стратегически съветник в Шведския университет за отбрана.

Атаката на Иран освен това разпали страхове, че войната в Газа ще причини регионален хаос.

Но Иран продължава да твърди, че не се стреми към всеобща война в региона. Външният министър Хосейн Амир Абдолахиан написа в „Екс“, че Иран „няма намерение да продължи отбранителните операции“ на този етап, освен ако не бъде атакуван.

Иран наблегна на това, че е взел под прицел израелски съоръжения, използвани за атаката срещу Дамаск, а не е е атакувал граждани или „икономически зони“.

След като Израел започна офанзивата си срещу „Хамас“ в ивицата Газа, военните действия се водеха от подкрепяни от Иран групировки, докато Техеран наблюдаваше отстрани. Ливанската групировка „Хизбула“ обстрелваше с ракети Северен Израел. Йеменските бунтовници хуси атакуваха западни кораби в Червено море. Подкрепяните от Иран иракски милиции атакуваха американски военни позиции в Ирак и Сирия.

Сега Техеран e „готов да повиши залога", без да разчита на свързаните с него групировки, каза директорът на Центъра за Близкия изток „Карнеги“ Маха Яхя.

Все пак Иран стигна само дотук.

„Те дадоха достатъчно предупреждение какво предстои и аз мисля, че са знаели, че те (дроновете и ракетите) ще бъдат свалени, преди да достигнат територията на Израел“, каза Яхя.

Тя освен това отбеляза, че покачващият се напоследък натиск върху Израел заради действията му в Газа сега се пренасочва към деескалиране на регионалното напрежение.

Предприемането на последващи военни действия от Израел не се подкрепя сред съюзниците му, включително САЩ, каза Елдад Шавит, който ръководи Израелско-американската изследователска програма в израелския мозъчен тръст „Институт за изучаване на националната сигурност“.

Говорителят на Белия дом по националната сигурност Джон Кърби каза пред Ен Би Си, че президентът Джо Байдън не иска ескалация на регионалния конфликт или „по-широка война“ с Иран и „лично работи по дипломатическата страна на този въпрос“.

В неделя бяха проведени и спешна среща на Г-7 - неформално събиране на най-развитите икономики, които включват САЩ, Великобритания и Франция, и заседание на Съвета за сигурност на ООН.

В изявление участниците в срещата на Г-7 единодушно осъдиха атаката на Иран, като казаха: „Ние сме в готовност да предприемем последващи мерки сега и в отговор на бъдещи дестабилизиращи инициативи“.

Превод от английски език: Валерия Динкова, БТА