Планираната смърт на авиокомпания „Балкан“

, “Балкан” остана в историята не без помощта на злополучния си купувачНа 30 юни 1999 г., два часа преди изтичането на крайния срок,поставен от Международния валутен фонд (МВФ) за приватизация на авиокомпания “Балкан”, правителството на Иван Костов подписа договора за продажба на 75% от акциите на националния ни превозвач на израелския консорциум “Кнафайм Аркиа холдингс”. И така даде благословията си на най-срамната сделка в историята на българското раздържавяване. Под скандалния договор, увенчал неуспешните няколкогодишни опити на държавата да се раздели с авиокомпанията, стои подписът на тогавашния изпълнителен директор на Агенцията за приватизация (АП) Захари Желязков. Последният обаче фактически е само фигурант, защото решението за продажбата бе взето на много по-високо ниво. Основна “заслуга” за осъществяването на приватизацията на авиопревозвача ни имат ексминистрите на финансите и транспорта Вилхелм Краус и Муравей Радев, разказват запознати. И разбира се, мълчаливият в последно време бивш премиер Иван Костов, без чиято благословия навремето, образно казано, не можеше да се продаде и курник, та камо ли стратегическа фирма като “Балкан”.
Самият Захари Желязков, комуто явно е съдено да опере пешкира за ред откровени свинщини на по-висшестоящи, твърди, че до последния момент е подкрепял най-сериозния според него купувач - Руския авиационен консорциум. В крайна сметка обаче решението да се направи подарък на станалия впоследствие пословичен Гад Зееви е взето от работната група по приватизацията на авиокомпанията, създадена с решение на МС, основни фигури в която са именно Радев и Краус.
Името на екстранспортия министър

Вилхелм Краус
не изплува за пръв път във връзка с продажбата на “Балкан” на Зееви и компания. Самият той чрез своя доверен човек Филип Мустаков - по онова време шеф на авиокомпанията, опитва да приватизира превозвача още в началото на 1999 г., продавайки акциите му в SITA. Опитът му обаче не се увенчава с успех. Така се стига да договора с израелците, припомнят свидетели на сделката.
Българската страна изработва приватизационния договор изцяло в полза на Зееви. Той изобилства от, меко казано,

странни клаузи
Държавата например поема ангажимент да предостави на вече частната амиокомпания статуса на национален превозвач за 12 години. Купувачът обаче декларира съгласие да обслужва редовните международни линии само 5 (!) години, и то “доколкото това е икономически обосновано”. Тогавашният транспортен министър Краус в качеството си на принципал на “Балкан” приема въпросната постановка, въпреки че именно ръководеното от него ведомство е страна по всички сключени дотогава двустранни спогодби за въздухоплавателни съобщения.
Не би трябвало да се пренебрегва и приносът на ексфинансист N№1

Муравей Радев
в облагодетелстването на Гад Зееви. Седмица преди продажбата Министерството на финансите изпраща официално писмо до Гад Зееви, с което потвърждава намеренията си да поеме изплащането на дългове на авиокомпанията в размер на близо 18 млн. щ. д. (За сравнение Зееви плати за “Балкан” 150 000 щ. д.) Става дума за няколко крупни задължения:
- дълг към Югославия, по който правителството на Костов обещава да отпусне на “Балкан” 8,868 442 щ. д. за закупуване от БДЖ на неговото вземане от западната ни съседка;
- задължения към РВД в размер на 1,6 млн. щ. д.;
- задължения към бюджета, които ще бъдат уредени по временни финансови помощи в размер на 6,3 млн. лв.
- лихвени плащания към ДФРР към 31 май 1999 г. в размер на 4,260 242 млн. щ. д.;
- разсрочване на главницата (15,119 млн. щ. д.) по задълженията на “Балкан” към ДФРР с 20 години и 5-годишен гратисен период
Дългът към Югославия все още не е уреден, става ясно от приетите от съда вземания от кредиторите при обявяването на “Балкан” в несъстоятелност. Не се знае дали парите са били отпуснати. Ако това е станало, Зееви е отнесъл поредния царски подарък от българската държава. А задълженията към ДФРР сега са част от вземанията на Агенцията за държавни вземания.
Предстоящото

източване
става ясно броени дни след продажбата, сочат недвусмислено протоколите от срещите на Филип Мустаков и дясната ръка на Гад Зееви - Давид Голан. Купувачът дава срок от 1 месец за уреждане на правния статут на всички недвижими имоти на “Балкан”. Той иска веднага да се подаде заявление за прехвърляне на всички права върху имотите от държавата на авиокомпанията. Зееви нарежда за се изготви незабавно списък на всички поземлени права на “Балкан” и до септември 1999 г. да се съберат всички доказателства за собственост на активите на авиопревозвача в чужбина. Активно съдействие в изпълнението на исканията на израелския предприемач оказва Вилхелм Краус, подчертават свидетели на събитията.

Виолета СТОЕВА
[email protected]