През 2025 година минималната работна заплата да достигне 1230 лева, а средната - 2460 лева, настоява КНСБ в Меморандум за социално-икономическото развитие на България за следващите 4 години, съобщи БНР.
Предстои документът да се обсъжда с участниците в предизборната кампания. Целта на синдиката е бъдещите управляващи да се стремят към постигане на основни параметри в ключови области като доходи и възстановяване на икономиката.
Синдикалистите прогнозират ежегоден ръст на брутния вътрешен продукт от поне 3,5%. Те искат ускорен ръст на заплатите от близо 13 на сто годишно и поставят като основна целта минималната заплата да бъде 50 на сто от средната в края на следващия четиригодишен управленски мандат. В момента съотношението е малко над 42 на сто.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира:
"На бюджета това, по наше изчисление, ще струва някъде около милиард, милиард и 200 милиона на година. Тоест за четирите години малко под 5 милиарда лева. Това е цената, за да можем да стигнем до тези величини, а с този растеж, който споменах вече, за нас това е постижимо".
От КНСБ настояват за достигане през 2025 г. на 67% от средноевропейските нива на БВП на глава от населението и на доходите у нас по паритет на покупателна способност.
В меморандума е заложено също искане за повишаване на обезщетението за гледане на дете до 2-годишна възраст от сегашните 380 на 730 лв. на месец, на средната пенсия от 490 на 865 лева и на минималното обезщетение за безработица - от 12 на 35 лв. на ден.
"Политиците, които искат да вземат властта, да кажат на народа, те това искат ли да го изпълняват или няма да го изпълняват, защото да могат хората да си направят сметката", отбеляза още Пламен Димитров.
В предаването "12+3" икономистът Любослав Костов представи анализ на КНСБ за предприетите мерки заради кризата с коронавируса, според който заделените от България средства за тази цел са близо 8 млрд. лева, 6,7% от БВП на страната за 2019-а година. Сред страните от ЕС, по дял на тези средства, след нас е само Румъния, която има 4% от БВП.