Програма „Еразъм“, как се защитават проекти, как се работи. Всичко, свързано с програмата у нас ли е толкова „розово“, или някак сме я побългарили… Пред ФАКТИ говори д-р Мария Матеева-Казакова - директор на Института за Изследвания, Анализи и Стратегии.
- Г-жо Казакова, водите една задочна сага с Министерството на образованието и науката относно проблеми, с които се сблъсквате, когато кандидатствате по програма „Еразъм“ в България? Какво у нас не е наред?
- Това е проблем, към който трябва да се подходи много сериозно от медиите, а и от правораздавателните органи. Центърът за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР) и преди е ставал обект на нелицеприятни разкрития за това как вместо европеизация на националната администрация, у нас клиентелизъм и корупция прояждат европейските принципи и това става основно, когато става дума за разпределението на средства. Моят конкретен опит в рамките на две последователни години доведе до заключения за наличието на множество нарушения, които са валидни и към момента. Констатираните проблеми бяха подкрепени както от Европейската комисия, така и от националния омбудсман. Два пъти омбудсманът препоръча МОН да извърши проверка за това как работи ЦРЧР. За сега обаче реакция от тяхна страна няма.
Например, още миналата година се откроиха някои основни нарушения, при това сериозни – фаворизиране на български банки и нарушаване на принципите на свободния пазар в рамките на ЕС. След инициирана от нас проверка ЕК им предписа тази порочна практика да бъде прекратена, надявам се да е взето под внимание. Освен това стана ясна липса на подготовка от страна на оценителите, както и на реален контрол над тяхната независимост. Тази година взаимодействието ни с ЦРЧР доведе до още по-тревожни констатации. Тези заключения отново бяха подкрепени от Европейската комисия. Става дума за натиск, вероятно заради опита за търсене на прозрачност. Той е проявен както чрез нервния, нарицателен тон на официалните доклади, така и чрез директно нарушаване на правилата за оценка. Един от най-ярките примери е позоваване на елементи от проект подаден миналата година в рамките на оценката на ново проектно предложение. Това накратко означава, че в ЦРЧР натаманяването на финансираните проекти се случва тихо, на тъмно и по български. Удивителни „течове“ на информация по отношение на оценките на самостоятелно подадени проекти се обясняват детински. В официални документи се дават аргументи от типа на това, че единият случайно избран оценител не е бил запознат с проекта, но другият по случайност го е оценявал и миналата година. След това са се срещнали, без да се упоменава при какви условия, и са установили, че те взаимно не се познават един друг…. Следователно процедурата, ако това би могло да бъде счетено за такава, би следвало да се счита за прозрачна.
- Колко други програми, свързани с обучението на украинци у нас, има?
- Това е един от основните проблеми, на базата на които светна червената лампа за липсата на подготовка от страна на експертите, които работят по оценките. Въпреки многократното подробно обяснение за това, че се предлага разработването на програма и план за обучение на украински бежанци на български и румънски език с цел интеграция на пазара на труда, защото такива не съществуват, във всеки един отговор на експертите откриваме твърдението, че достъпни, дори в интернет са множество курсове. За един професионалист в областта е ясно, че някакъв курс и курс следващ професионално разработена програма и план за обучение са коренно различни неща. Станахме свидетели на подмяна на обекта на предложения проект, след което поставяне на оценка на базата на този измислен, несъществуващ обект на разработка. Въпреки многократните отправени питания за това каква е подготовката на оценителите, получихме отговор, че те имат сериозна академична подготовка. Във всеки един от случаите обаче ставаше дума за декларации, че те имат необходимата подготовка, но без да се дават примери каква е тя като образователна степен и дисциплина.
- Центърът за развитие на човешките ресурси управлява програма "Еразъм". Трудно ли се минава целият път от кандидатстването до финансирането?
- Проблемът има две страни. От една страна, като всеки един проект, който трябва да се изработи по стандартите на ЕС, той си има своите специфики от гледна точка на обем, аргументация и съдържание. Сериозният въпрос идва в дейностите по оценката и селекцията, които се изпълняват на национално ниво. Вижда се, че редица принципи, които на европейско ниво са норма, са побългарени до степен да опорочат процеса. Замъглени са методите за обжалване, времето е спряло по отношение на скоростта и ефективността на комуникацията. Какво означава във време, когато дигитализацията и устойчивото развитие са основен приоритет на ЕС, документи да се разменят по пощата с препоръчани писма? Само при изрично запитване и след продължително чакане без конкретен срок за отговор би могло да се получи сканирано копие на физически документ.
- Твърдите, че липсва прозрачност за процедурите за обжалване. Какво не е наред…
- Подробна информация за това как се осъществява процесът на обжалване липсва. След сигналите ни до Европейската комисия и проверката, която им наложиха от там на базата сигналите, на сайта на ЦРЧР се появи бутон за подаване на сигнали. Той обаче просто замества адреса за кореспонденция. След това жалбите и отговорите им пристигат в същия сканиран вид, преминаващи през същите етапи на обработка вътре в самата институция.
-Вярно ли е, че комуникацията с бенефициентите се осъществява изцяло на хартия…
- Да, парадоксално е, но е така. Това не е само технически проблем. Той е основно пример за затлачването на процедурите чрез методи, които връщат страната назад. Чиновникът отново си присвоява ролята на разпределител на ресурс чрез превишаване на правомощията си.
- Имате и кореспонденция с Европейската комисия. Какви препоръки ни дават те…
- Европейската комисия, за разлика от МОН, много бързо разбра и идентифицира набелязаните от нас въпроси като проблемни. Още миналата година, на базата на нашата жалба, потвърди, че не е допустимо институция, разпределяща средства от ЕС, да нарушава принципите на свободния пазар като фаворизира български банки. Заради повторна жалба поради засиления натиск върху нас заради опитите да осветлим процесите в институцията, тази година ЕК категорично потвърди и че е недопустимо да се прави оценка на един проект на базата на елементи от проектно предложение от предходна покана за кандидатстване. ЕК се ангажира и да проследи методите за подбор на оценители в България по програма „Еразъм“. В тази връзка, в името на прозрачността и с цел борба за спасяване на ефективността на българските институции от пипалата на корупцията и клиентелизма, помолихме нашият проект да бъде взет като модел и анализиран под лупа в рамките на мониторинга на ЦРЧР от страна на ЕК.