Отидете към основна версия

3 920 65

Цветелина Пенкова пред ФАКТИ: Само България е държавата с одобрен проект за нова АЕЦ и доброволно се отказва от него

  • цветелина-
  • пенкова-
  • евродепутат-
  • ядрена енергетика-
  • аец-
  • ес-
  • програми-
  • енергия

Изграждането на нови ядрени мощности ще осигури по-предвидими и стабилни цени за потребителите и индустрията в ЕС, казва евродепутатът

Снимка: Личен архив
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Ядрената енергетика в ЕС… Какви са перспективите и какво да очакваме… Пред ФАКТИ говори Цветелина Пенкова, евродепутат от групата на социалистите.

- Г-жо Пенкова, преди дни в Прага се проведе 17-ият Европейски форум за ядрена енергетика. Какви решения се взеха?
- Европейския форум за ядрена енергетика се организира всяка година от Европейската комисия и събира високопоставени политически лидери, ключови представители на европейските институции, национални регулатори, представители на ядрената индустрия и експерти от академичните среди.
Тази година основни теми бяха ролята на ядрената енергетика за енергийната сигурност в ЕС и как секторът може да допринесе за бъдещата реиндустриализация на Европа. Всички присъстващи се обединиха около заключението, че няма как да постигнем конкурентна европейска икономика и индустрия без евтини цени на електроенергията.
В публикувания наскоро доклад на Марио Драги за основен проблем и причина за бавния растеж на европейската икономика в последните десетилетия се отчитат именно високите разходи за енергия. Основните ни конкуренти на глобалния пазар като САЩ и Китай се възползват от всички налични технологии и в резултат на това имат много по-ниски производствени разходи. Изграждането на нови ядрени мощности ще осигури по-предвидими и стабилни цени за потребителите и индустрията в ЕС.

- На форума присъстваха експерти и политически лидери от цяла Европа. Какво ги обедини?
- Аз бях поканена в качеството ми на първи зам. - председател на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в Европейския парламент, а форумът беше открит с обръщения на премиерите на Чехия - Петър Фиала, и Словакия - Роберт Фицо. Присъстваха и редица експерти от Главна дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия.
Всички признаха, че в последните години ЕС е акцентирал прекалено много и основно върху възобновяемите източници на енергия. Не инвестирахме достатъчно в базови енергийни източници – крайно време е това да се промени. Развитието на европейската ядрена енергетика се превръща в ключов приоритет.

- Колко е пряка връзката между ролята на ядрената енергия за енергийната сигурност в ЕС и -ролята на сектора за бъдещата реиндустриализация на Европа?
- Има пряка връзка между двете. В последното голямо законодателство в предишния мандат - Регламента за реиндустриализация на ЕС, включихме ядрените технологии като стратегически. Това означава, че производствата, свързани с ядрената енергетика, стават приоритет на регулаторите относно административни облекчения и ще получават европейско финансиране. Европейските компании все още са лидери в разработването на нови и сигурни ядрени технологии и имаме отлично подготвени кадри. Много голяма част от големите промишлени предприятия в Европа произвеждат компоненти за поддържане на ядрените централи на континента. Тези производства са защитени чрез новия Регламент за реиндустриализация, а също така могат да се отварят производства и заводи, насочени към сектора и използвайки европейско финансиране.
Освен очевидния принос на ядрените централи за по-ниски цени на електроенергията, страничните продукти, които се развиват от тази технология, като радиоизотопите, например, намират директно приложение в борбата ни с раковите заболявания. В тези сфери Европа е първенец по иновативни технологии и именно такава модерна, чиста и високоплатена индустрия трябва да развиваме, за да запазим мястото си на глобален лидер, защото конкуренцията не чака.

- Как промени Европейският съюз визията си за възобновяемите източници, които се оказа,
че не са достатъчни?

- В началото на предишния мандат успяхме да признаем ядрената енергетика за устойчива и зелена, което отвори вратите пред нея за достъп до финансиране от капиталовите пазари, а не да се разчита само на държавните бюджети. Това беше първият пробив от дълго време насам, с който дадохме реален шанс за конкурентно развитие на ядрената енергетика в ЕС.
Ключова роля за това решение имаше работата на създаването от мен и евродепутати от няколко други държави Група за подкрепа на ядрената енергия в Европейския парламент. Такава група вече съществуваше в Съвета на ЕС, където държави, сред които и България, бяха обединили усилия, за да върнат доверието в бъдещето на ядрения сектор на Европа. Със съвместни усилия успяхме да убедим колегите от други държави, че без базови енергийни източници няма как да имаме ниски цени на електроенергията и да гарантираме енергийната сигурност на ЕС.

- Вече се гледа на ядрената енергетика като основен базов енергиен източник в ЕС. Защо?
- Защото след свръх инвестициите във ВЕИ се оказа, че електропреносните системи на много държави в ЕС не могат да понесат свръхпроизводството на електричество през деня и спада през нощта. В моментите на най-големи флуктуации се видя, че имаме нужда от базови източници, които да поемат постоянното търсене и необходимост от електроенергия. Ядрените централи са абсолютен лидер в това, защото са разработена и доказана технология, която произвежда електроенергия на ниски цени и не отделя вредни емисии в атмосферата.

- България къде е в цялата схема. Какви перспективи имаме пред АЕЦ „Козлодуй“?
- За съжаление, България е единствената държава, за която аз знам, че при лицензиран и одобрен проект за изграждане на нова ядрена централа доброволно се отказва от него. През март тази година организирах голяма конференция в Брюксел с представители на българската индустрия, на която се чуха прогнози, че ще имаме нужда от 4 нови реактора, два от които да заменят настоящите в АЕЦ „Козлодуй“, които рано или късно ще трябва да бъдат изведени от експлоатация. И още два, които да компенсират очаквания спад на производството на електроенергия от въглищните централи. Затова не съществува противопоставяне между изграждането на нови реактори в Козлодуй и довършването на проекта в Белене. На същата тази конференция от Европейската комисия ясно поставиха въпроса защо не довършваме проекта в Белене при положение, че той е наполовина готов. Няма как да дадем адекватен отговор на този въпрос, защото икономическата и политическата логика сочат, че той следва да бъде завършен в най-кратки срокове.

България е основен износител на електроенергия в региона.

Новите ядрени мощности ще са нужни, за да гарантираме ниски и предвидими цени в дългосрочен план не само в България, но и в целия регион и части от ЕС. Един от основните приоритети в европейската енергийна политика за следващите пет години ще бъде изграждането на свързана електропреносна мрежа в ЕС. По този начин енергията, произведената в България, ще може да бъде изнасяна и за по-далечни държави като Германия, например. Ние сме лидер в производството на електроенергия и нашите европейски партньори разчитат на нас. Нека осъзнаем това и като национален приоритет и да спрем да бавим новите ядрени мощности по политически причини.

- Основният въпрос. Как виждате да се движи цената на електроенергията за бита?
- Опасявам се, че, когато трябва да либерализираме цената за бита, ще се случи това, което се случи в индустрията и ще има големи движения на цената. Това, че една пекарна не може да предвиди колко ще ѝ струва цената на тока в следващите няколко дни неминуемо влияе на крайната цена на хляба, който произвежда.
Именно поради тази причина ние - от БСП, имаме много ясна позиция относно отлагането на либерализацията на пазара на електроенергия за битови потребители, докато няма ясни критерии как ще бъдат защитени най-уязвимите потребители.

- Депутатите у нас за пореден път отложиха либерализацията на пазара, но колко още можем да отлагаме?
- Това още веднъж показва, че не сме се подготвили за неща, за които знаем, че ще се случат от десетилетия. При отпадането на обществения доставчик как ще бъдат стимулирани електроразпределителните дружества да предлагат достъпна енергия на гражданите до 2026 г.? Това е ключов въпрос, който се задава многократно от енергийните експерти от БСП. Преди да се предприемат фундаментални промени на пазара на електроенергия в България, трябва да се отговори на всички въпроси и да се гарантира, че битовите потребители няма да бъдат изложени на риск.
Можем да отлагаме, докато сме достатъчно подготвени и знаем как ще можем да защитим всички домакинства от поскъпване на цената. Никой в Брюксел не иска да изложи българските потребители на риск от непосилни сметки. Внушенията, че понеже имаме ангажимент, някой ни притиска да бързаме, са абсолютно неверни. Да, в даден момент това условие ще бъде изпълнено, но само и единствено, когато регулаторите в България могат да приложат адекватно тази политика – нямаме задължаващ срок.

- Какво означава за България да започнем да мислим за стратегическо европейско финансиране за ядрения сектор? Можем ли да строим ядрена централа с европейски пари?
- Това е следващото предизвикателство, което стои пред европейската ядрена индустрия. В момента ЕС отделя средства за развитие на нови технологии за ядрен синтез и за безопасно извеждане от експлоатация на старите ни реактори. Енергийната криза, която преживяхме в последните 2 години, ни показа, че трябва да инвестираме в собствени ресурси и в собствени производствени мощности. Това беше признато и на Европейския форум за ядрена енергетика тази година. Очаквам изслушването на номинираните нови еврокомисари и особено на този, отговарящ за енергетиката. Ще задам именно такива въпроси. Без целенасочена европейска политика и подкрепа от националните правителства няма как да развиваме подобни големи проекти.
Смятам, че със сигурност трябва да говорим за европейско финансиране за безопасно съхранение на ядрените отпадъци. Това е общоевропейска кауза. Дори една държава да няма ядрени мощности на територията си, тя може да внася и да използва електроенергия, произведена от ядрени централи в съседни държави. Такива са случаите с Германия и Дания. Всички държави членки, с много малки изключения, използват ядрена енергия и е нормално всички ние - солидарно, да имаме отношение и съвместно да търсим европейско решение и финансиране относно дългосрочното и безопасно съхранение на ядрения отпадък. Това не е предизвикателство само пред държавата производител, а и пред всички, които консумират произведената енергия.

Поставете оценка:
Оценка 4.2 от 25 гласа.

Свързани новини