Предстои ни да дефинираме кой и как прави български фестивали. Понятието фестивал е много разтегливо. Това каза на пресконференция зам.-министърът на културата Митко Тодоров по повод условията на новите фестивали, финансирани по Оперативна програма „Регионално развитие” на Европейския съюз.
Фестивалите са един много интересен феномен в България, който не е бил подвластен на някакви правила. Над 270 са професионалните фестивали, а над 1000 са любителските фестивали, които се провеждат в читалища, на събори - на открито и закрито.
От повече от година се говори в България, че Министерство на културата работи да спечели един голям проект от Управляващия орган на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за европейски безвъзмездни средства, които да осигуряват средства в ползва на българския туризъм по приоритетна ос 3: Устойчиво развитие на туризма с подприоритет 3.2 Развитие на регионалния туристически продукт и маркетинг на дестинациите, обясни Тодоров.
Ако дефинираме по-внимателно понятието фестивал, има различни по жанр, организация, значимост и др. фестивали, имаме фестивали празници, конкурси и т.н. Смятам, че сме допуснали грешка при дефиницията да ги наречем фестивали, отчитайки изискването за подкрепа от МРРБ, този процес върви много дълго, каза още зам.-министърът.
Има различни трактовки кой да прави тези фестивали. Министерство на културата и до сега прави фестивали, например Международния театрален фестивал „Варненско лято”. Филмовият фестивал „София филм фест” получава от държавния бюджет около 160-170 000 лв. от Националния филмов център, около 100 000 лв. получава от Столична община и по проект на ЮНЕСКО получава около 54 хил. долара, допълни Митко Тодоров.
На 7 февруари 2012 г. Министерството на културата обяви обществена поръчка за процедура за избор на изпълнители за организиране и провеждане на фестивали, финансирани по Оперативна програма „Регионално развитие”. Интересът към обществената поръчка бе голям и десетки кандидати закупиха документация за участие в нея.
Една седмица по-късно обаче в Министерството на културата се получи писмо от представители на граждански сдружения и фондации, в което те изказаха възражения и настояваха обществената поръчка да се прекрати. Министерството на културата покани на среща представители на тези граждански фондации и сдружения, за да обсъди техните притеснения и да отговори на въпросите им.
След срещата се изясни, че сред основните възражения е: защо се правят нови фестивали с европейски пари, които биха били конкуренция на сегашните фестивали, вместо да се подкрепят вече съществуващите фестивали в България. На срещата бе обяснено, че изрично изискване на Управляващия орган на Програмата и на ЕС е да не се финансират фестивали, които досега са получавали средства от държавата, от общините, от Европейския съюз и от други източници, както и да не са с комерсиална цел.
Представителите на фондациите, които вече провеждат фестивали, някои от които субсидирани през годините от Министерството на културата, Столична община и др., изразиха несъгласие с така обявената обществена поръчка. Поради техния ултиматум Министерството на културата, в качеството си на институция, която провежда политики в областта на културата и не е конкретен продуцент, в желанието си за максимална прозрачност и диалог, спря временно обществената поръчка.