Аполония в Калифорния

Малцина са успявали да създадат собствен спортен автомобил. Опитите обикновено се се проваляли, но историята винаги ще помни хора като Джон ДеЛориан, Малкълм Бриклин, Бригс Кънингам и Сидни Алард. В списъка на конструкторите-мечтатели понякога може да се попадне и на името Милт Браун. Негово творение Apollo рядко се споменава из енциклопедиите, но винаги се сочи за една от най-красивите коли, правени някога. Повечето специалисти дори отказват да повярват, че е американска.Подобно на много други ентусиасти, през 60-те години на миналия век Браун се пали по идеята да създаде щатски еквивалент на Ferrari, Aston Martin и Maserati.

Конструкторът си дава сметка за провала на иначе амбициозните GT-проекти Nash Healey, Cunningham и Devin SS и решава да се възползва от току-що пуснатия в продажба изцяло алуминиев V-образен осмак на Buick. Този 3.5-литров двигател осигурява напълно прилична мощност, но е достатъчно малък и лек (едва 144 кг), за да позволи подобаващи характеристики и повратливост за спортен автомобил. Браун от своя страна разполага с технологичните възможности да създаде нужното за целта шаси. Избира конструкция тип "пространствена стълба" с надлъжни стоманени тръби, свързани помежду си с по-къси напречни носачи. Така получава изключително устойчива на усукване рама с междуосие от 2 464 мм. От Buick Special ''60 са взети задното четирилостово окачване и кормилното управление. То обаче е модифицирано, за да компенсира много по-малката дължина на конструкцията и да стане по-директно. Отпред са монтирани доста по-меки пружини, защото автомобилът тежи несравнимо по-малко от донора си. От Corvette Браун взема силовото предаване и трансмисията Borg Warner T-10, а останалите компоненти си набавя от други модели на GM. Резултатът от целия гювеч е спортна кола, която притежава всички характеристики на най-добрите европейски образци от онези години, а в някои отношения превъзхожда много от тях. Всичко е опаковано в една от най-красивите каросерии, създавани в Америка. Дизайнът е дело на самия Браун и Рон Плеша.

Италия се превръща в световен център на производството на каросерии още през 50-те и американците не се колебаят нито за миг на кого да поръчат изработката на Apollo. Свързват се с Франко Скальоне, който нанася някои ретуши във външността, и възлагат на Франк Райзнър и наскоро създадена му фирма Carrozzeria Intermeccanica да сглоби общо 88 каросерии - 76 купета, 11 кабриолета и един прототип за четириместен вариант. Всички те са изработени изцяло на ръка от кована стомана в най-добрите традиции на жанра, което ги прави безбожно скъпи. Готовите купета са изпращани от Торино до фабриката на Браун в Оукланд, Калифорния, където ги оборудват - отново на ръка.

Сложната производствена схема обрича Apollo на неуспех още от самото начало. Браун обаче се проваля със стил. Специализираната преса се надпреварва да хвали автомобила му. Списания от ранга на "Роуд&Трак", "Кар&Драйвър" и "Ход Род" наричат Apollo шедьовър и го сравняват с Aston Martin DB-4, Ferrari 400 Superamerica и Corvette Sting Ray. Когато Браун започва да екипира купетата с петлитров мотор пък възторгът е пълен. Купето вече развива 240 км/ч и лепи стотака за по-малко от 7.5 секунди. Това обаче не помага особено на Apollo. Компанията просто няма достатъчно капитал, за да поеме поръчките, освен ако не взема предплата, а при цени между $6 879 и 7 237 капарото трябва да е солидно. През 1964 г. Браун решава да прекрати съществуването на фирмата след едва 39 произведени коли. Готовите каросерии в Торино са екипирани през следващите години, като последният екземпяр е завършен чак през 1980-а.

Димитър Димитров
[email protected]