Да не повярва човек, че някой в Анкара може да поиска оставка на външния министър Хакан Фидан. Заради Сирия. Турция категорично не може да остане безразлична към Сирия. Страхът, който пази лозето е пропит в гените на елит и общество в страната на Ердоган, защото някакво суверенно образувание на сирийските кюрди в съседна Сирия може да повлече крак и към Югоизточна Турция, където компактно живеят турските кюрди. Затова са и усилията, след активната роля за сваляне на Асад, да бъдат насочени към съхраняване на териториалната цялост на Сирия. И към „интеграция” на Сирийските демократични сили, SDF, в които са военните организации на сирийските кюрди, към армията на временния президент Шараа в Дамаск. За което има споразумение от 10 март 2025г. Но се оказва, че SDF никак не бърза и дори не възнамерява да постигне напредък в тази посока. Фидан, министърът на отбраната на Турция, Яшар Гюлер и шефът на МИТ, Ибрахим Калин, на 18 декември са били в Дамаск.
Основната тема на разговорите е „борбата с тероризма”. Турският външен министър на пресконференция, заедно с колегата си от Дамаск, Шейбани, казва, че „важна е интеграцията на SDF /терористична според Анкара/ в сирийската армия да се осъществи до края на годината на базата на компромиси и диалог. Но виждаме, че тя извършва определени действия в координация с Израел и е основна пречка в преговорите с Дамаск”. Тонът на Анкара е втвърден. Фидан говори за „изчерпване на търпението” и „не искаме отново да се налага да прибягваме до военни методи”. Всъщност от турска страна те не са спирали на територията на Сирия. От своя страна Яшар Гюлер в отговор на въпрос как би постъпила Анкара, ако SDF не се интегрира в сирийската армия на Дамаск, казва, че „когато провеждахме операциите в Сирия от 2016г нататък, САЩ бяха там, Русия бе там и ние направихме това без да питаме никого и го завършихме. В следващия период, ако има нужда, ще направим това, което е необходимо, без да питаме никого”. Споразумението от 10 март „не намери приложение на място”, казват в Анкара. Нито един от членовете на това искано от Турция споразумение не се е придвижило. Даже се счита, че SDF е използвала това споразумение просто за печелене на време. Запазили са своята военна и организационна структура, продължили са дейностите по укрепване на своите региони и не са претърпели никакво разпадане в архитектурата си за сигурност.
Надскача ли се Турция в този случай? Явно с това посещение нещо не се е получило и искането на оставка на Фидан не идва случайно. Още повече, че след посещението на Фидан в Дамаск, сирийските министри на външните работи и отбраната отишли в Москва. За официални разговори. Шейбани и Абу Касра били придружени от високопоставени служители от Главното разузнавателно управление. Официално се казва, че става въпрос за двустранни отношения, ситуацията на сигурност в Сирия, военното сътрудничество и бъдещето на процеса за интеграция. Но този контакт между Дамаск и Москва не е нищо друго освен сигнал, че процесите в Сирия са достигнали критичен момент на засилено напрежение на място.
Това на фона на съобщения, че SDF събират разпръснатите си елементи, украпват тунелите и отбранителните си линии, продължават военната подготовка. Посочва се, че организацията е увеличила контактите си с някои религиозни и граждански структури и търси нов баланс на място. Явно се стреми към пространство за международна легитимност. В ситуация, когато Дамаск се е фокусирал върху отмяната на санкциите на САЩ и Европа, засилване на дипломатически контакти и преструктуриране на отношенията с многото играчи на терен. Нужни са средства за възстановяване на Сирия и поддържане на управлението в Дамаск. От там излизат информации, че на американската страна ще бъдат изпратени становища във връзка с поведението на SDF. Прозира дългата ръка на Анкара.
Но докато има засилване на дипломатическата активност, напрежението на място расте. Има сблъсъци между SDF и сирийската армия около квартали в Алепо. Това разкрива крехкостта на процеса, пишат в Анкара. Има информации, че САЩ провеждат дипломатически и военни контакти, за да предотвратят ескалация на конфликта. Целта е да се държи напрежението под контрол. Още повече, че след боевете в и около Алепо, има тревога за безопасността на цивилните граждани. Особено сред християните, които провеждат празненства в центъра на Алепо. Заплахите за сигурността не са овладени и християните са принудени да преустановят събиранията си въпреки празничните дни.
Има информации, че SDF и някои арабски племена в Сирия са в контакт за тактическо сътрудничество. Въпреки твърдения на Турция, че „гръбнакът на SDF са военните организации на сирийските кюрди, YPG и YPJ. Търси се и пряката връзка с ПКК. Опасенията са, че престрелките в Алепо ще се пренесат и в Дейр ез-Зор, Ракка и Хасеке. А оттам до открит конфликт между SDF и сирийската армия крачката е малка. В Анкара са обезпокоени, че се наблюдава увеличаване на доставките на американски товарни самолети до Североизточна Сирия. Най-малко 3 отделни товарни самолета между 14-22 декември са кацнали в контролираните от SDF райони. Доставя се оръжие, боеприпаси, военни машини до базата Хараб ал- Джир в провинция Хасеке. В Анкара съобщават и че паралелно с въздушните доставки военни конвои се движат по линията Ракка-Хасеке и това било подкрепа на място. Изводите са,че SDF ускорява военната подготовка, ако процесът на интеграция окончателно се провали. Лидерът на SDF в телевизионно предаване казва, че „краят на тази година не е край за нас, а начало”. Твърди, че 2026 година „ще отвори вратата към нова ера за SDF”. В прав текст съобщава, че „ще предприемем важни стъпки, за да служим на нашия народ и ще утвърдим присъствието си по-силно”. Това призив за суверенитет и независимост ли е? В рамките на Сирия?
Затова ли е политическото вълнение в Анкара? Там и без това споровете в Меджлиса /парламента/ около ПКК, по т.н. „кюрдски въпрос”, между управляващи и опозиция, главно РНП, кемалисти, се водят на висок глас. Не са само сбиванията заради приемането на бюджета за 2026г. Споровете са ожесточени, но на всички е ясно, че трудно може да се действа без Йоджелан и кюрдското политическо движение. Да се елиминира езикът, методът и ролята на Йоджелан, кюрдският лидер, затворен в Имралъ, както и на парламентарно представената прокюрдска ДПН, демократична партия на народите, е повече от нецелесъобразно. Още повече, че всъщност става въпрос не само за Турция, а и за реда в Сирия, и целия Близък изток.Създаването на специална комисия в Меджлиса по темата, ожесточените спорове между партиите и стълпотворението на анализи из турските медии обаче на този етап не са довели до решения.
В Сирия хаосът и противоречията между етническите и религиозни общности в страната носят тревога за военни сблъсъци, а това предвещава непредвидени последици за целостта на страната. Москва и Пекин още не са си казали думата по въпроса. Действат предпазливо, но вече без „да си оставят коня в реката”. Едва ли само Израел потрива ръце от задоволство и постигнати цели. Той вече е присвоил част от Сирия, не са само Голанските възвишения, и ще брани постигнатото с цената на нови военни операции. Ще постигнат ли целите си сирийските кюрди? Отново въпроси без отговор, защото играчите не са избистрили стратегиите си за ключовата за Близкия изток територия на Сирия. А Анкара е между две огъня – Сирия т.е. Близкия изток и напрежението в Източното Средиземноморие.
Там на 22 декември се е провела тристранна среща Израел, Гърция и Кипър.Обсъждано е създаването на съвместни военни сили в Източното Средиземноморие. Нов ход в нарастналото напрежение в района. Ще се създава съвместна военна база. Ще има среща Мицотакис/ Нетаняху/ Христодулидес, кипърският президент. Анкара стиска зъби. Близо е да Балканите и Черно море, където също се преплитат стратегически интереси на международните играчи. София обаче си ври в собствения сос на своята „дълбока държава” и трудно може да бъде активирана във външен план. Чакат се развития и реакции в 61-вата минута, ако има нужда. Класика българска. А мирише на нещо по-сериозно от регионален конфликт. Дори и да е с турски привкус.