Поклонението пред големия актьор Петър (Чочо) Попйорданов ще се състои в сряда, 8 май, от 11.00 ч. във фоайето на Народния театър "Иван Вазов", съобщиха от академичната трупа, с която той изигра най-добрите си роли на сцената.
Сред последните му незабравими превъплъщения там ще останат Македонски от Вазовите "Хъшове" под режисурата на Александър Морфов, романтикът от "Пет жени в еднакви рокли" на Алън Бол (реж. Боил Банов), както и изпълненията му в спектаклите от "американския сезон" на Народния - "Смъртта на търговския пътник" (постановка Ивайло Христов) и "Август в Оклахома" под режисурата на работещия в Чикаго Ясен Пеянков.
Чочо Попйорданов почина на зазоряване на 5 май след нелеп инцидент на Боянските гробища, където вечерта бе посетил вечното жилище на майка си, отишла си преди седмици. Задено с приятелката си Даниела той оглеждал мястото, на което да постави паметник, и отдръпвайки се назад, паднал от височина два метра върху циментовата настилка. Лекарите на успяха да спасят актьора, откаран в "Пирогов" с тежка черепно-мозъчна травма.
Дивак, дразнител на сцената, романтик – това са само част от определенията, с които актьорът Христо Мутафчиев описа близкия си приятел и колега Чочо Попйорданов пред камерата на бТВ.
Според Мутафчиев той не е бил саморазрушителен, но винаги е имало „нещо, което го разрушаваше” – дълбоката му чувствителност.
„Стигали сме до бой, за да го накараме да се стегне, да си довърши представлението. Просто изпадаше в едни особени душевни състояния, заключваше се в гримьорната и не можеш да го накараш да излезе”, добави председателят на САБ.
По думите му, Чочо Попйорданов имал една голяма мечта – да снима с Ал Пачино. „За него той беше горе върхът. Дори се възползвахме от това един път, за да го накараме да си довърши представлението: излъгахме го, че в публиката ще гледат Мартин Скорсезе и Копола. Тогава тук се снимаше "Черната далия". Накрая така се беше стегнал, че само обикаляше коридорите и викаше: Копола ще гледа, Копола!”.
„С Чочо нямаше скука. Той е дивак, не мога да говоря за него в минало време. Той няма инстинкт за самосъхранение, влага прекалено много енергия в удоволствието да живее. Емоционално обаче е романтична душа, въпреки че много малко хора го познават като такъв. Той имаше една фраза - животът е едно дълго изречение, изпълнено с правописни грешки”, добави колегата му Христо Мутафчиев.
Той разказа, че се запознал с Чочо Попйорданов в родния си град Карлово, когато бил войник – през 1988 година. „В Карлово имаше фестивал на младото кино. Аз бях войник в ДНА – той беше гост, имаше дискотека на площада. Аз заключих ДНА-то и газ към сцената. Започна мой любим ритъм, започнах да правя въртележки, а той ме пита – ти къв си, бе? Казах му – войник, но ще ти ставам колега. Ами, добре дошъл, ми отговори той и ми стисна много силно ръката. Оттогава сме неразделни”.
Според Мутафчиев, на спекулациите около смъртта на приятеля му не трябва да се обръща внимание. Той изживявал тежко загубата на майка си преди по-малко от месец, но гледал напред и дори се готвел усилено за представление номер 200 на „Хъшове”, насрочено за 24 май.