Служебният кабинет на Румен Радев превръща и тол системата в част от националната сигурност на страната със спорни аргументи и при опасността тази дейност да стане още по-непрозрачна. Това става ясно от проект за постановление на Министерски съвет, цитирано от "Сега".
С него се предлага Национално тол управление (НТУ), което е в структурата на Агенция „Пътна инфраструктура“ да бъде определено за обект със стратегическо значение, чрез включването му в „Списък на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност".
Този списък е приложение към правителствено постановление от 2009 г., в което постоянно се добавят все нови и нови структури и дейности, като последно това бе направено с части от ГКПП "Капитан Андреево", покрай който от месеци има скандали, обвинения, разкрития и контраразкрития.
Вкарването на която и да структура или дейност като значима за националната сигурност се осъществява основно през ДАНС, какъвто е и конкретния случай с тол системата. Включването в списъка води до сериозно засекретяване - като се започне от подбора на хора, който ще става от МВР и службите, през очертаването на тайни зони, та чак до това, че каквото и да е обществено любопитство около дейност или харчове може да бъде парирано с аргумент "национална сигурност".
"От страна на НТУ са предприети действия за повишаване надеждността и сигурността на Електронната система за събиране на пътни такси, с цел подобряване на физическата защита и повишаване степента на информационна сигурност и контрола на достъп до зоните, в които се изпълняват стратегически дейности, но въпреки това е необходимо да бъдат извършено допълнение на Постановление № 181 на Министерския съвет от 2009 г.", пишат в аргументите си авторите на промяната.
Според тях по този начин се цели обезпечаване на основната задача на НТУ – "осигуряване на надеждно и безпроблемно функциониране на Електронната система за събиране на пътни такси, а оттам и предоставяне на качествена услуга за събиране на пътни такси на ползвателите на платените участъци от републиканската пътна мрежа". Това ще да съдейства за утвърждаване на НТУ като институция, отговаряща на всички национални и европейски критерии за сигурност, технологичен капацитет и високо ниво на ефективност, пишат още те в мотивите.
Още по-странни и спорни са аргументите от предварителната оценка на въздействие на бъдещия нормативен акт. Там авторите на промяната посочват в прав текст, че ако не бъде вкарана националната тол система в списъка на стратегическите обекти и дейности, то може да има отрицателни икономически въздействия.
Те твърдят, че невключването би довело до "потенциален риск от възникване на проблеми с нормалното функциониране на Електронната система", което пък "би довело до намаляване на постъпленията от пътни такси, съответно на финансовия ресурс, който ще се вложи за рехабилитация и поддържане на републиканската пътна мрежа". Всичко това ще да доведе до негативно въздействие на икономиката на страната.
В допълнение съществува и възможността за евентуално изтичане или кражба на лични данни, което би предизвикало неблагоприятен социален ефект. Поне изрично се посочва, че няма да има отрицателно екологично въздействиe.
МВР даде тол системата на прокуратурата
Само преди няколко месеца, през март т.г, МВР обяви, че Главна дирекция "Национална полиция" изпраща в прокуратурата материали от проверка на тол системата. Проверката е започнала през октомври 2021 г. по сигнал от служители в Националното тол управление, уточниха тогава от МВР. В хода на проверката е установено, че бивше ръководство на АПИ е сключило договор за "проактивен мониторинг, експлоатационна поддръжка на взаимодействието между програмните и апаратните ресурси и надграждане с нови функционалности на електронната система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа на база изминато разстояние за превозни средства". Според МВР става дума за договор за 136 098 328.46 лв. с ДДС. И до момента не е известно да е станало нещо с констатациите на националната полиция и за последващи действия на прокуратурата.
Тол системата заработи от 1 март 2020 г. с голямо закъснение от първоначалните планове. Рекламираната от тогавашния премиер Бойко Борисов "печатница за пари" не покри прогнозите за "милиардни приходи".