Ангел Найденов: Русия стои зад атаките срещу двата кораба край българския бряг

Русия стои зад атаките срещу двата кораба в Черно море. Член 4 предвижда консултации между съюзниците, когато някоя от държавите членки смята, че е застрашена нейната териториална цялост, политическата независимост или сигурността. Това мнение изрази пред Българското национално радио бившият министър на отбраната Ангел Найденов. Той се позова на анализа на маршрутите и товара на плавателните съдове.

„Няма никаква логика Украйна да нанася удари по кораби, които подпомагат нейния износ на зърно, който е едно от основните пера за попълване на приходите в украинския бюджет“, каза Найденов. По думите му Киев няма интерес да създава риск за корабоплаването и да дава основания на чуждестранни компании да се отказват от рейсове до украински или румънски пристанища.

Още новини от Украйна

Найденов посочи още, че и премиерът Румен Радев е допуснал като логична версията дроновете да са руски. Това обаче остава твърдение, тъй като произходът на безпилотните апарати не е потвърден с открити останки.

Произходът на дроновете още не е установен

Атаките са били извършени срещу два кораба в българската изключителна икономическа зона в Черно море. Единият плавателен съд е потънал, а другият е получил повреди. Министърът на транспорта Георги Пеев заяви пред БНР, че към 8 октомври не са били намерени останки от дронове, които да позволят да бъде установена държавата на произход. Той допълни, че вторият кораб вероятно също ще потъне и че е превозвал пшеница.

На заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност не са били представени ясни доказателства за произхода на дроновете. Това беше посочено и в реакциите на политическите сили след заседанието.

Найденов: Нужни са наблюдение и защита от дронове

В коментара си за КСНС Найденов заяви, че становището след заседанието включва мерки за засилване на наблюдението, разузнаването и противодействието на атаки. Сред тях той посочи възможността съюзниците от НАТО да допринесат с допълнителни средства, както и укрепването на бреговата охрана и системите срещу безпилотни летателни апарати.

„Има достатъчен набор от предвидени действия, които трябва да бъдат предприети, включително и на международно ниво“, каза бившият министър на отбраната.

Според него задействането на член 4 от Договора за НАТО не може да се основава единствено на предположения. „Трябва да има някакви доказателства и конкретизиране на отговорността и да бъде посочена държавата, по отношение на която да бъдат предприемани някакви мерки или действия“, заяви Найденов.

Член 4 предвижда консултации между съюзниците, когато някоя от държавите членки смята, че е застрашена нейната териториална цялост, политическата независимост или сигурността.

Източници: bnrnews.bg