На 30 април 1804 г., по време на Наполеоновите войни, британските сили използват за първи път в реални бойни действия артилерийския снаряд, изобретен от Хенри Шрапнел.
Нападението се случва при превземането на Форт Ню Амстердам в Суринам (тогава нидерландска колония, защитавана от батавски сили).
Холандските войници са били толкова стъписани от новия вид експлодиращ във въздуха боеприпас, че се предали почти веднага след втория залп.
Оригиналният „шрапнел“ е представлявал куха чугунена сфера, пълна с оловни куршуми и малък барутен заряд, който се взривява във въздуха чрез фитил с времезакъснение.
Благодарение на успеха в Суринам, Хенри Шрапнел е повишен в подполковник само няколко месеца по-късно, а британската армия официално приема изобретението му (първоначално наричано "spherical case shot").
По-късно това „тайно оръжие“ играе решаваща роля и в други ключови сражения, включително в битката при Ватерло през 1815 г.
През 1784 г., докато е лейтенант в Кралската артилерия, Хенпи Шрапнел той разработва куха сфера, пълна с оловни топчета и барут, която се взривява във въздуха. Тази "сферична кутия" (spherical case shot) позволява на артилерията да поразява пехота на голямо разстояние с "дъжд" от куршуми.
Въпреки огромното значение на неговия труд за британската армия, той получава официално признание и пенсия от 1200 паунда годишно едва по-късно през живота си.
Днес думата "шрапнел" се използва за описване на всякакви метални фрагменти от експлодиращи снаряди или бомби, въпреки че оригиналното изобретение на Шрапнел е било специфичен тип боеприпас с поразяващи елементи.