Обратната страна на историческия медал

Откриването на реставрираната „Парижка Света Богородица“ е събитие на годината. Пламнала като купа слама през април 2019 година, тази изключителна катедрала бе възстановена благодарение на труда на стотина работници, майстори, инженери и архитекти. Още с първите пламъци, Доналд Тръмп предупреди – гори паметник на световната цивилизация! Бившият и бъдещ американски президент мигновено се включи в донорската кампания за възстановяването ѝ. Събрани бяха над 850 милиона, които позволиха на катедралата да отвори за туристи и богомолци отново средновековните си врати.
Точно пред тези врати избухна ожесточен спор между мен и моите съученици още първите дни след пристигането ми във Франция. Тогава установих по принуда, че Историята е медал с две страни. Зависи най-вече от мястото на раждане. С нескрита гордост съучениците ми разказаха за подвига на Император Балдуин, който е спасил „Венеца от тръни“ от мюсюлманите и който се намира в криптата на катедралата. Първоначално помислих, че мога да извлека някаква полза от победата на Цар Калоян при Одрин на 14 април 1205 година, следствие на която Балдуин е пленен и затворен в „Балдуиновата крепост“. Съучениците ми категорично отхвърлиха казаното от мен, като заявиха, че ако това което твърдя е вярно, „Венецът от тръни“ нямаше да е в Париж, а щеше да е в София!
В продължение на години рових исторически архиви и търсех дати, имена и събития. Разпитвах, слушах и сравнявах, наученото от мен в България с френски учебници и наръчници. На първо време престанах да твърдя, че сме държава с 1300 годишна история, защото приятели ме предупредиха да не ставам за смях. Всеки път когато се пъчех с тази цифра, те ме съветваха да прочета по-внимателно френския исторически „Larousse“. От него става ясно, че от 1300 годишната ни история, която сме учили, в продължение на 700 години, нас ни няма на картата на Европа.
Един от моите съседи, запознат с Кръстоносните походи и притежаващ огромна библиотека ме успокои. Императорът Балдуин е пленен и умира в България през 1205 г., но той е част от династия, в която седем императора са свързани с това име. Военните поклонения започват по инициатива на французите през 1095г. Главният претекст е освобождаване на „Божи гроб“ от Селджукски и Османски турци. Постепенно се включват всички католически държави. Императорът Балдуин де Куртене, наследник пленения в България Балдуин, носи „Венецът от тръни“ към Париж, но поради липса на пари го залага на венецианските банкери. Тогава се намесва френският крал Луи IX. Плаща венеца и го донася в „Парижката Света Богородица“ на 11 август 1238г.От тогава катедралата се счита за свещена. Въпреки огромният отзвук в целия християнски свят, походите продължават. Те приключват едва през 1396 година. Не в Константинопол, а в България! По това време ние вече сме под турско владичество и сме напълно безпомощни към случващото се. Битката е при Никопол, на Дунава. Турският (Отомански) султан Баязид разбива армията на унгарския Крал Сигизмунд Люксембургски и Балканите потъват в мракобесието на Исляма.
На 7 декември 2024 година заедно с Тръмп, Макрон и още 50 държавни „глави“ се чества обновяването на „Парижката Света Богородица“. Въпреки, че ни няма 700 години на картата на Европа, нашата история също е близка до случилото се навремето, за разлика от мнозинството държави участнички в тържеството .