Великите лидери също си имат своите литературни забежки и любими творци. Изключение не прави и руският президент Владимир Путин. На награждаването на руски преподаватели по случай международния ден на учителя Путин разкри, че обича след тежък ден да препрочита стиховете на руския поет Михаил Лермонтов.
Той е смятан за най-великите руски поети и един от основните представители на романтизма в руската литература, наред с Пушкин и Тютчев. Той се смята също за основоположник на традицията на руския психологически роман. Влиянието му в руската литература се чувства и днес, не само в поезията, но и в прозата.
Днес е рожденият ден на Владимир Путин.
* * *
Михаил Лермонтов
Выхожу один я на дорогу;
Сквозь туман кремнистый путь блестит.
Ночь тиха. Пустыня внемлет Богу,
И звезда с звездою говорит.
В небесах торжественно и чудно!
Спит земля в сиянье голубом...
Что же мне так больно и так трудно?
Жду ль чего? Жалею ли о чём?
Уж не жду от жизни ничего я,
И не жаль мне прошлого ничуть.
Я ищу свободы и покоя!
Я б хотел забыться и заснуть!
Но не тем холодным сном могилы...
Я б желал навеки так заснуть,
Чтоб в груди дремали жизни силы,
Чтоб, дыша, вздымалась тихо грудь,
Чтоб, всю ночь, весь день мой слух лелея,
Про любовь мне сладкий голос пел,
Надо мной чтоб, вечно зеленея,
Темный дуб склонялся и шумел.
1841
* * *
Сам вървя през мрака лунно-млечен.
Път в мъглата — каменист — блести.
Тихата нощ слуша Бога вечен.
И звездата на звезда шепти.
В свода е тържествено и чудно.
Спят полята в сънно зарево…
Но защо ми е и тягостно, и трудно.
Нима чакам нещо?… Но какво?…
От живота нов дар не желая,
нито за предишното скърбя.
Свобода и отдих щом позная,
нека тук навеки да заспя!
Но да спя не с тежък сън гробовен,
а така да се стая в пръстта,
че в плътта ми да кипи отново
млад живот, да диша пак гръдта…
И пак ден и нощ слуха да гали
глас, за обич сладостна запял,
и над мен да свежда натежали
клони дъб зелен и зашумял.
1841