Йорг Золфелнер: EVN е инвеститор, който е тук за да остане

Година след февруарските протести от 2013 г. , които доведоха до смяната на политическата власт в страната, а цената на електроенергията на три пъти беше понижена, електроразпределителните дружества /ЕРП/ поискаха увеличение на цените. По закон предложенията на ЕРП-тата  трябва да бъдат обявени до края на февруари.  Факти.бг потърси мнението както на законодателите в лицето на народния представител от Коалиция за България Явор Куюмджиев, зам.-председател на парламентарната Комисия по енергетика, така от представители на трите ЕРП-та. Предлагаме ви интервю с председателя на Управителния съвет на EVN Йорг Золфелнер.

Да започнем с един по-генерален въпрос. От 2005 г. присъствате  и на българския енергиен пазар и безспорно имате поглед върху системата. Какво е според Вас състоянието на българската енергетика?

Когато през 2005 г. придобихме 67% от електроразпределението в Югоизточна България, имаше обещания и визия от страна на държавата, че през 2007 г. ще настъпи отварянето на пазара, либерализацията защото

от една страна имате мрежа, която е естествен монопол, а от друга имате една компания, която продава електроенергията, която би трябвало да е на пазарни условия.

Вече сме 2014 г. и единственото отваряне на пазара, което се случи, беше на ниво средно напрежение. Това се случи преди 6 месеца. Но през цялото това време, от 2005 г. насам, всички говорят, че ние сме монополисти.

В България съществува т. нар. модел с единствен купувач. Според него Националната електрическа компания (НЕК) изкупува цялата енергия в страната, след което така наречените ЕРП-та фактурират тази енергия на крайните клиенти. През тези години се загуби всякаква прозрачност в системата. НЕК беше натоварена с много проблеми - да изкупува цялата енергия от тецовете, , да изкупува енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Всъщност НЕК беше използвана да финансира субсидираните тарифи, без да има адекватни цени, с които да покрива своите разходи . Като краен резултат имаме ситуация, в която сектора не може да отвори пазара за битовите клиенти, тези които са на ниско напрежение, за да излязат на свободния пазар. Това е един от основните проблеми. Липсата на прозрачност в енергетиката.

Бихте ли направили разбивка на сумата от една фактура от 100 лв. за битов потребител,  например – колко пари взима всеки от веригата – доставчици, ЕРП, ДДС и т.н.?

От 2005 г. досега увеличението на електроенергията е общо 45%. От това увеличение за ДДС в държавния бюджет отиват 7,5 %, 36% отиват за НЕК и производителите (всичките централи) и само 1,1 процент от цялото увеличение на цените е отишло в EVN. Делът на компанията прогресивно намалява през годините.

Ако говорим за битови клиенти и направим разбивка на 100 лв сметка - 16,67% са ДДС, 2,8% - за EVN, всичко останало отива в НЕК и производителите на енергия.

Т.е., от фактурираните на крайни битови клиенти 100 лв., в EVN остават 2,80 лв.

Последното ценово решение на ДКЕВР имаше доста сериозни последици, защото вече беше ясно какво е състоянието на НЕК, какво е състоянието на нашите компании. Сега сме в ситуация, в която купуваме енергията от НЕК на 107 лв. за МВтч., а я продаваме през нощта на битовите клиенти на цена от 87 лв. за МВтч. Този дисбаланс трябва да покриваме с енергията, която продаваме през деня – дневната тарифа.

Според някои експерти натискът върху ЕРП-та може да има за крайна цел елиминирането им от пазара и замяната им с други фирми.

EVN е инвеститор, който е тук за да остане.

Пред Факти.бг депутатът Явор Куюмджиев, зам.-председател на парламентарната Комисия по енергетика заяви, че от ЕРП-тата изтичат огромни пари от страната. Според него това става чрез т.нар. SLA договори – „Дружеството X сключва с дружеството майка договор за представяне на услуги. Тези услуги са информационно обслужване, юридическо обслужване, медии и ПР, услуги в управлението”. Каква е истината?

В групата на EVN имаме три регулирани компании. Това са „EVN България Електроразпределение”, „EVN България Електроснабдяване” и „EVN България Топлофикация” в Пловдив. До 2010 г. всички административни услуги на групата като счетоводство, правни услуги  и други бяха  ситуирани в компанията „EVN България Електроразпределение”.

През 2010г. ДКЕВР направи регулаторен одит и каза „Това не е правилно.“ Или всяка една от тези три компании трябва да има самостоятелни такива отдели, или трябва да има отделна компания, която да обединява тези услуги. Така основахме една нова компания, която се казва „EVN Център за услуги” и която е регистрирана в България и плаща данъците си тук. В нея работят около 200 човека, които всъщност продават своите услуги на тези три компании.

Защо избрахме този модел? Защото по този начин в тази компания „EVN Център за услуги” имаме много добра ефикасност и контрол както от нас така и от ДКЕВР. Не да имаме всичко по три:  три счетоводства, три отдела човешки ресурси, три   правни отдела и т.н..  Правилността на този модел беше отчетена и от ДКЕВР, който го включи в нашите лицензии.

Не може да се говори за изтичане на пари...

От 2005г. досега, всяка една година сме имали данъчна ревизия. Всяка година. Всяка година сме проверявани и от ДКЕВР. Имали сме досега два регулаторни одита, те са по-дълбоки и обхватни, в момента тече третият. Всичките ни услуги бяха проверени от Националната агенция за приходите, Регионалната инспекция на труда, ДАНС, Агенция „Митници” и Агенцията за държавна финансова инспекция...

Когато миналата година Прокуратурата проверяваше EVN България, имаше заключение накрая от тази проверка. И то е че всичките ни договори са според законодателството. Мисля, че е много важно в случая да се вярва на държавните институции, на техните заключения, защото тези институции са институции на България и е много важно да следваме техните решения и заключения.

Как се справяте в подобна ситуация?

Може да го обясним доста по-ясно. Когато видите състоянието на инфраструктурата в България, очевидно е, че реинвестирането като модел, отдавна не се следва.

Ето, например, нашата мрежа, с която ние оперираме е с дължина 60 000 км..  Ако решим да я подменим изцяло, стойността на цялата мрежа би била 4 милиарда лева. Ако приемем, че средния полезен  живот на тази мрежа е 30 години, сметката е проста – необходимо е за всяка от тези 30 години да се инвестират 133 милиона в мрежата годишно. Така след 30 години ще имаме модерни съоръжения.

От 1990 година до 2005 година, до приватизацията, в мрежата обаче са инвестирани минимални средства. Така че, през 2005 година, когато приватизирахме мрежата в Югоизточна България, стартирахме с една доста остаряла мрежа. С оглед на състоянието на мрежата тогава, реалната и стойност беше 400 милиона лева..

Ако за отправна точка вземем 2005 г., когато стартирахме, трябва да инвестираме всяка година 133 милиона лева, за да може след 30 години полезен живот да имаме отчетна стойност на мрежата от близо 4 милиарда лева,  От 2005 до 2010 г. ние всъщност правихме тези инвестиции. През 2010 г. за първи път инвестициите слязоха малко под 133 милиона. С последните намаления можем да си позволим инвестиции годишно около 70 милиона лева.

Т.е. мрежата трябва да издържи експлоатация от 60 години...

Да. Икономическата логика показва, че средно ние трябва да имаме тези 133 млн. лв.включени в крайните цени.  Защото яко тези средни инвестиции от 133 млн. лв. на година ги финансираме със заеми от банките , то така автоматично намаляваме възможностат на компанията в бъдеще да инвестира същата сума годишно, защото трябва да изплатим заема.  

Ако пък искаме да инвестираме  повече от 133 млн. лв., които са минимумът, тогава да, може да вземем банков заем, защото така можем да намалим по-бързо броя на прекъсванията, загубите по мрежата. И ние вече два пъти от 2007 г. сме вземали такива заеми, което вече не е възможно при тези тарифни условия. Но не можем да противоречим на икономическата логика. Не можем да избягаме от техническитенужди на мрежата и тяхното устойчиво финасиране. Не мога да ви продам портокалов сок на цената на вода, защото те струват различно.

Е, в случая ДКЕВР определя цената.

Всъщност ДКЕВР, която в момента отново извършва одит на нашите компании ще установи, че ние трябва да инвестираме в мрежата. Но ако инвестираме с банкови заеми, тогава трябва да започнем да връщаме тези заеми чрез постъпленията от цените.

Ако в момента имаме реалистични тарифи, тогава можем финансираме инвестициите без банкови заеми. В момента имаме ситуация, в която една държавна компания има в момента B рейтинг, което е доста под рейтинга който има република България, което няма как да не се отрази на рейтинга на България. (Преди дни рейтинговата агенция "Стандарт енд Пуърс" намали кредитния рейтинг на Националната електрическа компания (НЕК) от "ВВ-" на "B+" с негативна прогноза. Рейтингът на България е ВВВ – бел.ред.)

Ние като компания, която е 100% собственост на  концерна EVN, не можем да си позволим да следваме такава финансова политика, която да има рейтинг по-нисък от този на цялата група. Няма как да провеждаме такава политика, която да се отразява негативно на собственикът.

Какъв е рейтингът на групата EVN?

Три пъти В (По данни на"Стандарт енд Пуърс" рейтингът на EVN е ВВВ+ със стабилна перспектива – бел.ред.)

Има ли гарантирана печалба дружеството?

В приватизационния договор  през 2004 г. няма нищо предвидено като гарантирана печалба.  В регулаторната рамка (което е нещо различно от приватизационният договор), приета през 2003 г., т.е. 2 години преди приватизацията, беше прието да има норма на възвращаемост 16% за първите 3 години, за следващите 5 години – не по-малко от 12% и за по-следващите 5 години пак не по-малко 12%.

Но това не е гарантирана печалба, а гарантирана норма на възвращаемост на инвестциите. Това беше един вид стимул, за да може още в началото  след приватизацията компанията да бъде стимулирана да направи големите инвестиции, които са необходими за да се навакса изоставането през 90-те. Така би могло да се постигне това равенство за инвестиции и стойност на мрежата, за които говорихме в началото. Това не е гарантирана печалба, а стимул,, за да могат да бъдат стимулирани компаниите да инвестират веднага след приватизацията.

Всъщност това, което сме достигали като  възвръщаемост на капитала досега е средно 5,85% годишно. Изобщо не може да се говори за тези 16 и 12%. И пак подчертавам - това не е печалба, а норма на възвръщаемост, за да се стимулират компаниите да инвестират.

Как се работи страна, в която по три пъти на година се променят правилата? Как се правят прогнози?

Въпросът тук е защо ДКЕВР променяше правилата? Защото имаше промени в Закона за енергетиката, които му позволи да го прави. За да се вземе решението на 5 март миналата година, беше променен член 31 А в Закона за енергетиката, който даде право на ДКЕВР да взима бързи решения в един такъв напълно „свободен стил”.

А решението през лятото пък беше взето пак след промени в Закона за енергетиката, когато два нови параграфа - 14 и 15 бяха въведени в закона. Това позволи на Регулаторът да вземе решение цените да бъдат променени не на 1 юли, а на 1 август, един месец по-късно. Последното решение от 30 декември отново беше направено на базата на променения член 31 А.

Колко са оперативните разходи на компанията годишно?

За двете компании „EVN България Електроразпределение” и „EVN България Електроснабдяване” имаме общо 130 млн. лв. оперативни разходи. Ако към тях добавим и 133-те млн. лева необходими за устойчиви инвестиции в мрежата, това означава, че всяка година трябва да имаме около 260 млн. лв.

Това е ако искаме да имаме модерна мрежа, която отговаря на стандартите в Европа, ако искаме да имаме добро клиентско обслужване и ако искаме да имаме бърза реакция  при аварии. Това което имаме в момента обаче, подкопава и изяжда бъдещото развитие.

Оперативните разходи са това, с което живее компанията, живее мрежата, за да може да има бензин в колата, когато има авария, за да вдигат телефона, за да има телефон, който да се вдигне, когато е необходимо.

В крайна сметка, ако бизнесът не върви, защо просто не го продадете на някой друг?

Много е важно да подчертая, и това е очевидно, че ние имаме визия за развитие на този бизнес за следващите 30 години. Ние нямаме цели за 4 години само. Имаме отговорност към хората тук, имаме отговорност да направим всичко възможно, за да подобрим ефективността на мрежата и качеството на мрежата и услугите. Ние винаги трябва да се придържаме към реалната ситуация, към истината. Всъщност, не е важно кой е инвеститорът, една компания може да бъде и държавна, може да бъде и собственост на друг инвеститор, но не можеш да избягаш от икономическата логика. Не можеш да избягаш от технологичната логика. Не може да обещаеш неща на хората, които не можеш да спазиш.

Това, което ние можем да обещаем е, че ако имаме една справедлива тарифна политика, тогава ще можем да продължим с нашите действия тази мрежа която имаме, да стане мрежа на едно европейско ниво.

Ето един пример. От приватизацията през 2005 г. досега сме подменили и ремонтирали над 16 000 км. кабели. Общата дължина на мрежата в Югоизточна България е 60 000 км. 80 % от нашата мрежа е все още въздушна, над земята, само 20 % е вкопана, под земята. Винаги когато подменяме мрежа, ние я подменяме с такава вкопана под земята. В Австрия това съотношение е обратното – там 80% от мрежата е вкопана в земята и поради тази причина там имаме много по-малко аварии.

Какво означават това. Това означава, че тук трябва да инвестираме в подмяна на 80 % от мрежата. Това струва много, но е необходимо. И не зависи от това кой е собственикът на мрежата. Някой може да ви каже, че е достатъчно само да се боядисва един стълб, аз обаче мога да ви кажа, че това не е достатъчно.

Общите инвестиции, откакто EVN е в България, само в инфраструктура са над един милиард лева. А чрез платените данъци, осигуровки , тоест от пряката дейност на компанията в държавния бюджет са влезли други 400 милиона лева.

Говорят за „австрийската компания”...  Всъщност в австрийската компания EVN България от 2500 души персонал само петима са австрийци.

Когато говорим за отговорност, говорим първо за отговорност пред тези 2500 души, българи и служители, говорим и за милион и половина клиенти. Ето това е отговорността. Кой ще е собственикът е без значение, важното е ток да се доставя.

Един друг въпрос. Колко пари бихте спестили при инкасаторите, ако електромерите се отчитат два пъти годишно и се правят изравнителни сметки?

Ще ви дам един пример. 1 % технологичен разход при нас се равнява на 10 млн. лв. Нашият разход, за да отчитаме всеки месец милион и половина електромери е 9 млн. лв. на година.

Ако ще намалим броя на отчитанията съществува  известен риск. От една страна можем да намалим отчитането на електромерите на 6 месеца, но от друга страна пък се увеличава рискът от манипулации, което в течение на 6 месеца може да не се установи, ако не се отчитат електромерите. От моя гледна точка това наистина е тема, която може да се дискутира, но в един по-голям контекст. Защото в момента сме в ситуация, в която кражбата на електроенергия се счита за едва ли не като нещо нормално.

А за единната фактура имате ли становище, дали да я има, дали да я няма?

Идеята за една единна фактура за България не е лоша, защото по този начин могат да се избегнат някои от неразбиранията. Тя обаче трябва да бъде одобрена от ДКЕВР, от КЗП, КЗК, за да се избегне ситуацията, в която някоя институция ще каже, че това не е правилно.

На практика и в момента в една фактура има всички необходими атрибути, дизайнът е без значение. Има титуляр, партиден номер, дневно и нощно показание, , ед. цена, с и без ДДС. Това всеки го има във фактурата, защото те се правят на базата на изисквания от държавата и от НАП.

Интересен е въпросът - ако наистина говорим за това да се избегнат монополите, да се пристъпи към либерализация, защо толкова искаме една единна фактура? Ако не искаме тази монополна структура, трябва единствено да либерализираме пазара. Разбира се, не може да либерализираш мрежа, защото тя е една. Както показва 200 годишният опит на икономическата наука, един естествен монопол е най-ефективен когато има един собственик. Но при продажбата на енергия не е необходимо да има монопол..

Много хора, предимно в селата, които нямат интернет, се оплакват конкретно от вашата компания, че някъде миналото лято е била спряна хартиената фактура. Носим ви и една подписка от едно село край Котел. Доколкото разбрах, хората дори са се притеснявали да се разпишат. Те си мислят, че ако се оплачат, ще им спрат тока.

През 2007 година направихме едно доста широко проучване сред нашите клиенти, за да намерим отговор на въпроса кои клиенти предпочитат да имат хартиена фактура. Когато разглеждаме тази тема, трябва да е много ясно каква е рамката, каква е икономическата ситуация. Но не трябва да забравяме и екологичната част на въпроса за хартиените фактури. 45 % от българите са във Фейсбук и не е изненада, че имаме над 200 000 наши клиенти, които проверяват своята сметка през интернет на нашия сайт през системата EVN Онлайн Плюс. Мисля че на тях не е необходимо да им изпращаме хартиена фактура. Ако говорим конкретно за селата - имаме стотици села в които „Български пощи” (в техните офиси се плащат битовите сметки – бел.ред) нямат интернет. Касите им не са вързани онлайн в системата и затова ние всеки месец доставяме 200 000 хартиени фактури в тези села. При нс всеки  клиент може да избира как да получава информация за своята фактура: в хартиен вариант, по имейл, чрез смс, както и чрез  EVN Онлайн Плюс.Така че всеки клиент може да избира.

В случай, че в някое село  местния клон на „Български пощи” се свърже към интернет, то тогава вече говорим за електронно обслужване на момента защото има връзка със системата . И когато клиентът отиде в касата на „Български пощи”, тогава касовия бон реално действа като фактура. . Според данъчният закон ни е забранено да издаваме две фактури. Можем да му разпечатаме фактурата, но тогава във касовия бон ще имаме само малката бележка. Но не е добре да влизаме в този капан, в който да издаваме 2 фактури, защото в този случай ще имаме 18 милиона нарушения на българското данъчно законодателство. Подобно положение най-добре да се дискутира с Министерството на финансите. Затова нашият принцип е - когато някой плаща, веднага да получи информация за какво е платил. Това е повече ориентирано към клиента, отколкото да пращаме хартиени фактури до всички, до тези, които искат и до тези които не искат.

Нали разбирате, че нашата цел не е просто да печатаме фактури. Да печатаме 18 милиона броя хартия, защото ако трябва да правим това, то означава че трябва да употребим 180 тона хартия, което прави 2700 отсечени дървета на година.

В такива като споменатия  молим хората просто да се обръщат към нас. Ние им обясняваме ситуацията и ако задължително искат да получават хартиена фактура, ние им я пращаме. 

Знаете ли дали са подали сигнал към нас?

Страхуват се. Както Ви казах, те си мислят, че ще им спрете тока, ако се оплачат.  45 години комунизъм...

При нас всички клиенти се третират с еднакво внимание по законите на страната.

Йорг Золфелнер е роден в гр. Клагенфурт, Австрия. Магистър по икономика от Икономическия университет във Виена. Постъпва в EVN AG през 2003 г. като преди това е работил като икономист във фармацевтичния сектор.  От 2006 г. е прокурист на EVN България. От 2007 г. член на Управителния Съвет на EVN Трейдинг Саут Йист Юръп и председател на Управителния Съвет на EVN България Топлофикация. Oт 2010 г. е регионален мениджър на EVN за България, а от януари 2011 г. е председател на Управителния съвет на EVN България.