Един месец след началото на мобилизацията на осъдените в Украйна всеки девети от около 27-те хиляди арестанти е излязъл предсрочно на свобода „за непосредствено участие в отбраната на страната“. „Свобода“ в случая не е най-точната дума за тези 3000 мъже: те първо подписват договор с армията, след което се отправят към тренировъчните полигони, за да се обучат, преди да бъдат пратени на фронта.
Интересът надхвърля предварителните планове
Много от арестантите още от първия ден на нахлуването на Русия в Украйна са искали да отидат на фронта, подавайки съответните молби до затворническата управа и други органи. Но по-рано законът забраняваше службата в армията на лишени от свобода и дори на хора с условна присъда.
След предприетите от Украйна законодателни промени затворниците получиха възможността да отидат на фронта, като още в първите две седмици са били получени 4564 заявления. „Това е повече, отколкото бяхме планирали като цяло“, казва пред ДВ заместник-министърката на правосъдието Елена Висоцкая.
Средно са били удовлетворени около 40 процента от молбите, като хората със здравословни проблеми се отхвърлят още от медицинската комисия в съответното място за задържане. Освен това опцията не се отнася до хората, извършили тежки престъпления – срещу националната сигурност, тероризъм, убийство, катастрофа в пияно състояние с летален изход, сексуално насилие и особено големи корупционни престъпления.
Каква е мотивацията на арестантите
„В нашата страна има много хора, които би трябвало да са зад решетките, а са на свобода. И много хора в затвора, които би трябвало да бъдат на свобода. Затворът е всъщност средностатистически разрез на украинското население“, казва пред ДВ командирът от Трета щурмова бригада Дмитрий Кухарчук. Заедно с още няколко души от бригадата той е член на вербовъчна група, която обикаля затворите в търсене на желаещи да сменят лагера с фронта. Подобна е и целта на други двама кадровици от 28-ма механизирана бригада от Одеска област – и те са на обиколка по затворите. Единият от тях – старши лейтенант Виктор Лях – се оплаква, че на места ръководствата на затворите изобщо не пускат вербовчиците при арестантите, а неговата бригада изпитва остър недостиг на кадри.
След няколкочасови контакти с арестантите вербовчиците се връщат донякъде разочаровани – Виктор Лях е успял да привлече 18 затворници, Дмитрий Кухарчук е подбрал 17 души от 40 доброволци. Той изтъква, че морално-психическото състояние, готовността да се воюва, мотивацията на бъдещия боец са много важни. „Хората, с които се срещаме в лагерите, искат един ден да не ги е срам да гледат децата си в очите. Искат да имат възможността да кажат: по време на войната не бях в затвора, а защитавах страната“, допълва Кухарчук.
Бившите затворници в отделни поделения?
От Трета щурмова бригада, в която е Кухарчук, отхвърлят едно от изискванията на новия закон към мобилизацията – бившите арестанти да воюват в специални поделения. „Няма да правим наказателни роти, това е неприемливо. Смятаме, че ако разпръснем мобилизираните сред доброволците – по двама на отделение, по пет-шест души на взвод – ще е достатъчно, за да попълним редиците си и да ги интегрираме безопасно“, смята Кухарчук.
В друга бригада обаче планират в следващите няколко месеца да сформират отделен батальон от 600-800 души от бившите затворници. Може дори и командирите да са от осъдените офицери. „Ще си сътрудничим с тези, които са мотивирани и искат да изпълняват своя дълг“, казва пред ДВ заместник-командирът на бригадата, представил се като Владислав. Той е бивш прокурор, но не е склонен да гледа на новобранците от затвора като на престъпници, които искат да избегнат наказанието. Осъзнава обаче, че сред доскорошните арестанти ще има висок риск от опити за бягство.
В Пета щурмова бригада вече се е записал 23-годишният киевчанин Виталий Я. - осъден на седем години затвор за продажба на малко количество наркотици. Той вече е излежал две години и щом бил приет законът, подал заявление. „Разбирам, че ще се наложи да служа в армията до края на войната. Но ми се струва, че там все пак ще е по-добре, отколкото в затвора“, споделя Виталий.
Някои изчакват, други се съпротивляват
21-годишният Игор Ц., също осъден за търговия с наркотици, не бърза да следва примера на Виталий. „Имам определени опасения – искам да разбера повече за условията и какво ще стане по-нататък. Нека видя как ще мине първата вълна от мобилизацията и след това ще решавам.“ Присъдата на Игор обаче е доста по-малка – три години, тъй като е бил заловен с малко количество дрога.
Ръководствата на изправителните лагери на някои места са против мобилизацията на осъдените, казва пред ДВ ръководителят на правозащитната организация „Защита на затворниците в Украйна“ Олег Цвили. „Финансирането на тези места за задържане зависи от броя на затворниците, много от които работят във вътрешното производство, а то носи немалки печалби на началниците“, отбелязва той.
Въпреки това инициаторите на мобилизацията са оптимисти. Министърът на правосъдието Денис Малюска смята, че „мобилизационният потенциал“ на лагерите възлиза на 20 000 мъже и не изключва вероятността в бъдеще да се отменят някои ограничения за извършените престъпления и законът да бъде разширен и по отношение на осъдените жени.
Автор: Игор Бурдиха