Quo vadis - големият въпрос пред България и Европа

Коментар на Даниел Смилов:

България влиза в еврозоната от първи януари и с това формалният аспект на нашата интеграция в ЕС завършва. С тази стъпка държавата ни става член на ядрото на съюза и целта ѝ вече ще е да гони средните нива на доходи и благоденствие в него. Същевременно и България, а и ЕС навлизат в нов цикъл на политическа нестабилност и промени. 2026 година ще е първата от две десетилетия и половина насам, в която няма да можем да разчитаме просто на политическата инерция и на пакетното придвижване с други държави - ще се наложи да се правят наистина стратегически избори и във вътрешнополитически, и в европейски план.

Хубавото е, че 2025-а завършва с впечатляващ изблик на демократична енергия , катализирана от включването на младите в политиката. Безпрецедентните масови протести показаха и ясното предпочитание на мнозинството за европейска, свободна и развита България .

Европейската рамка

През следващата година основното предизвикателство пред ЕС ще дойде от поведението на неговия дългогодишен партньор - САЩ , представляван от администрацията на Доналд Тръмп . Тази администрация е първата, която в своята стратегия за сигурност си поставя за задача да способства за разграждането на съюза . Не са изключени опити за убеждаване на страни да излязат от съюза , макар че това няма да е лесно: например дори в Унгария огромното мнозинство (70-80 процента) е против напускането на Общността. Въпреки това ще има сериозен натиск от американска страна с цел саботиране на общи европейски решения. Българското присъединяване към декларацията на Италия , Унгария и Малта за руските активи е един такъв сравнително невинен пример. Но всъщност основният проблем ще дойде от това, че САЩ ще предпочитат ЕС да не разполага с общи козове за водене на самостоятелна външна политика и България ще бъде често изправяна пред избора между лоялността към ЕС или задокеанските ни партньори. Българският интерес изисква да работим за силен ЕС, без да антагонизираме САЩ - задача, която е трудна, макар не и невъзможна.

Вторият проблем е изтеглянето на САЩ като гарант на сигурността на Европа и готовността на Тръмп да дели света на сфери на влияние с Русия и Китай . САЩ биха искали да се възползват икономически от ползите в контактите с Русия, а да прехвърлят цената на отбраната на Европа върху самите европейци. Американски компании например могат да станат посредници на продажбите на руска енергия за Европа, докато европейците - разделени на отделни държави - да купуват все повече оръжие от САЩ, за да гарантират сигурността си. За да се предотврати подобно развитие, от което България само ще загуби, е необходим единен ЕС с обща външна и отбранителна политика. Ако европейският керван върви, все ще има отделни кучета, които ще лаят наоколо. Въпросът е България да не е сред тях и да не допринася за разпадането на кервана.

Третата голяма трудност е войната в Украйна . Във всеки вариант, в който Украйна не е цялостно завладяна от Русия, Европа ще бъде гарантът на нейния суверенитет . У нас отсега се насажда тезата, че щом веднъж се постигне примирие, ангажиментите ни спрямо Украйна веднага ще спрат. Трябва ясно да се каже, че докато Украйна съществува, тя ще е важна част от нашата европейска отбрана . Агресивното поведение на Путин ескалира и то само ще бъде поощрено от пълен успех в Украйна. От тази гледна точка бъдещето на ЕС като мирен и стабилен съюз е зависимо от удържането на Украйна поне в сегашните ѝ размери и военни способности. Ако тази Украйна изчезне, за да гарантира сходни нива на сигурност ЕС ще трябва да инвестира дългосрочно огромни средства в своята отбрана. От тази гледна точка заемите, които сега даваме на Украйна, са далеч по-евтината опция. Проблемът е, че ако помощта не е достатъчна, навременна и адекватна, може да се стигне и до втората много по-скъпа описана възможност.

Четвъртата трудност е разделението в ЕС. Има страни, които са готови да саботират общи действия - като Унгария и Словакия , но има и други. За да запази ефективността си, ЕС ще трябва да даде възможност на водещи държави да вървят напред по определени въпроси: отбрана, финансиране на общи проекти, външна политика. Държавите, които не искат да ги подкрепят, могат да получат по изключение възможността да не участват, както при заема за Украйна от 90 милиарда евро. Съответно те ще могат да разчитат и на по-малка солидарност по други въпроси.

Проблемът е, че едно такова решение би довело до Европа на много скорости, срещу която България винаги е била досега. Дошъл е моментът да променим позицията си и да подкрепим задълбочаването на интеграцията по определени въпроси, като същевременно не влизаме в групата на маргиналите, а оставаме с ядрото.

Вътрешната политика

Във вътрешнополитически план 2026 година ще постави една огромна задача - създаването на проевропейско мнозинство, което може да защити позицията на страната в един силен и динамичен ЕС.

Досега ГЕРБ и ДПС бяха партии на евроатлантическата инерция и стабилизираха посоката на страната. ДПС днес е функция на плановете на лидера си Пеевски, чиято основна задача е излизане от списъка "Магнитски" . За решаването на тази задача ДПС може да е с ЕС, но може и да търси одобрението на администрацията на Тръмп - това вече се случи с промяна на позицията на тази партия по отношение на военната помощ за Украйна.

ГЕРБ са също силно раздвоени между ЕС и Тръмп по същите причини - техни ключови фигури също са в "Магнитски", а Борисов номинално не е, но описателно е в мотивите към списъка. Доброто е, че ГЕРБ е свързан с ЕНП - връзка с европейско семейство, която вече не съществува при Ново начало. Ако тези две партии не се променят и имат възможност да влияят на бъдещето управление, те вероятно ще водят политика на лавиране между ЕС и САЩ: това обаче може да ни остави между два стола.

На този фон ПП -ДБ остават предвидимо проевропейската партия в България , която би защитавала еднозначно членството в ЕС и НАТО. Правителство с нейно участие в следващите парламенти би било гаранция за удържането на сегашния курс на страната в подкрепа на силен ЕС .

Влизането на евентуална партия на Радев на терена е също неизвестна , която може сериозно да промени ситуацията. Ако Радев иска да води България към клуба на Орбан и Фицо, това би добавило още към вътрешните рискове за защита на националния интерес. А и наистина, ако ЕС се разпадне и се върнем към "Европа на суверенните нации", България ще се телепортира обратно в 90-те. Но ще трябва и сама да гарантира военно суверенитета си и да не разчита на общите европейски пазари и средства. Що за стратег би искал нещо такова? Уви, има такива.

В сериозна ситуация като тази, България продължава да се бори със следния феномен: част от проевропейските партии имат за лидери лица с изключително тежка корупционна репутация. Тандемът Пеевски-Борисов изкара стотици хиляди по площадите на България . Стана дума, че в огромната си част това са хора със силно европейско чувство. Но същевременно те са отвратени, че европейската кауза се използва за прикриване на корупционни и автократични срамотии. И не могат да си представят, че европейското лице на България е лицето на точно този тандем. От тази гледна точка може би е време и тези, които са за европейско развитие на България, да се сдобият и със съответното политическо лидерство .

Каквито и да са трудностите, България доказа отново, че се справя с тях по цивилизован и демократичен начин. Младите са се научили да бъдат свободни и демократи, докато мнозина оплакваха политическата им култура. В това е не само надеждата, но и ресурсът, с който разполагаме в едни доста предизвикателни времена.