На 94-годишна възраст почина големият български поет, сценарист, драматург и преводач акад. Валери Петров. Той беше приет в петък във Военно-медицинска академия в столицата в тежко състояние след прекаран по време на почивка във Варна инсулт, а във ВМА бе получил втори и последните дни бе в кома.
Валери Петров е автор на едни от най-прекрасните стихотворения в българската литература - и със сигурност е най-големият версификатор в нея, същински магьосник на римата, създател е на великолепни поеми, сценарии за филми (сред които и незабравимият „Йо-хо-хо“ с Кирил Варийскси) и множество пиеси. Една от тях - „Честна мускетарска“, поставена преди доста години от Леон Даниел в театъра на Армията, ще остане особено паметна с порива към приятелство, към опазване на човешкото достойнство във всички кръстопътни ситуации, с надеждата за идване на нова млада и вдъхновена смяна с рицарско отношение към света. Сега Валери Петров се присъединява към Леон Даниел и своите небесни мускетари, които го изпревариха по пътя към безкрая – актьорите Наум Шопов (Д`Артанян), Любомир Димитров (Атос), Петър Гюров (Портос). Лек полет към звездите, поете!
Поклонението пред големия български поет ще бъде в петък, 29 август, от 11 часа, в Народния театър "Иван Вазов".
Той беше човек на надеждата и автор на прекрасни стихове. Казваше, че най-голямо удоволствие му е доставяло да седи в театъра и да слуша как децата се смеят или са в захлас от думите, които изрича актьорът и на които той е автор, припомня БНР. Валери Петров ни остави и още нещо уникално - един пълен съвременен превод на творчеството на Шекспир.
Всъщност Валери Петров е псевдоним на Валери Нисим Меворах, писал поезия, книги за деца, сценарии за филми, пиеси. Превеждал е от английски, руски и италиански. Ще го запомним като непоправим оптимист.
“Надявам се, че ще преодолееме трудностите. Как точно, не мога да кажа. Не съм нито икономист, нито политик, но съм човек на надеждата. Не може да сме свидетели на краха на една нация. Няма да стане тая работа”, казваше той.
През 2010 г. Валери Петров прибави към колекцията си от награди и отличието от Българското национално радио "Сирак Скитник" за цялостно творчество. Това беше в годината, в която навърши 90. Навръх рождения си ден в интервю за "Хоризонт" ни завеща да не губим духовността си.
“Тази духовност е главната черта, която ни отделя от нашите предшественици в стълбицата на природата. Самото съществуване, самият живот е нещо невероятно. Дар Божи, дар на природата”, подчерта той.
Малцина знаят, че през 1944 г. Валери Петров се дипломира като лекар и известно време практикува професията. Работил е и в радио "София", но писането е неговата страст. Още на 15 Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка - поемата "Птици към север".
Валери Петров е роден на 22 април 1920 г. в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии, и д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат - посланик в САЩ, представител на България в ООН, автор на книга за Яворов.
Учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей (с гимназиален курс) в София, което завършва през 1939 г. Проф. Нисим Меворах и неговата съпруга Мария Петрова приемат протестанството в Евангелската църква на столичната „Солунска”, и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров.
Валери Петров печата през 1936 г. Стихове в сп. „Ученически подем”, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север” с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите „Палечко”, „На път”, „Ювенес дум сумус”, „Край синьото море”, „Тавански спомен” и стихотворния цикъл „Нежности”.
Автор е на сценарии на игралните филми „Точка първа” (1956), „Първи урок” (1960), „Слънцето и сянката” (1962), „Рицар без броня” (1966), „Един снимачен ден” (1969), „С любов и нежност” (1978), споменатия „Йо-хо-хо” (1981) и други. Автор е на сценарии на анимационни филми, също и на няколко киноновели.
През 1970 г. Валери Петров е един от едва петимата български писатели, отказали да подпишат писмото на СБП до Нобеловия комитет, заклеймяващо разобличителя на зверствата на съветската диктатура Александър Солженицин. Това коства на поета членството в Съюза на българските писатели - той е безапелационно изключен.
Той е академик на БАН от 2003 г., вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради Пет приказки, номиниран е за Нобелова награда. През 2013 г. Валери Петров е получава Наградата за европейски гражданин на Европейския парламент за 2013 г. - за принос към българската култура и разбирателството между нациите.
Валери Петров е цяла вселена, каза по "Хоризонт" Иван Гранитски. Той е цяла епоха в българската литература, той е в класическите страници на нашата литература.
Хвърчащите хора
Валери Петров
Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги – литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
А ний бутаме някакси и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо – стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.
И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен ‘Фиат’.
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?