До средата на 90-те години на миналия век надали някой е допускал, че автомобили с чисто американска концепция могат да се наложат в Европа. M-Klasse и X5 обаче разбиха стереотипите за вкусовете от двете страни на Атлантика. Макар да са ориентирани изцяло към щатския пазар като главен потребител на подобен клас возила и дори да се произвеждат там, всъдеходите на Mercedes-Benz и BMW успяха да се превърнат в бестселъри и на Стария континент. Между тях съществуват множества сходства, но и немалко разлики, които биха могли да улеснят избора при покупка.
Подобно на повечето останали модели на щутгартските и баварските инженери, ML и X5 отразяват конструктивните философии на двата немски производителя. Benz-ът е по-консервативен и спокоен, докато BMW-то по традиция залага на динамика и мускули. Първият се доближава в по-голяма степен до истинските всъдеходи, а силата на втория е по-скоро на асфалт. ML лежи на класическа рама, аналогична на тази при G-Klasse. X5 пък има самоносеща каросерия с подрами за предното и задното окачване. Потенциалният купувач няма поводи да се притеснява от корозия и при двата модела. Ако не са удряни, ръжда липсва дори при екземплярите от най-ранните години.
Всъдеходът на Mercedes-Benz смело може да се определи като по-практичен. За разлика от BMW-то той се среща и в изпълнение със седем места, които производителят предлага срещу допълнително заплащане. Комфортът е на ниво и при двата модела, които по правило са оборудвани повече от добре. Всевъзможните глезотии с електрическо задвижване, климатикът, пълният набор от еърбегове, криуз-контролът, системите против пробуксуване и за стабилизация и кожената тапицерия са по-скоро правило, отколкото изключение. Баварските автомобили обаче са екипирани една идея по-богато. Климатикът при тях обикновено е заместен от климатроник, а в контактния ключ - четири бройки за всеки екземпляр - има вграден чип, който съхранява цялата необходима информация за автомобила (година на производство, комплектация, серийни номера на агрегатите, пробег, сервизни периоди и т.н.). Той дори запомня индивидуалните настройки за шофьорската седалка, волана и огледалата. X5 разполага също така със спомагателни функции на спирачната система за повишаване на устойчивостта и ефективността в екстрени ситуации, автоматична регулировка на скоростта при спускане и пневматично окачване. Навигационната система и телевизорът не са рядкост. Баварецът обаче си има и кусури. Колонките на ветроупорното стъкло пречат на видимостта в завой, а достъпът до задната седалка се затруднява от тесния долен край на вратите. Забележките към ергономията на ML са по-незначителни, но пък във всъдеходите отпреди модернизацията през 2001-ва качеството на материалите в купето меко казано не отговаря на репутацията на марката. Пластмасовите детайли в интериора скърцат, възникват и други паразитни шумове.
Различният характер на двата модела си личи и по спецификите на техните двигатели. Баварските мотори се отличават с по-висока литрова мощност и осигуряват по-впечатляваща динамика. 4.4-литровата бензинова модификация на BMW-то, например, разполага с 286 к.с. и ускорява автомобила с тегло от 2 095 кг до 100 км/ч за 7.5 секунди въпреки автоматичната скоростна кутия. Аналогичният 4.3-литров агрегат на Benz-а развива 272 коня, но изпълнява същото упражнение за 8.4 секунди, макар ML 430 да тежи 70 килограма по-малко. Отгоре на всичко след модернизация в хода на производствения процес мощността на въпросния баварски мотор се увеличава на 320 к.с., а времето за достигане на 100 км/ч се подобрява с още половин секунда. Това сравнение дава еднозначен отговор на въпроса кой от двата всъдехода би паснал по-добре на любителите на агресивното шофиране.
Бензиновите двигатели на Benz-а и BMW-то са достатъчно надеждни, но при покупка на дизели не е зле да се внимава. Тези мотори с Common rail не понасят калпава нафта, каквато у нас не е рядкост. Ремонтът на горивната им система е изключително скъп и далеч не е по силите на всеки сервиз. Впрочем некачественото гориво се отразява зле и на бензиновите агрегати, при които рано или късно възниква нужда от прочистване на дюзите. В такива случаи утразвукът решава проблемите само временно и се налага "лечение" с по-ефективни способи.
Газоразпределителните механизми на двата всъдехода се задвижват от метални вериги, чийто ресурс е предостатъчен. При спазване на указанията за правилна експлоатация неизправности са изключени дори при сложните системи за газоразпределение VANOS и бездроселно регулиране на оборотите Valvetronic при X5. Баварските мотори обаче не са имунизирани срещу повреди. С годините де втвърдяват съединенията по охладителната система и тя започва да губи херметичност, която може да доведе до прегряване. При V-образните двигатели пък не са изключени неприятности с генератора. Той е монтиран в блока, а температурата му се регулира от охладителната течност. Заради пропускащите уплътнения мястото на крепежа на генератора трябва да се проверява задължително при по-старите екземпляри.
С постоянно двойно задвижване разполага както Benz-ът, така и BMW-то. За разлика от X5 обаче раздатъчната кутия на ML е снабдена с понижаваща предавка, което го прави по-удачно решение за пресечен терен. Трансмисията на щутгартския всъдеход разпределя въртящия момент поравно между двете оси. Системата 4ETS пък замества блокажите на диференциалите, като активира спирачките на буксуващите колела и така моментът се предава на тези с по-добро сцепление. Преди модернизацията на модела обаче този електронен имитатор сработва с известно закъснение и затъването съвсем не е изключено. След 2001-ва 4ETS става доста по-ефективна.
Трансмисията на X5 отпреди рестайлинга напомня тази на конкурента. Имитацията на блокаж на диференциалите има сходно устройство, но въртящият момент се предава в съотношение 38:62 в полза на задния мост. След модернизацията на баварския всъдеход започва монтирането на системата xDrive и механичният междуосев диференциал отстъпва място на многодискова муфа в електронно управление, която може да подава до 100% от въртящия момент към всяка от осите. Принципът за електронен блокаж на диференциалите остава същият, но новата трансмисия подобрява чувствително не само всъдеходните качества на BMW-то, а и устойчивостта в завой при динамично шофиране. Въпреки това извън пътя X5 не може да се мери с ML най-малко заради по-малкия си клиренс (185 срещу 200 мм). Всъщност трезвата преценка изисква да се признае, че нито един от двата модела няма заложби за покорител на пустошта. За целта съществуват далеч по-сериозни всъдеходи.
Много голяма част от употребяваните екземпляри ML и X5 са оборудвани с автоматични скоростни кутии, които за съжаление не са безупречни. Баварките, чийто собственици имат подчертано по-дълъг десен крак (такива съвсем не липсват), често страдат от "изпържени" фрикциони, повредена хидравлична помпа, а след прекомерни натоварвания - дори и строшен първичен вал. Дори и при най-нежно експлоатираните автоматици на BMW-то след 300 000 км се налага скъп ремонт. "Мързеливите" трансмисии на ML пък имат друг слабост. След 200 000 км може да се наложи смяна на лагерите на валовете. На 120-150 000 км трябва да се проверява състоянието на висящия лаген на кардана.
Benz-ът съвсем очаквано вози по-меко. Ресурсът на задното окачване при двата модела е аналогичен. Предницата на ML обаче издържа повече. Ремонти по нея се налагат на 70-100 000 км, докато при X5 ресурсът се изчерпва след 40-80 000. Пневматичното окачване, с което са оборудвани някои баварки, не създава грижи, стига да не бъде претоварвано. BMW-то се отличава с доста по-остри реакции на кормилната уредба. Нейните накрайници издържат еднакво и при ML, и при X5 - около 100 000 км.
Двата немски всъдехода са ориентирани към различни типо купувачи. Баварският модел импонира на любителите на всикоти скорости, което увеличава риска да се попадне на силно амортизиран екземпляр. Щутгартският му конкурент от своя страна печели ценителите на комфорта. Той е по-практичен и универсален, а всъдеходните му качества са по-ярко изразени. Отстъпва на X5 заради по-старата си концепция, но пък и струва по-малко.