Путин не се отказва без бой, но губи контрол над Източна Европа

Дори когато Доналд Тръмп предлага на Владимир Путин сделка за прекратяване на войната, последните му санкции удариха руския диктатор с мощен удар в стомаха, който може да продължи дълго след евентуално прекратяване на огъня, пише "Телеграф".

Подкрепените от САЩ санкции срещу руските петролни гиганти "Роснефт" и "Лукойл" изсмукаха милиарди долари от военната му машина, пробивайки нова дупка във финансите на Кремъл и принуждавайки Путин да се бори да предотврати икономическа криза.

Санкциите обаче не удариха силно само в Русия. Репресиите на Тръмп вероятно ще изтласкат Кремъл още повече от собствения му източноевропейски заден двор и ще нанесат осакатяващ удар на визиято на Путин за възстановяване на имперската мощ на Русия.

Сърбия и България - две бивши страни от съветския блок с дълбоки исторически връзки с Москва, сега са принудени да изтласкат руските петролни гиганти от сърцето на своите икономики.

"Това, което наблюдаваме тук, е преначертаване на сферите на интерес", заяви Игор Новакович, анализатор в белградския Център за международни и охранителни въпроси.

"Руското бизнес влияние в тези страни и политическият интерес, който идва с него, са приключили".

Кризата започна на 22 октомври, когато министърът на финансите на САЩ Скот Бесент обяви, че Америка се присъединява към ЕС и Великобритания в налагането на санкции срещу "Роснефт" и "Лукойл" поради "отказа на Путин да прекрати тази безсмислена война".

В България "Лукойл" притежава най-голямата рафинерия в страната и над 200 бензиностанции, което означава, че санкциите биха се разпространили върху икономиката, ако руснаците бяха на власт.

За да се избегне подобно разпространение, българското правителство наскоро пое контрола над компанията и назначи Румен Спецов - бивш началник на данъчната служба и шампион по културизъм, за особен управител.

След това САЩ дадоха на "Лукойл" и на управителя шест месеца, за да намерят купувач.

"Лукойл" беше перлата в короната на руското влияние в България", изтъкна Руслан Стефанов - главен икономист в софийския Център за изследване на демокрацията.

"Дори да има мир в Украйна, дългосрочната политика на Русия е да върви срещу Европа. Така че не можем да продължим да правим бизнес с тях. Разделянето е името на играта".

Въпреки че България е член на ЕС и НАТО, това е радикална стъпка.

Страната, която някога беше толкова близка с Москва, че поиска да бъде включена в Съветския съюз, е поляризирана между про- и антируски политически сили.

Проруският президент Румен Радев се опита да блокира държавното изземване на активите на "Лукойл", но депутатите гласуваха за отмяна на ветото му. Политическият пейзаж може би се променя.

В Сърбия, която води война с НАТО през 90-те години на миналия век, политиците отдавна се опитват да балансират по политическото въже между Русия и ЕС. Сега обаче може да се наложи Белград да избере страна.

"Да седим настрана беше възможно само когато имахме стабилен международен ред", отбеляза Новакович. "Сега този международен ред се прекроява, нещата се променят".

Президентът Александър Вучич е готов да поеме контрола над петролната рафинерия NIS, която е собственост на подкрепяните от Кремъл "Газпром нефт" и "Газпром".

Рафинерията е в "режим на покой", защото никой не може да продава петрол на санкционираната NIS.

Вучич се надява, че Министерството на финансите на САЩ ще му даде отсрочка от санкциите, която ще му позволи да рестартира рафинерията, докато се намери купувач, който не е от Русия.

Вучич обаче все още се опитва да избегне създаването на врагове. Миналата седмица той заяви, че ако NIS бъде национализирана, "ще предложим най-високата възможна цена на нашите руски приятели".

Зад смекчаването обаче се крие реалността, че Русия е загубила ключов източник на влияние, посочи Новакович.

"По един или друг начин изглежда, че руснаците и "Газпром" са в отчаяние", заяви той. "Последиците от това за Сърбия ще бъдат тласъкът към Запада, без никакво съмнение".

За руснаците това ще бъде горчив удар. Централен принцип в мисленето на Путин е, че Русия има легитимна историческа сфера на интерес, която се простира далеч в Източна и Централна Европа.

Както бившият президент и рупор на Путин Дмитрий Медведев отбелязаминалата година: "Колкото по-могъща е една държава, толкова по-далеч се простират нейните стратегически фронтове отвъд държавните ѝ граници. Това е зоната на националните интереси на държавата".

Емилия Занкина - български политолог и декан на университета Темпъл в Рим, посочи, че загубата на влияние върху източноевропейската енергия "наистина притиска руснаците в ъгъла".

"Това не означава, че влиянието им ще изчезне", уточни тя. "Но със сигурност ще бъде ограничено и вероятно ще се задълбочи в сенчестите им мрежи".

Междувременно, ако санкциите срещу "Роснефт" и "Лукойл" са причинили проблеми на Путин в европейския му двор, те може би предизвикват още по-големи конфликти в страната му, тъй като военната му машина губи милиарди долари на месец.

Износът на руски петрол за Китай - най-големият купувач за Кремъл, се е сринал с 500 000 барела на ден до 800 000 барела на ден от октомври, показват данни на Kpler. Това е най-ниското ниво, регистрирано от началото на войната през февруари 2022 г. Износът за Индия и Турция също е спаднал.

Като цяло износът на "Лукойл" почти е изчезнал.

През септември петролната компания е продавала 569 000 барела петрол на ден. До ноември това е спаднало с 89% до едва 64 000. Морският износ на "Роснефт" също е спаднал с 28% през последните два месеца. Новите правила засегнаха както обема петрол, който Русия може да продава, така и цената, на която може да го продава. Отстъпката за руски петрол, продаван на Индия, наскоро се увеличи от 2 долара спрямо суровия петрол Brent до 6 долара.

Преди американските санкции руският петрол всъщност се продаваше на Китай с 2 ​​долара премия в сравнение с Brent, поради качеството му и лекотата на транспортиране от източното пристанище Козмино. Сега се продава с отстъпка от 4 долара.

Сметката е огромна.

Като цяло, новите американски санкции струват на Путин между 2,5 и 5 милиарда долара на месец загубени приходи от петрол, изчислява Бенджамин Хилгенсток от Института към Киевското училище по икономика.

Това се равнява на около 1/3 от месечните приходи от износ на Русия, които през септември възлизат на 15,4 милиарда долара.

Анализаторите обаче не смятат, че въздействието ще продължи дълго, тъй като Русия се стреми да промени стратегията си.

Това произтича от факта, че все още е законно да се купува руски петрол, което означава, че купувачите са изправени пред санкции само ако купуват от санкционираните компании. Така Русия използва различни компании, за да продава своя петрол.

"Това, което Русия се опитва да направи, е да продаде барелите си, но като премахне максимално етикетите на "Роснефт" и "Лукойл", обясни Хомаюн Фалакшахи, ръководител на отдела за анализ на суров петрол в Kpler.

Обемът на руски петрол, продаван от "неизвестни" субекти, се е утроил между октомври и ноември, достигайки рекордно високо ниво от над един милион барела на ден, показват данните на Kpler.

Това означава, че неизвестни продавачи са на път да изпреварят "Роснефт" като най-голям продавач на руски петрол.

Фалакшахи уточни, че тъй като данните са много нови, те включват някои неизвестни продавачи, които вероятно ще бъдат идентифицирани, когато има повече данни. Траекторията обаче е неоспорима.

"Става въпрос само за преработване на веригата за доставки и инфраструктурата, която имат в чужбина", отбеляза той. Русия променя документацията на своите доставки, така че различни компании да станат продавачи, преди товарите да достигнат до местоназначението си.

Анализът на Kpler на скорошната активност на танкерите показва забележима промяна в руската търговия със суров петрол, която е започнала да прави повече отклонения в средата на пътуването между Китай и Индия и прехвърляния от кораб на кораб на необичайни места, като например край бреговете на Мумбай, което не е типична зона за прехвърляне.

Освен новите "неизвестни" продавачи, през последните месеци се появиха и други по-малки руски компании, които станаха по-големи продавачи на петрол.

Данните на Kpler показват, че компании като "Татнефт", "РусЕкспорт", "МорЕкспорт" и "Алгаф Марин" са се появили като нови, нарастващи продавачи на руски петрол през последните месеци.

Това е подобен сценарий на отдавна санкционирания Иран. Въз основа на този прецедент, Фалакшахи заяви, че вероятно ще са необходими само два или три месеца на Русия, за да пренасочи напълно продажбите си на петрол чрез различни компании и да нормализира обемите на износа си на петрол.

Въпреки че Путин ще може да възстанови продажбите обаче, е малко вероятно да успее да върне цената.

Въпросът е дали този икономически неуспех най-накрая ще бъде достатъчен, за да накара Путин да преглътне мирно споразумение, което най-вероятно няма да изпълнява списъка му с желания.

"Руснаците няма да се откажат без бой", предупреди Стефанов. "Но тези санкции са отдавна закъснели, ако сериозно искаме да доведем Русия на масата за преговори".