Работим в силно регулирана среда, очаквахме по-бърза либерализация

Пред Факти.бг депутатът Явор Куюмджиев, зам.-председател на парламентарната Комисия по енергетика заяви, че от ЕРП-тата изтичат огромни пари от страната. Според него това става чрез т.нар. SLA договори – „Дружеството X сключва с дружеството майка договор за представяне на услуги. Тези услуги са информационно обслужване, юридическо обслужване, медии и ПР, услуги в управлението”. В търсене на истината проведохме разговор с председателя на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на ЧЕЗ България  Петър Докладал. Подобни въпроси зададохме и на директорите на останалите ЕРП-та.

Да конкретизираме - откакто сте придобили дружеството, колко данъци сте платили и колко пари сте изнесли извън страната?

Подобни твърдения противоречат на фактите. Нетният положителен финансов резултат за последните девет години (2005-2013) на разпределителното дружество ЧЕЗ Разпределение и на снабдителното дружество ЧЕЗ Електро е 379 млн. лв, а печалбата им преди данъци и амортизации (EBITDA) възлиза на 937 млн. лв. За този период инвестициите, направени в мрежата на Западна България и за подобряване на обслужването, са в размер на 728 млн. лв, а внесените преки и косвени данъци в държавния бюджет възлизат на 285 млн. лв. Тоест общите разходи на ЧЕЗ в България са в размер 1 милиард и 13 милиона лв. Ако ги сравните с размера на печалбата преди данъци и амортизации, се получава отрицателна величина -76 млн. лв. Тоест за периода от стъпването на ЧЕЗ в Западна България до 2013 г. компанията не е започнала да възстановява първоначалната си инвестиция в размер на 551 млн. лв., която направи през 2004 г., в приватизацията на разпределителните дружества. През 2010 год. ЧЕЗ изплати дивиденти с парични средства взети от първоначалната инвестиция в размер на 124 млн. лв., от които 83 млн. лв. на мажоритарния собственик ЧЕЗ а.с. и 41 млн. лв. на българската държава. Очевидно е, че генерираните през последните 9 години парични средства и печалби са изцяло инвестирани в електроразпределителната мрежа на Западна България и в плащания за данъци и такси в държавния бюджет. Следователно твърденията, че ЧЕЗ изнася печалбите са абсолютно безпочвени.

Имате ли гарантирана печалба?

Няма гарантирана печалба и не е имало. Открай време се спекулира с подобна уж гарантирана печалба и по този начин се внушава, че едва ли не ние като инвеститори извиваме ръцете на клиентите и ДКЕВР за гарантирана печалба. Коректно е да се говори за възвръщаемост на инвестицията, за регулаторна база на активите, което е нормално от бизнес и инвестиционна гледна точка.
За да е успешен един дългосрочен бизнес, той преди всичко трябва да работи в предсказуема регулаторна среда. Затова бяха предвидени регулаторни периоди, през които компаниите да могат да планират своите инвестиционни и други разходи.  Този подход в момента не се спазва. Само през миналата година цената на електроенергията беше намалена три пъти. С последните си две ценови решения от юли и декември 2013 г. за третия регулаторен период ДКЕВР не признава на електроразпределителните дружества разходи за инвестиции. Това означава, че дружествата не получават никаква гарантирана възвращаемост от направените инвестиции през текущата година, както и сигурност, че изобщо ще им бъдат признати извършените инвестиционни разходи.
В резултат на тези последни ценови решения, крайният снабдител, „ЧЕЗ Електро България“ продава на битовите клиенти по цени, по-ниски от тези, по които купува енергията от НЕК. А това противоречи на всякаква бизнес логика. И със сигурност не е в интерес на клиентите. Значи какво излиза, за битовия сегмент, за да се разплати по веригата, нашият краен снабдител трябва отнякъде да извади собствени /на акционерите си/ средства, с които да се издължи, защото събраните по определените от ДКЕВР цени не покриват разходите по закупуване на енергията. Това е недопустимо не само като икономическа логика, но е и в пълно нарушение на европейските принципи /за недопускане на кръстосано субсидиране и прозрачност на ценообразуването/. Колко хора казват тази истина – никой, освен нас.

А разходи? Инвестирате ли собствени средства?

Ние сме направили значителни инвестиции в страната и ще продължим да ги правим. Вече 9 години ЧЕЗ инвестира в икономиката на България разумно и отговорно. От стъпването си в България в края на 2004 г. до момента компанията е вложила над 1,8 млрд. лева, което я превръща в един от най-големите инвеститори в българската енергетика. В тази сума са включени 1,1 млрд. лева, вложени в закупуването на електроразпределителната мрежа на Западна България и ТЕЦ „Варна“, както и 723 милиона лева за обновяване и разширяване на мрежата и подобряване на обслужването. За периода от 2005 год. до настоящия момент ЧЕЗ инвестира основно собствени средства, като през 2012 год. на дружеството ЧЕЗ Разпределение за инвестиционни цели е предоставен заем в размер на 70 млн. лв. от българска банка.
Ниската възвращаемост на инвестициите и несигурността за приходите е и причината дружествата на ЧЕЗ да не могат да теглят големи инвестиционни заеми, за да финансират своите инвестиции.

През 2014 година ЧЕЗ ще инвестира в рамките на ограничената за инвестиции сума от 61 млн. лв., която не позволява желаното от нас повишаване на качеството на услугите. Ние обаче ще продължим да спазваме буквата на закона, неговите разпоредби, лицензионните и регулаторните изисквания, както сме правили досега.

Вашият поглед върху състоянието на енергетиката? Ако има пробойни, къде се намират те?

Пазарът на електроенергия в България беше, и продължава да бъде, все още силно регулиран пазар. Либерализацията е важна за развитието на отрасъла, тя дава възможност на клиентите да направят своя информиран избор и да участват в процеса по един прозрачен начин. Когато дойдохме в България, очаквахме отварянето на пазара да се случи доста по-бързо. Важна крачка е адаптирането на законодателството към европейските правила,  създаването и пълноценното функциониране на борсата, възможността за плаващи цени на електроенергията. И разбира се, целият процес по ценообразуването, взимането на решения, определянето на цени и индикатори следва да се извършва при пълна прозрачност именно заради изключителната обществена чувствителност на темата. Да добавим към това, че България има най-ниската енергийна ефективност в съюза - и в бита, и в промишлеността. В нашата мрежа в Западна България ние не усещаме голямо понижение на консумацията. Всъщност дори имаме малък ръст за битовите потребители. По-скоро в последните години, заради кризата, спадна промишлената консумация.
Напоследък усещам известно недоверие към този енергийния сектор. Но аз съм на мнение, че българската енергетика има големи традиции и заслужава уважение. Тук има и класическа, и атомна енергетика, и ВЕЦ, и други възобновяеми източници. Не са много страните в Европа с толкова всестранно развит енергиен сектор. След Франция и Чехия, България е третият най-голям износител на електроенергия в ЕС.

Бихте ли направили разбивка на сумата от една фактура от 100 лв. за битов потребител,  например – колко пари взима всеки от веригата – доставчици, ЕРП, ДДС и т.н.?

В резултат на решенията на ДКЕВР през последните години делът на ЧЕЗ в крайната цена на електроенергията постоянно намалява. От 13,28% през 2009 г. в момента той е едва 0,9% от сметка за битов потребител. Останалата сума ЧЕЗ е длъжна да изплати в срок към звената назад във веригата – производители, НЕК, ЕСО, Националната агенция по приходите – независимо дали е събрала вземанията от своите клиенти, което също се отразява негативно върху финансовото състояние на компанията.
В момента от сметка на битов клиент на стойност 100,02 лева в ЧЕЗ остават точно 90 стотинки. При производители и доставчици на електроенергия отиват 82,45 лева. Към НАП под формата на ДДС отиват останалите 16,67 лева.

В крайна сметка, както казва и г-н Куюмджиев, защо стоите тук? Ако бизнесът не върви, защо просто не го продадете на някой друг?

Преди 9 години дойдохме тук с една амбициозна цел - да постигнем във възможно най-кратки срокове европейско качество на услугата. Вече вложихме прекалено много в България – не само средства, но и усилия, дори емоции ако искате. Когато през изминалата година бяхме използвани като политически инструмент, хората ни преживяха какво ли не, но не спряха да се борят и да се опитват да доказват, че работим честно и единственото, което искаме е да го правим спокойно и съвестно, постигайки европейско качество на обслужване. Откакто сме стъпили в България, ние винаги сме работили с грижа за клиента. Отворени  сме за диалог с всеки, който се интересува от нашата дейност. А ако след това поискат да напуснем България и смятат, че могат да предложат по-добра алтернатива – нека ни го кажат директно. Аз мога да кажа само, че компанията има дългосрочни намерения за развитие на бизнес в България. Неведнъж сме заявявали, че искаме да останем и да продължим да работим на българския пазар. Отдаваме особено значение на България, защото съзнаваме голямата отговорност от това да обслужваме една трета от страна-член на Европейския съюз и нейната столица, където са съсредоточени всички основни функции на държавата. В тази ситуация компаниите на ЧЕЗ в България са изправени пред единствения възможен избор, подобно на много други компании. Те трябва да адаптират бизнеса си и да търсят допълнителни възможности да намалят разходите си.
Важно е да се знае обаче, че в момента не можем да правим необходимите подобрения в мрежата и обслужването с желаното от нас и клиентите ни темпо. Предвид обстоятелствата, които очертах, ние започнахме още миналата година да прилагаме програма на цялостна оптимизация на дейностите във всички свои компании в България. Ще бъдем още по-безкомпромисни към кражбите на електроенергия, които ощетяват както компанията, така и редовните й клиенти и, които ограничават възможностите да инвестираме.

Още един въпрос. Колко пари бихте спестили при инкасаторите, ако електромерите се отчитат два пъти годишно и се правят изравнителни сметки?

Ако отчитането е на шест месеца, а не ежемесечно, както е в момента, разходите, свързани с реализирането на дейността по отчитането, биха намалели с 12 млн. лв. годишно.