Весна Пейович се е заклела да намали насилието с огнестрелно оръжие в Черна гора, след като дъщеря ѝ и двамата ѝ внуци бяха убити при масова стрелба в град Цетине през 2022 г. На 1 януари обаче се появи новина, която изцеди останалия ѝ оптимизъм.
Сбиване в заведение предизвика нов инцидент в живописната стара столица на страната, когато въоръжен мъж уби 13 души с незаконно огнестрелно оръжие, след което се застреля.
"Трябваше да преживеем отново всичките си кошмари", казва 63-годишната Пейович, която в продължение на три години лобира сред политиците да въведат по-строг контрол върху оръжията в малката балканска държава. "Отново сме опустошени, тъй като не успяхме да спечелим нищо, въпреки че се стремяхме към това с целите си сърца и души".
Черногорският премиер Милойко Спаич обяви по-строги мерки за контрол върху оръжията след стрелбата, включително по-строги правила за получаване на разрешителни. Той също така определи срок от два месеца на притежателите на незаконни оръжия да ги предадат.
Ограниченото въздействие на предишните мерки за контрол на оръжията на Западните Балкани обаче подчертава колко трудно е да се изкорени насилието в регион, осеян с милиони огнестрелни оръжия, останали от регионални конфликти, и където културата на притежание на оръжие продължава от векове.
Дори когато правителствата приемат по-строги закони, много държави с финансови затруднения нямат ресурсите, а понякога и волята, да наложат законодателството, посочват трима експерти. Според тях причината се корени отчасти в това, че търговията с оръжие се контролира от мощни престъпни групи. Бездействието, според тях, подклажда несигурността в региона и потенциално в съседния Европейски съюз, където често попадат балканските оръжия.
"Важно е не само да имате добро законодателство, но и да можете да поддържате и прилагате вашето законодателство", отбелязва Нилс Дуке, директор на базирания в Брюксел Фламандски институт за мир, независим изследователски орган. "Борбата с незаконните огнестрелни оръжия е много трудна задача и смятам, че трябва да се направи още много", допълни той.
Черна гора вече има програма за доброволно и безнаказано предаване на оръжия, в която бяха предадени десетки хиляди от тях. Някои от оръжията бяха използвани за изграждането на паметник, наречен "Птицата на мира", в столицата Подгорица. Все пак програмата не успя да постигне много в спирането на нелегалната търговия.
След стрелбата през 2022 г. Пейович лобира за по-строго законодателство за контрол върху оръжията. Тя помогна за въвеждането на т.нар. закон на Марко и Масан, наречен така по имената на загиналите ѝ внуци. Законът обаче така и не беше приет, въпреки че миналия месец бе предложен проект за по-строго законодателство.
"Придобиването на огнестрелно оръжие тук е като купуването на хляб в магазина", подчерта Пейович.
СМЪРТНОСТ
Разпадането на Югославия през 90-те години предизвика поредица от кървави етнически конфликти, които оставиха 6 милиона излишни огнестрелни оръжия в страните от Западните Балкани – Черна гора, Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина, Албания и Северна Македония. Последните данни от проучване за малките оръжия от Швейцария показват, че само половината от тях са били събрани или унищожени.
До 27 януари, три седмици след призива на премиера Спаич за предаване на незаконните оръжия, черногорците са предали 1535 оръжия.
Подобна бе ситуацията в Сърбия през 2023 г., когато според данни на полицията цивилни са предали 82 000 броя оръжие, над 4 милиона патрона и около 26 000 броя боеприпаси след две масови стрелби.
Босна също има подобна програма през последните години. Експертите приветстват тези усилия, но статисткиата поражда съмнения относно успеха им.
Смята се, че в Черна гора все още са в обращение до 100 000 незаконни оръжия, посочва Джордже Вукичевич, вицепрезидент на Независимия полицейски синдикат на Черна гора.
Инцидентите, свързани с оръжие в региона, включващи злополуки, самоубийства, заплахи и насилствени престъпления, са се увеличили със 70 процента на годишна база между 2019 г. и 2024 г. според данни на SEESAC – регионална инициатива за контрол на оръжията, подкрепена от ООН и ЕС. През същия период смъртните случаи, свързани с оръжия, с изключение на самоубийствата, остават относително на едно ниво – между 100 и 150 на година, показват данните.
Смъртността от престъпления с оръжие на Западните Балкани е с поне 30 процента по-висока от тази в най-големите страни от ЕС, според данни на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC). Черният пазар на балкански оръжия засяга и други региони. Балканските оръжия често се търсят по целия свят, защото са по-евтини според Службата.
"Фактът, че огнестрелните оръжия, произведени в юрисдикциите на Западните Балкани, са били използвани в няколко терористични атаки през 2015 и 2016 г. в Европа и продължават да се използват в целия регион в различни контексти на престъпността, е причина за безпокойство", посочи Службата в писмен отговор на въпроси на Ройтерс.
Възможно е някои промени да помогнат. През ноември страните от Западните Балкани се споразумяха да хармонизират законите за оръжията с Европейския съюз и да наложат ограничения върху незаконните оръжия.
В рамките на подкрепения от ООН проект "Хермес", стартиран през 2023 г., Босна засили пощенските и митническите проверки, които пресякоха пътя на огнестрелни оръжия, предназначени за далечни страни като Япония и Съединените щати, посочва Давор Илич, експертен съветник за предотвратяване на контрабандата и престъпленията към босненската Администрация за косвените данъци.
"Усилията за намаляване на незаконните оръжия показаха измерими и положителни резултати, но проблемът с контрабандата и незаконната търговия продължава да съществува", отбелязва Илич.
КУЛТУРА НА ОРЪЖИЯТА
Черна гора, чието население е 616 000 души, е все по-популярна туристическа дестинация за богати европейци, привлечени от планините, долините и Адриатическото крайбрежие.
Черна гора също така обича оръжията.
Силната оръжейна култура произтича от векове на войни с турци, венецианци и австрийци. Днес тя е на трето място в света по притежание на оръжие на глава от населението с 39,1 огнестрелни оръжия на 100 души, показват данни на швейцарската организация "Смол армс сървей" (Small Arms Survey).
През 1910 г. черногорският крал Никола Петрович нарежда на всички мъже в страната да закупят револвер "Гасер", по-късно известен като Черногорския револвер, с цел да подсили малката си армия и да възпира нашествениците. Пистолетът се превръща в част от традиционното облекло.
Афинитетът към оръжията е очевиден навсякъде. До заведението, където започна стрелбата на 1 януари, има църковна ограда, направена от старинни цеви на мускети, иззети от турците през 19-и век. От другата страна на улицата две оръдия пазят входа на бившите царски военни казарми. Антични оръжия украсяват стените на всекидневни, ресторанти и барове в целия град. А контролът върху оръжията не е популярен.
"Моето поколение (…) израсна в домове, където оръжията бяха неразделна част от домакинството", споделя Велимир Ракочевич, който е преподавател по криминалистика в Подгорица.
Тази култура е отразена в голяма част от региона. В Косово, където има стотици хиляди незаконни оръжия, полицията твърди, че насилието, свързано с оръжие, се влошава през лятото, когато хората празнуват сватби, стреляйки с куршуми във въздуха.
Стенопис, изрисуван на външната страна на полицейски участък в косовската столица Прищина, изобразява сцена от сватба, в която мъж стреля в звездното небе, докато дете го наблюдава. Надписът на стенописа гласи: "Празнувай със сърце, а не с оръжия".
Превод от английски: Симона-Алекс Михалева, БТА