В замяна на доставката на балистични ракети споделя ли Русия ядрени тайни с Техеран, за да му помогне да финализира военната си програма?, пита в статия за френския всекидневник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.
Във всеки случай точно от това се опасяват американските и английските лидери, които се срещнаха във Вашингтон миналия петък, според британски източници, цитирани от "Гардиън". Антъни Блинкен, държавният секретар на САЩ, отправи същото предупреждение три дни по-рано. "Русия споделя технологии, които Иран търси. Това е двупосочна улица, включително по ядрени въпроси, както и космическа информация." Подозренията обаче не са нови. Русия вече достави на Техеран противовъздушни ракети С-300, предназначени, наред с други неща, за защита на иранските ядрени съоръжения. Миналия месец Сергей Шойгу, секретар на руския Съвет за сигурност, близък до Владимир Путин, посети Техеран, за да консолидира военното партньорство между двете страни. Лошата новина за Запада е че, Иран, който развива военната си програма от 2002 г., вече е на ядрения праг, а споразумението, подписано през 2015 г., JCPOA, е мъртво и погребано. "Развитието на иранската балистична програма, което стана очевидно с доставката на ракети на Русия, прави нещата още по-сложни", признава високопоставен дипломат. Това беше основната слабост на иранската ядрена програма. Но тя би могла да е в процес на попълване. По същия начин знанията на Русия и приносът на нейните специалисти биха позволили на Иран да ускори процеса на производство на ядрени оръжия.
Нова геополитическа реалност
Това движение, макар и тревожно, едва ли е изненадващо. От февруари 2022 г. войната в Украйна обедини двамата партньори. Иран достави на Русия дронове "Шахед" и помогна за изграждането на фабрика за дронове край Москва. А според американското разузнаване първата партида високоскоростни ирански балистични ракети Fath-360 с обсег на действие 120 км е била наскоро доставена в Русия. Реалността на съюза между Москва и Техеран отдавна се отричаше от западни експерти и дипломати, които подчертаваха относителната добра воля и сътрудничество на Русия със западните страни за спиране на ядрения напредък на Иран в рамките на JCPOA, преди Доналд Тръмп едностранно да се оттегли от него. Въпреки войната в Украйна, Джо Байдън все още разчиташе през лятото на 2022 г., на подкрепата на Русия, за да възобнови споразумението. Но това беше направено за да си затворим очите за новата геополитическа реалност, която сега обхваща целия регион. Все по-зависим от Иран, за да може да продължи войната си в Украйна, Кремъл очевидно е променил позицията си по отношение на иранската ядрена мощ и се е отказал от оказването на натиск. След войната в Украйна, терористичните атаки на Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 г. също изиграха роля за активизирането на антизападния лагер. "Оста на катаклизмите", образувана от Русия, Китай, Иран и Северна Корея, все повече се обединява срещу Запада и открито заявява желанието си да промени международния ред, оформен от Съединените щати след Втората световна война. "Вярваме, че ерата на глобално господство на определени сили, включително Съединените щати, приключи", каза иранският президент Масуд Пезешкян в кулоарите на срещата си със Сергей Шойгу през август.
Ядрената реализация на Иран
Припокриващите се интереси в областта на сигурността между Иран и Русия на двустранно ниво сега имат регионални и глобални последици. Усилията за детонация вече не щадят ядрената енергия. След Техеран, където се срещна с новия президент, Сергей Шойгу беше приет от Ким Чен-ун, за да циментира "стратегическото партньорство" с ядрената Северна Корея. Западните дипломати, които са посветили част от кариерата си на безкрайни преговори, опитвайки се да забавят развитието на иранската ядрена програма, все още не са признали публично това. Но скоро ще бъде твърде късно да се предотврати ядрената реализация на Иран. Толкова близо до целта, Иран вече няма интерес да преговаря. Тъй като заплахата от пожар в Близкия изток е надвиснала, той може да заложи на бъдещ ядрен статут, за да даде на съюзниците си в региона, по-специално на Хамас и Хизбулла, защитен чадър.
Историята на последните военни интервенции, било то в Ирак, Либия или Украйна, която не беше защитена от меморандума от Будапеща (1994 г.), който трябваше да гарантира нейната сигурност в замяна на отказ от ядрени оръжия, припомни уязвимостта на неядрените страни. Отслабващото влияние на американската дипломация на международната сцена преди всеки президентски избори, войната в Газа, както и вътрешните проблеми на големите европейски демокрации несъмнено дават на Иран ново пространство да прокара своето предимство.