Black cab

Обикновено автомобил, предназначен за такси, се прави по следния начин: избира се евтин сериен модел, салонът се тапицира с изкуствена, но здрава кожа и се усилва окачването. Боядисва се в жълто и това е всичко. Не така обаче стои въпросът с британските таксита. Те са известни в цял свят, благодарение на тяхната странна външност и черен цвят. Освен това отдавна се славят със своята феноменална надеждност. Сега ще ви запознаем накратко с историята на лондонските таксита, познати още като Black cab.

Названието “такси” се използва за първи път през 1905 година, когато барон фон Турн въвежда таксометър в берлинските автомобили за превоз на пътници. Две години по-късно този апарат става задължителен и за Острова. Първото лондонско такси е оборудвано с бензинов агрегат и е дело на французите от Prunel. Малко преди това, през 1906-а в Лондон вече са раздадени 100 лиценза на автомобили, предназначени да превозват пътници. Първоначално колите са доста различни, защото е известно, че по онова време в Англия производсто има в почти във всеки гараж.

През 1913 набиращият скорост таксиметров превоз изпада в сериозна криза заради ръста в цените на бензина и запора на британското правителство върху увеличаването на таксиметровите услуги. Този период достига своя връх през 1918 година, когато всички налични таксита са мобилизирани на фронта, а автомобилните заводи преориентират дейността си. Така в Лондон почти не се срещат таксита. Кризата преминава едва в края на 20-те години на миналия век, когато марката Austin започва масово производство на евтини и надеждни автомобили. По този начин по-луксозните, но и значително по-скъпи френски возила постепенно биват избутани встрани. Нашествието на чуждестранни марки в английския таксиметров парк обаче продължава чак до началото на Втората световна война. След нея английското правителство взема решение такси-паркът на Острова да е само от английски автомобили. Така през 1948 година по лондонските улици излиза Austin FX3, който се превръща в първия еталон на типичния британски Black cab. Освен с черния си цвят този автомобил се характеризира с висок таван, отделен салон за пасажери и място за багаж до водача. До 1952 година всички британски таксита са оборудвани с бензинови агрегати. Тогава за първи път дизелов мотор се монтира отново на модела FX3. Агрегатът е дело на Ferguson, а две години по-късно Austin разработва собствен дизел. Moris също пуска модел такси, а за най-луксозен се счита моделът на шотладската компания Beardmore.

През 1958 г. на бял свят се появява знаменитият Austin FX4, който и днес може да се види по улиците на Лондон. През 1982 година Carbodyes купува лиценза за FX4 и започва да продава същите автомобили като LTI (Londom Taxis International). Обновената модификация получава името Fairway, а двигателите и трансмисиите са с марка Nissan.

Всичко на всичко от модела FX4 са произведени 75 000 екземпляра, а днес повече от 90% от такситата в Обединеното кралство са именно Black cab.

Радослав Славчев