Audi A2

Необходимо е грандиозно самочувствие, за да създадеш автомобил, чийто преден капак не се отваря. През 1999 г. обаче Audi стори немислимото. Тогава инголщадските конструктори обявиха плановете си да започнат продажбите на малка градска кола, достъпът до чийто двигагел и основни системи е предвиден само за механиците, а за собственика остава само да контролира нивото на маслото и водата чрез малки пробки под падащата радиаторна решетка. Подобно решение не си бе позволявал нито един производител в историята. Самонадеяният ход на Audi обаче бе само част от високотехнологичната секира, с която А2 бе призван да съсече конкуренцията в субкомпактния клас. Мъникът бе практически пълно копие на представения през 1997-а прототип Al2. Близо десет години след първата си поява пред публика той (и серийният му наследник) продължава да бъде единственото возило в този клас с изцяло алумниева каросерия и шаси.

Е, в категорията на градските минита така и не настъпи революция, но пък и в Audi нямаха за цел такава. Самата идея за "капсулованата" под предния капак механика говори за имиджовата същност на проекта. Практиката показва, че средностатистическият собственик се занимава с нещо различно от горивото, водата и маслото по колата си сам извънредно рядко. За сметка на това пък чисто маркетинговата полза от хватката със "запечатания" двигател възвести появата на елитно возило без аналог в бюджетния по презумпция субкомпактен клас.

Шест години след официалния старт на продажбите трябва да се признае, че Audi са постигнали целите си. За това свиделстват поне два факта. С първия от тях се сблъсква всеки проявил интерес към инголщадския мъник на вторичния пазар. Оказва се, че произведен през 2000 г. А2 е загубил едва около 27 на сто от цената си като нов. За сравнение, може би най-тузарският представител на компакнните минита Mercedes-Benz A-klasse на същата възраст струва поне 35% по-малко, отколкото "в магазина".

Второто доказателство за успеха на Audi има още по-висока тежест. Според статистиките на германските технически служби А2 превъзхожда чувствително като качество и надеждност не само споменатия си именит съперник от Щутгарт, а и практически всичко друго на пазара в субкомпактния клас. По данни на TUV впечатляващите 91.6% от представителите на най-малкото моделно семейство на Audi преминават свирепите инспекции без забележка от раз, докато средната цифра по този показател е около 75.8 на сто. По-сериозен атестат за способностите на инголщадци надали може да се измисли.

На фона на така оптимистичните показатели за надеждност и техническо съвършенство логично изниква въпросът защо Audi продаде толкова малко А-двойки. Отговорът му може да се търси най-вече в цената на дребосъка, която го отпраща по-скоро в категорията на А4. Мижавите продажби пък водят до ситуация, в която на вторичния пазар съществува изключително свито предлагане и съответното ниво на цените на употребяваните екземпляри. Допълнителен утежняващ факто се явява и неохотата, с която собствениците се разделят с А2. В голям процент от случаите инголщадския мъник играе роля на втора кола в гаража на заможни семейства, където не заема много място. В цената се крие и един от основните принципи, по които трябва да се избира А2 втора ръка. Потенциалният купувач би си направил неоценима услуга ако избягва нереално евтини екземпляри или поне подхожда със силни подозрения при огледа.Ласкавите оценки на специалисти и собственици все пак не бива да се приемат на сляпо. Макар и малко на брой, А2 си има някои недостатъци. На първо място сред тях следва да се отбележи изцяло алуминиевата

каросерия

Несъмнените є преимущества по отношение на теглото (40% по-ниско от стоманен аналог) и структурната здравина имат и тъмна страна. Опит в работата с "крилатия" метал имат много малко специалисти и дори най-лекият удар може да има кошмарни последствия както за джоба на собственика, така и за бъдещото физическо здраве на А-двойката. Добрата новина, разбира се, е практически вечната защита от корозия, която засяга само ауспусите на коли, карани главно в града, и то след подобаващо дълга експлоатация.

Изключителното качество на изработката поставя А2 класи над масовата продукция в субкомпактната категория, но въпреки това съществуват и няколко съвета за покупка по адрес на

салона

Макар да се явява един от най-скъпите модели от този тип на пазара или може би именно заради това, мнозина критикуват материалите в интериора. Забележките са отправени към изпълнените в светли тонове салони, които се зацапват и захабяват твърде лесно. Тъмната тапицерия и арматурно табло не изглеждат толкова ефектно, но определено понасят белезите на времето по-леко. При оглед трябва да се обърне внимание и на механизма на стъкления покрив във версиите, в които го има. Отстраняването на евентуална повреда по тази механика може да излезе твърде солено.

Съвсем в унисон с технологичния авангардизъм на А2 върви и съдържанието на моторния отсек. На разположение на купувачите са общо четири

двигателя

всеки от които заслужава внимание по един или друг параметър. Най-разпространен разбиреамо е базовият бензинов мотор с ходов обем 1.4 литра и 75 к.с. Относително скромната номинална мощност не бива да заблуждва. При сухо тегло от 895 кг инголщадският мъник не изпитва никакъв дефицит на пъргавина или скоростни качества. Във версията с 1.6-литров бензинов агрегат с директно впръскване на горивото FSi пък А2 достига над 200 км/ч и ускорява до 100 за по-малко от 10 секунди при съвсем умерен разход на гориво.

Стане ли дума за икономичност обаче, високотехнологичната модификация с трицилиндров 1.2-литров турбодизел няма равна. Неслучайно този вариант на А2 носи обозначението 3L, на колкото съответства разходът на 100 км пробег. За онези, за които нейните 61 к.с. са прекалено скромен запас, са предназначени двете версии на 1.4-литровия TDi с мощност 75 и 90 коня съответно.Независимо от избора на моторизация, бъдещият собственик трябва да се съобразява с може би единствения по-сериозен карпиз на всички двигатели, монтирани на А2. Проявява го практически цялата продукция на VAG, която е особено чувствителна към навременната смяна на ангренажните ремъци. Останалите грижи по силовата част на А-двойката се изчерпват с отговорно отношение към рутинното обслужване на смазочната система.

Абсолютно безпроблемни с едно-единствено изключение са и

скоростните кутии

Според статистиките сред малкото причини А2 да се окаже в сервиз е петстепенната автоматична трансмисия на "трилитровите" модификации. Нерядко издава непривични звуци и се "замисля" при смяна на предавките, а отстраняването на проблема може да прерастне в истински мъчение за механиците и джоба на собственика. Избягването на екземпляри с не съвсем чиста работа на автомата е повече от препоръчително.

Един от най-силните козове в ръкава на употребявано Audi A2 е състоянието на

ходовата част

и спирачките. Окачването разполага с ресурс, който очевидно надхвърля нуждите на автомобил с такива габарити и тегло. Вследствие на това "презапасяване" се постига изключително дълъг живот на всички елементи по предния и задния мост, без да се налагат компромиси с комфорта или стабилното пътно поведение. А-двойката предлага много по-рафинирана возия от стандарта за субкомпактно возило, като оставя далеч зад себе си автоматично номинирания по този параграф Mercedes-Benz.

В редки случаи, но все пак далеч по-рядко от обичайното, дефекти показва

електрическата система

Основни виновници тук са генераторът и по-точно контролерът му, който се доставя от Bosch. Спорадичните своеволия на бордовия компютър пък могат да се пратят в графата "типични болести на съвременния автомобил". Разликата е само тази, че малко модели в субкомпактния клас изобщо разполагат с такъв.

Макар да представлява един от най-качествените и надеждни автомобили на пазара, Audi А2 не е кола за всеки. Мъникът от Инголщад струва безбожно скъпо за скромно градско возило, което го превръща по-скоро в престижна играчка за половинки на заможни влюбени мъже. Свръхтехнологичната му конструкция изисква висококвалифицирана поддръжка, а и цените на резервните части си ги бива. Както вече стана дума обаче, А2 не е просто субкомпактен хечбек, а нахакан отговор на въпроса за имиджа.

Димитър ДИМИТРОВ
[email protected]