Плътно до своето рамо си ти, златни нашивки и голи гърди.
С камшик дирижираш грозни деца, със стиснати зъби те пеят сега:
Ние сме болен продукт на своето време и вашия труд.
Може би най-впечатляващият аспект на Ню Уейв /New Wave/ културата в България, биват посланията на „нова генерация“ - млади хора с нестандартен външен вид, които жужат из софийския четириъгълник, заключен между „Кристал“, „Синьото“, „Попа“ и „Кравай“. В началото на 80-те те се обявяват против образа на омаловажения в реалността човек, който политическата клика използва, за да доизтърка социалните ремъци.
Вероятно сте чували японската поговорка, че „пиронът, който стърчи най-много, получава удар с чук“. В този дух, явлението Димитър Воев, може да бъде определено като емблема на цяло нюуейвърско поколение „стърчащи пирони“, безстрашни към удара на българското консервативно общество. Той сформира първата си група „Парадокс“ още като ученик, заедно с Кристиян Костов. Малко след своето дипломиране, получават покани да отслужат военния си дълг към Родината. Верен на шекспировата фраза „Лудите, те са живи!“, с барабаниста Кирил Манчев влизат в психиатрична клиника, за да избегнат казармата. Все пак Кристиян Костов отива войник и групата се разпада.
Пейте, развратници, таз тъжна песен,
родена от слънцето в устата на змея.
Година по-късно, Воев и Васил Гюров дават живот на първата пост пънк група в България – „Кале“. Участието им на Първият софийски рок фестивал, организиран от Университетския клуб за естетическо възпитание към Софийския университет, остава едно от знаковите събития, белязали българската рок музика по онова време. „Кале“ излизат сцената на Летния театър с песните „Внуци“ и „Чичо“. Така на третото парче „Епитаф на Кале“ обаче, организаторите им изключват микрофоните и ги свалят от сцената. Участието на “Кале” във фестивала приключва с обвинения в лаксизъм, но остава в съзнанието на публиката и печели трайно нейната симпатия.
Ние сме завинаги Нова генерация
със кървящи от мъка и болка очи.
Знаем, че за нас няма компенсация и повръщаме
върху надеждата за по-добрите дни.
Въпреки всичко, група „Кале“ окончателно се разпада през 1988 г. Тогава Васил Гюров предлага да се основе Нова Генерация, чието име е инспирирано по текста на Димитър Воев „Нова генерация завинаги“. Случва се така, че скоро след това Гюров, Кирил Манчев и Милена, решават да се съберат в Милена Рок Трио, известно по-късно под името Ревю. Независимо, че кръстникът на „Нова генерация“ напуска нейния състав, групата продължава да се развива. Към Димитър Воев и Кристиян Костов се присъединяват, Алина Трингова и Михаил Пешев.
По-добре мети с метлата, по-добре да съм идиот,
но ще стрелям във главата аз на всеки философ.
Репертоарът им е philosophia perennis (вечна философия), която изважда мрачни истини на светло. Воевите текстове се опитват да преобразуват в думи, впечатляващата бруталност на битието, която поднесена по този начин, изглежда малко оспорима. През 1989 г. излиза първата плоча от поредицата BG Rock, която поделят с „Контрол“, а в началото на 1991 г. музикална къща „Джо-Дилема“ издава първата касета „Forever“. В своя активен период групата участва в берлинския фестивал Songs, като по-късно тръгват на турне из по-големите градове на Северна България – Плевен, Велико Търново, Русе, Добрич, Варна. Същата година, се провежда първото дарк уейв парти в София, на което Нова Генерация свири импровизации с „Виолетов Генерал“.
Моралът, чичко застаряващ, се чуди как да се самозадоволи.
Приел е ролята на страдащ и гледа по паважа в публичните дни.
Творчеството на Воев определено се забива като пирон в петата на всички „градски устроени празни съдби, със смъкнати гащи, навели глави“. Това недвусмислено се вижда в техните изяви с кауза, какъвто е първия в страната Еко Рок Фест в Русе, в който вземат участие групите Мефисто, Тутакси, Babyface Clan, Подуене Блус Бенд, Пиромания, Дисонанс, Ер Малък, Епизод, Стари Муцуни, Crash. Само двадесет и шестгодишен, Димитър Воев публично се застъпва за правото на русенци за здраве и живот.
Небе, красива длан, за мене си любовен храм.
По твоите стълби към целта ще търся своята звезда.
Скорпионите танцуват сами, но не и самотни. Концертът, организиран на 7 май 1992 г. в зала България е едно от последните големи събития в живота на Димитър Воев, преди да се отправи към небесната сцена. Той остава очарован, както заради подбора на групите: Кале, Воцек и Чугра, Абсолютно Начинаещи и Нова Генерация, така и от качеството на спектакъла - перфектния саунд на Генчо Стоев и осветлението на Пешко Николов. Както той сам го нарича – „пролетен коктейл“ от песни на всичките му групи – Кале, Воцек и Чугра, Нова генерация и групата на брат му Абсолютно начинаещи.
Във спомена ще ти остана с албанския кафяв костюм,
навел изтърканото таке - усмихнат призрачен албум
Алина Трингова споделя в свое интервю, че когато става дума за Димитър Воев, не е удачно да се пита кой е той, а по-скоро - какво е това? Както споменахме в началото, Воев е явление. Нещото, което го прави специфично различен, е умението му да превежда посланията на Ню Уейв културата чрез езика на своята поезия, по достъпен начин спрямо българската действителност тогава. Воевите творения са лишени от логическа глухота и пустословие, в гениални ги превръща естествената буквалност. Между строфите на познатият на всички „непознат“ поет Димитър Воев, наднича извънвремеви смисъл – хибриден Бог, в чиято същност погубеното и изгубеното поколения си подават ръка.
Мария Петкова завършва икономика, а по-късно психология. В момента работи като детски психолог, като успоредно с това разработва дисертационна тема, свързана с проблематиката на неформалното лидерство. Нейните интереси извън работен план са ориентирани към изобразителното изкуство и творческото писане. Има публикации в български публицистични издания като L'Europeo, Портал Култура и др., а през 2021 г. има участие като илюстратор.