Китайският президент Си Дзинпин започна в неделя първата си обиколка в Европа от пет години насам, като пристигна в Париж. Очаква се Си да отпътува днес от Франция за сръбската столица Белград. Третата европейска страна, която се планира да посети китайският лидер тази седмица, е Унгария.
Aмериканският в. "Ню Йорк таймс", като се позовава на експерти, отбелязва, че и трите страни, които ще посети Си, в една или друга степен подкрепят стремежа на Китай към преначертаване на световния ред. И трите страни поставят под въпрос баланса на силите на международната сцена след Втората световна война, установен под диктовката на САЩ, и искат да засилят връзките си с Пекин, пише журналистката от "Ню Йорк таймс" Ема Бубола.
Бубола излага тезата, че Си възприема посещението си в Европа като "стратегическа възможност да отслаби връзките на континента със САЩ и да създаде свят, свободен от американско влияние“. Журналистката посочва, че във време на напрежение между Китай и повечето европейски държави, дължащо се на близките отношения на Пекин с Москва и на шпионски скандали, Си се опитва да постигне „прагматично сближаване“ с Европа.
Във връзка с вчерашните разговори в Париж между Си, Еманюел Макрон и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен друг автор - Роджър Коен, пише в „Ню Йорк таймс“, че Си решително се е противопоставил на критики, отправени към Пекин заради подкрепата му за Русия във войната ѝ срещу Украйна.
Си "се е противопоставил твърдо на критиките", като е казал, че Пекин е против това "кризата да бъде използвана, за да се прехвърля отговорност върху трета страна, да бъде опетняван имиджът ѝ и да бъде подклаждана нова студена война", отбелязва всекидневникът.
"Ню Йорк таймс“ обръща внимание и думите на Си, че "държавата му не е първоизточник на кризата и нито е страна в нея, нито пък участник".
Бубола акцентира върху факта, че Си е насрочил днешното си пристигане в Белград навръх 25-ата годишнина от бомбардировката на НАТО на сградата на китайското посолство в сръбската столица на 7 май 1999 г., по време на войната в Косово. Този удар погрешка, причинил смъртта на трима китайски журналисти, за който Белият дом се извини, стана причина за гневни протести, припомня журналистката.
"За Си посещението в Белград е доста изгоден начин да зададе въпроса дали САЩ в действителност се отнасят сериозно към международното право", казва пред "Ню Йорк таймс" директорката на азиатската програма на Европейския съвет за международни отношения в Берлин Янка Йортел.
Според в. "Вашингтон пост" в първия ден от визитата си в Европа Си се е изправил пред "континент от скептици". Американският всекидневник лансира тезата, че с посещението си в Европа китайският лидер цели отваряне на Китай.
"Вашингтон пост" отбелязва, че европейските държави са разделени по отношение на начина, по който трябва да бъде възприеман Китай - като "партньор за сътрудничество" или (каквато е позицията на Вашингтон) "по-скоро като потенциален опасен съперник".
Според в. "Уолстрийт джърнъл" Си не е имал основания да се надява на "лека обиколка" на Европа. Американското издание отбелязва, че анализатори са били предвидили, че Еманюел Макрон ще използва повода, за да разкритикува подкрепата на Китай за Русия в конфликта с Украйна.
В същото време обаче, посочва всекидневникът, европейските лидери не искат да се отнасят прекалено твърдо към Китай, тъй като не могат да рискуват връзките си със солиден търговски партньор.
Британският в. "Гардиън" обръща внимание на изказването на Си в Париж, че връзките между Китай и Франция са "пример за международната общност".
Изданието извежда на преден план думите на Урсула фон дер Лайен, че Европа и Китай имат общ интерес от "резултатно действие на основан на правила световен ред", но и предупрежденията ѝ, свързани с рисковете от "стимулираното от държавата свръхпроизводство, неравнопоставеността при пазарния достъп и прекомерните икономически зависимости" в отношенията с Пекин.