Кой, кой е в международния конкурс "Маргарита Арнаудова"

Автор Мила Искренова

Галя, Антъни, Ноа, Леа, Филип - това са участниците в поредния, 9-ти международен конкурс за съвременна хореография, върху съвременна българска музика, който ще се проведе на 5-ти ноември , т. г. в Музикален театър , под егидата на Балет Арабеск.

Винаги е радост, когато срещаш млади, умни и образовани  таланти, с оригинални идеи и фина чувствителност - в това издание на конкурса те всички са такива. Изборът на победител ще бъде много труден, но затова пък е в ръцете не само на компетентно жури , но и на публиката, коята както знаем е високо взискателна.

Лиат Магнези (Израел/Холандия) тълкува музиката на Петър Дундаков , която са създали в сътрудничество с експресивен , кохерентен език , добре разположена спрямо времето структура от прецизно смесени линии и детайли.

Музиката залива този пъстър конгломерат от урбанизиран телесен израз. Телата са незавършени фрагменти от едно цяло, които разтягат времето със своите взаимодействия. Идеята на пиесата проследява усещането за вода, за река, която минава през града като обобщаващ образ на човешките отношения, чувства и контакти в градска среда. Поради това хореографският  език включва много жестове и реакции от ежедневието, а костюмът ги подчертава със своята делнична простота. Лиат харесва София и българските танцьори – „ Аз съм тук заради хората”, призна тя, с видимо доволство.

Ноа Атар (Израел), създава " Три чаши" / " 3 CUPS" по музика на Георги Арнаудов.

Експлозивна демонстрация на женствеността и женските енергии ,  облечена в розово и черно, лутаща се между бунта, покоя, нежността и самоконтрола, протичащи през искреността на жеста и първичността на телесния израз, в завладяващото изпълнение на Ангелина Гаврилова, Виктория Петрова и Андрея Андонова. Ноа твърди, че говори чрез телата на жените за техните проблеми , които се съдържат в очакванията на обществото спрямо тях. Тя поставя въпроса за еманципирането на жената, която все още не е намерила своето равностойно социално признание.Според Ноа проблемът за начина на възприемане на Жената е проблем и на Мъжа – той засяга и двете страни. И Жената и Мъжът се нуждаят от преосмисляне на своите взаимоотношения.  „Всяка жена и всеки мъж трябва да изберат начина, по който ще се държат към Другия“, твърди Ноа.
Ноа е участвала наскоро в  Tne Gertrud Kraus Choreography Copetition. Тя има зад гърба си 2 сола, които изпълнява сама и постановки за собствената й трупа: Pierott’ , ‘ Wannabe’ и пр.

Антъни Мидълтън (Обединено кралство) създава „Капка в океана” / „A Drop in tne Ocean” по музика на Добринка Табакова. Участват - Марина Попова, Петя Колева, Стефка Табакова. Музиката го привлича с усещането за ‘емоционално богатство и празнота  в един и същи момент’.

Това абсурдно противопоставяне се съдържа в живота и Антъни иска да го покаже на сцената, втъкано в три деперсонализирани женски фигури, които минават през различни фази на изгубеност и самота, произведени от ‘липсата на цел’.   „МА“ на японски означава празнота и според Антъни единственото, което можем да направим е да видим ясно това състояние на съществуването си: „ Искам да срещна зрителите със самите тях”  – с тази цел той показва на сцената  ‘парадокса на живота’ като изящна игра на 3 женски тела в изследване на празнотата... Антъни има своя собствена трупа , The MiddletonCorpus, с която е направил вече 7-8 парчета....

Филип Миланов (България) участва в конкурса с  “EXIT” / „Изход”/ музика Добринка Табакова/. Индивидуализмът среща обществото и тази среща e само/убийствена. Кодът на пиесата се ‘заключава’ в буквалния смисъл в няколко алпинистки въжета, с които танцьорите ‘заключват’ телата си в обществената система. Безизходното положение на героите на тази пиеса е представено чрез поредица от кратки , заредени с голям потенциал сцени, в които примката на социума изтощава и смазва индивида.  Ярко визуална пиеса, с ясна мисъл, изразена с директен и същевременно силно метафоричен  език .

" I Sould Have Told You " - " Трябваше да ти кажа "  на Галина Сребрева е деликатна изповед на дълбоко стаени желания  . Търсенията на езика добиват индивидуалност и завършеност в изпълнението на танцьорите. Там, в експресията на ‘спомена’, елегантно, носталгично и чувствено се освобождава една неизказана истина. Тази телесна реминисценция очарова с плавността на емоционалните траектории и със стаената, но осъзната печал по неизживяното. „ Кошмарът на спомена са неосъществените желания’.  Финалът е ‘начало’ в един нов вид общуване , със споделяне на чувствата.

За визията и костюмите на конкурсната вечер-спектакъл се е погрижила Яна Дворецка с пестеливи, но точни естетически решения.   

Любопитните да видят произведенията на петимата млади хореографи ще останат очаровани от висотата на професионализма им и от свежестта на техните идеи, изразени по завладяващ начин от невероятните танцьори на трупата – Ангелина, Андрея, Виктория, Ели, Марина, Петя, Стефка, Стефани, Асен, Васил, Валери,Филип, Стефан .

Второто международно издание на Конкурса за съвременна хореография е подкрепен от  Банка ДСК, Фондация „Етюд“, Министерство на културата.

Добре дошли на конкурсната вечер на Балет Арабеск!