Представата за празния космос може да се окаже по-сложна, отколкото изглежда. Физиците разглеждат хипотезата, че вакуумът на Вселената не е в най-нискоенергийното възможно състояние. Ако това е така, пространството би могло теоретично да премине към друго състояние, което физиците наричат истински вакуум.
Този процес е известен като разпад на вакуума. Състоянието, в което Вселената се намира сега, се описва като фалшив вакуум – изглежда стабилно, но може да съществува над още по-ниско енергийно ниво. За обяснение се използва примерът с яйце, поставено в дълбока купа: то стои неподвижно, макар че на пода би имало още по-ниско положение. За да стигне дотам, яйцето трябва да преодолее ръба на купата.
В квантовата физика подобна бариера може теоретично да бъде преодоляна чрез квантово тунелиране. Това е явление, при което частица преминава през енергийна бариера, без да получава допълнителна енергия. При такъв сценарий във Вселената може да се образува миниатюрен мехур от нов вакуум.
Мехур, който може да изчезне или да се разрасне
Свойствата на този мехур биха определили какво ще последва. Ако повърхностното му напрежение е прекалено силно, а разликата между двете енергийни състояния е малка, образуванието би могло да се свие и да изчезне без последствия.
При други условия мехурът би започнал да се разширява във всички посоки със скоростта на светлината. Тогава той би променял квантовите полета и свойствата на материята по пътя си. Според описания в New Scientist сценарий това би означавало, че познатото пространство и законите, които го описват, няма да останат същите. „Най-плашещият аспект е, че дори няма да имаме време да забележим приближаващата катастрофа или да изпитаме страх“, се посочва в публикацията.
Това обаче е хипотетична последица, а не наблюдавано събитие. Няма потвърдени данни за образувал се вакуумен мехур или за процес, който заплашва Земята.
Как се оценява стабилността на Вселената
Физиците се опитват да преценят дали Вселената е стабилна или се намира в метастабилно състояние чрез измервания на масата на Хигс бозона и на други фундаментални свойства на материята. Според наличните данни резултатът остава неокончателен, тъй като необходимата точност все още не е достигната.
Друга посока на изследванията е търсенето на косвени следи от подобни мехури при сблъсъци на черни дупки. Една от хипотезите допуска, че мехур може да попадне в черна дупка, преди да се разрасне. Учените обсъждат и възможността следи да бъдат търсени в радиацията от изпаряването на първични черни дупки.
Засега разпадът на вакуума остава теоретичен сценарий. Физиците подчертават, че дори той да е възможен, човечеството не разполага с начин да го предизвика, спре или контролира.